От адв. Милен Шопов
Кратка студия по темите Велико народно събрание, нова Конституция и управление на държавата във времена на “велики” дела
Тези дни знайни и незнайни “специалисти” и специалисти ще се упражняват по горните точки. Във всякакви посоки – в зависимост от това #кой им е поръчал “музиката”. Аз ще бъда кратък и конкретен.
Дълбоко под конституционните и законовите текстове би трябвало да има скрит смисъл. Скрит, но основополагащ. Търсете него, защото навремето залагаха такъв.
Едно от безспорните постижения на действащата Конституция е успешното провеждане на принципа за разделение на властите, както и на този за гарантиране на отсъствието на властови вакуум, независимо от обстоятелствата.
Знаейки горното, лесно ще си отговорим на въпроса какво се случва с контрола върху Министерския съвет във времена на изработване на конституционен проект, свикване и съществуване на ВНС.
Принципът е, че който е избрал правителството (министър-председателя), той го и контролира. Той внася и нужните във времето изменения в състава на кабинета.
Ако правителството е формирано при действащо народно събрание, отново Народното събрание е органът, който ще осъществява последващите промени в състава на Министерския съвет. Ще избира и следващ(и) министър-председател(и). Затова, дори и в хипотезата, очертана от Борисов, дори и при негова оставка “сега” (разтегливо само по себе си понятие в разглежданата ситуация), парламентът ще е този, който да развие вменените му по Конституция правомощия и процедури, отнасящи се както до самата оставка, така и до формирането на следващ кабинет. Едва ако не успее, тогава ще бъде разпуснат и ще бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори, включително ще бъде назначен служебен кабинет.
Очертаната от Борисов хипотеза не предвижда предсрочни избори след евентуална негова оставка. Тъкмо напротив. Действащото Народно събрание ще трябва да одобри друг кабинет (със същия или с друг министър-председател), ще се произнесе от 2 до 5 месеца относно внесения проект за нова Конституция, след което ще бъдат произведени избори за Велико народно събрание. А Конституцията е категорична: правомощията на действащото обикновено Народно събрание се прекратяват с произвеждането на изборите за Велико народно събрание. Спомняме си принципа по-горе – този за гарантирането на липсата на политически (властови) вакуум. Именно в изпълнение на този принцип Великото народно събрание ще застане на мястото на обикновеното. И едва тогава обикновеното ще престане да съществува. А дотогава то може ВСИЧКО. Включително да формира и да преформатира кабинети. Докато пък има ВНС, няма обикновено НС.
Има и друг един принцип, изведен включително от практиката по прилагане на Конституцията и законите. Той гласи, че “който може по-голямото, може и по-малкото”. Би следвало да се добави и че който има по-голяма представителност, той може да действа като онзи орган, имал по-малка представителност. Думата ми е за това, че Великото народно събрание ще действа като обикновено в частта, отнасяща се до формирането на правителства и до промени в тях. Самата Конституция изрично е предвидила възможност в изключителни случаи ВНС да работи като НС, но съобразявайки горния принцип, не би и могло да се приеме друго. ВНС е по-многочислено и много по-представително от едно обикновено НС, така че да се отрече възможността му да внася промени в Министерския съвет, би било фриволно упражнение за квазиконституционалисти с логорея и зависимости. Те ще ни пробутват тезата, че ВНС е компетентно само по въпросите, за които е било избрано. Да, така е, но само що се отнася до съдържанието на конституционните промени.
Та така. Щом като правителството е било редовно назначено от действащо НС, същото това НС, докато не бъдат произведени избори за ВНС, ще внася промени в него и ще го контролира. Животът ще си тече по старому. А после това ще се прави от ВНС. Реално никакъв ефект от никаква “оставка”.
Само когато е подадена оставка от министър-председателя пред действащо обикновено Народно събрание и в рамките на конституционно уредената процедура същото не е излъчило нов кабинет, само тогава НС се разпуска, назначава се служебно правителство и се насрочват избори за обикновено Народно събрание. А съдбата на служебното правителство е в ръцете на онзи, който го е назначил. Във всички останали случаи на практика промяна няма. Не и дължимата понастоящем на обществото.
В заключение: Конституцията затова така е уредила материята относно свикването на Велико народно събрание и приемането на нова Конституция, а именно – за да се прилага същата само при наличието на висока степен на обществен и политически консенсус относно момента и нуждата от това. Само тогава, когато действащият кабинет и мнозинство олицетворяват такъв именно широк консенсус. А не за да може поредният Баце да подмени искането за “оставка” с мантрата за “нова конституция”, ако/когато му изнася.
На снимката: Първия ден на настоящото 44-то НС
