Представяме цялата статия на немския Zeit за България и предстоящото председателство на Съвета на ЕС, от която вчера бяха изведени фрагменти от медиите. В нея се съдържат още доста критични моменти и представят цялостната картина на страната – чиято основна цел е да подобри своя имидж, но без да проведе реформи.
Бъдещите господари на Съвета на ЕС не искат да оставят нищо на случайността. 3000 камери за наблюдение осветяват почти всеки ъгъл на българската столица – София. Дупките на основните пътища до летището са ремонтирани. Каруците, конете и магаретата трябва да изчезнат от градския пейзаж. Дори Националният дворец на културата – един голям порутен бункер, се модернизира навреме за 22,5 милиона евро. Този голям проект не само показва желанието на правителството да се изхвърли. Но той е и символ на най-големия проблем на България: корупцията. Прокуратурата започна разследване на бившия директор на двореца по подозрение за злоупотреба с държавни средства.
За шест месеца България ще премине от периферията във фокуса на европейското внимание. Единадесет години след присъединяването си към ЕС, страната ще поеме председателството на съюза за първи път на 1 януари 2018 г. С увеличаваща се нервност се чака премиерата на най-бедната страна на залетия от кризи съюз на богатите: Не само от дясното правителството в София, но също така и от много от жителите на балканската страна, които се надяват, че председателството ще подобри имиджа им от този на европейските бедняци.
57% имат доверие на ЕС
Правителството не само запълва дупки, но и се е посветило на това да донесе “сигурност, стабилност и солидарност” в ЕС с “консенсус, конкуренция и кохезия”, каквото е официалното послание на председателството. Шестте месеца ще минат под мотото “Съединението прави силата”.
До момента за България единство значи да не се противопоставя на големите, водещи страни в ЕС. Откакто се присъедини към ЕС преди 11 години, страната търси разбирателство с Брюксел и – преди всичко – с Берлин. Според Евробарометър 57% от българите вярват на ЕС – най-високото одобрение сред 28-те държави членки след Литва.
Нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. От нищото България се присъедини към ЕС през 2007 г. и 11 години по-късно все още е на дъното на почти всички социални статистики. Дори огромният растеж на икономиката от 3%, безработицата от по-малко от 6% и държавният дълг от по-малко от 30% не спряха масовата емиграция от страната. Почти една пета от населението е изгубено за последните 25 години. И преобладаващо възрастните хора, които остават, са в риск от бедност: средната пенсия е 170 евро на месец.
Магистрали, железници, пристанища
От друга страна, стандартът на живот в градската част на София, но също и в други големи градове като Пловдив, Бургас и Варна осезаемо се е покачил през последното десетилетие. Не само IT сектора откри България като място за висококвалифицирана и евтина работна ръка. Новите магистрали, жп инфраструктура, пристанища и метро са свидетелство за прогреса на страната с помощта на ЕС. Но много българи имат усещането, че страната им не се възползва достатъчно от присъединяването си към ЕС. В крайна сметка съседна Румъния вече достигна нивата на Хърватия благодарение на много по-силния икономически растеж.
Може да прибавим и усещането при мнозина българи, че са пренебрегвани от богатите страни. Например на България не й се позволява да се присъедини към Шенген, а страната, с подкрепата на европейската гранична охрана Frontex, защитава външните граници на ЕС. Въпреки че техническите условия са изпълнени и Брюксел подкрепя приемането на страната в Шенген, има страни, които имат резерви – най-вече Нидерландия, но и Германия. Причината: българските гранични служители са известни със своята корупция и това всява страх у другите страни, че ще се отслаби режимът на границата.
Тези отхвърляния също засилват проруските сили в страната. Сред тях има най-различни популисти, но също така и социалисти. Никой вече сериозно не оспорва членството в ЕС и НАТО. Достатъчно ясно е, че страната ще бъде по-зле без тези два съюза. Затова и България с желание играе ролята на добър партньор, на който може да се разчита на Балканите.
Какво възнамерява да прави правителството като председател на Съвета на ЕС? Темите са многобройни: спорът около бежанските квоти, спорните в правно отношение развития в Полша, Румъния и Унгария, тежкият Brexit, битката къде да отидат милиардите на ЕС. От друга страна, България иска да води кампания за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Правителството иска да постигне и сближаване на позициите по бежанската политика в следващите шест месеца.
Дори и преди националистите да влязат в правителството през пролетта, София поддържа по–скоро твърд курс против приемането на преминаващи транзитно през страната бежанци. Много преди Унгария да издигне своята ограда със Сърбия и Хърватия през 2015 г., България започна строежа на своята ограда с Турция в края 2013 г. Бежанците, които все пак успяват да преминат през балканската страна, нерядко се оплакват, че са били бити и ограбени от полицията. Още по-сериозен повод за страх са крайнодесните граждански отряди и самопровъзгласили се “шерифи”, които на границата ловят нежеланите мигранти.
Националистите като коалиционен партньор
Крайнодесните са проблем изобщо, включително за премиера Бойко Борисов, който трябва да управлява с тях. Политиците от коалиционния му партньор – националистическата “Обединени патриоти” – често говорят против ромите и омразните мигранти. Вицепремиерът Валери Симеонов бе осъден през октомври в бургаски съд за нарушение на антидискриминационните закони. През 2014 г. той в реч от трибуната на парламента етикетира ромските жени “с инстинкт на улични кучки”, а малцинството определи като „озверели човекоподобни“. Подобни инциденти по време на председателството навярно ще нанесат сериозен удар върху имиджа на страната.
Но най-вече България страда от корупция и слаба правова държава. Според проучване на Европейския парламент, публикувано през 2016 г., корупцията струва на страната почти 15% от БВП годишно. Олигархията и бизнес интересите държат политиците и магистратите под контрол. Докато в съседна Румъния провинилите се политици попадат редовно на обвинителната скамейка, то в България корумпираните служители нямат особени причини да се страхуват от санкции.
В годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната [в съдебната реформа – бел. прев.] се чете конско на държавата, че липсват успехи в борбата с корупция, но след него не произтича много. Във всеки случай медиите, които първи трябва да вдигат тревога, са с избити зъби. В индекса за свобода на медиите на “Репортери без граници” България изпадна от 2007 г. когато бе на 51-во място до днешното си 109-о.
Дори държавните лидери на България не вярват в своя антикорупционен закон, приет набързо преди Коледа. Тъй като той не може да гарантира на подаващите сигнали анонимност, то вицепрезидентът Илияна Йотова въобще не го смята за работещ. “Той беше единствено приет, за да кажем, че имаме антикорупционен закон преди началото на председателството на ЕС.”
