Още през 2013 г. в българския политически речник влязоха епитетите “умни и красиви”, “соросоиди”, “грантаджии”, “протестъри” и т.н. Все определения на политически неудобните, които не подлежаха на контрол от политическите партии.
Лексиката бе въведена от тройната коалиция на БСП, ДПС и “Атака”, крепяща правителството на Пламен Орешарски и всички, бранещи статуквото – от вестниците на Пеевски до прокремълския журналист от БНР Петър Волгин, – я използваха като универсална нападка.
Няколко години по-късно, след края на протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф ДАНС и след като КТБ фалира, а правителството на БСП, ДПС и “Атака” най-сетне падна, тази реторика отново се върна на мода. Отново бе насочена към онези, опитващи се да защитят европейския път на България, ценностите на западния свят, провеждането на истинска съдебна реформа и изграждането на истинско гражданско общество.
Този път обаче, макар адресатът да не се бе променил, то адресантът бе нов. Една малка група от привърженици на настоящето правителство на ГЕРБ и патрЕотите, които решиха да се нарекат “консерватори”, поде същата лексика, насочена срещу демократичното общество в страната.
Те се превърнаха в източник на всякакви конспиративни теории – как всички противници на управлението работят за Джордж Сорос – откровена антиевропейска хибридна пропаганда (“ЕС е новият СССР” и подкрепа за идеите на Льо Пен, Салвини и другите обвързани с Кремъл играчи на европейска сцена), подправена и с обичайната доза ксенофобия, защита на корупционни проекти като плана за застрояване на Пирин, битка срещу абортите и мерките срещу домашно насилие и т.н.
Тази им реторика бързо им намери съмишленици – от винаги готовите с подкрепа за това агенти на ДС като Владимир Каролев, през кремълски апологети като Петър Волгин, та чак до млади “патриотични” евродепутати в лицето на Ангел Джамбазки – всички те вкупом станаха носители, защитници и крепители на “традиционните ценности”. По-важното е, че освен съмишленици крепителите на “традиционните ценности” си намериха и… привлекателни държавни и други постове. Един от тарторите на групата – създателят на „Института за дясна политика” и тинк-танк на властта, – Георги Харизанов, внезапно стана директор на една близка на Пеевски телевизия, друг член на същия институт – Нено Димов – стана министър на околната среда. В тази си битност и до днес преди всичко оправдава и дори открито лобира за всякакви корупционни проекти. Разбира се, всичко това е единствено в името на “традиционните ценности”.
В сърцевината на тези ценности е притча, стара колкото Червената армия – пропадналият, декадентски Запад се опитва да унижощи нашата духовна общност – рефрен, едно време повтарян от комунистическите диктатори, а днес от старите ченгета и млади олигарси, които искат да царуват над руините на Източна Европа със средства от ЕС, но с кремълски обвързаности, а не да им се налага да посрещнат върховенството на закона и европейските правила, на които се дължи просперитетът на западния свят.
“Консерваторите” веднага се натъкнаха на подчертано позитивно отношение на приятелските медии и започнаха да се представят за “автентични” изразители на дясното. Те, както и правителството били, видиш ли, истинските защитници на пазарните принципи. Те, както правителството, провеждали истински „десни“ политики и те, както правителството, защитавали обществото от “грантаджиите” и техните “ляволиберални” НПО-та, под чийто знаменатeл влиза всеки, които дръзне да се противопостави на статуквото.
А когато “дясното” правителство започне да вдига данъците и сметките, да харчи парите на данъкоплатците за кремълски проекти, да удря с институциите-бухалки по бизнеса или прокарва лобистки законопроекти “десните”, “консерватори” или мълчат, или съчиняват някакво невероятно оправдание: Видите ли, това не било вдигане на сметки, а громене на “либерализма” и Джордж Сорос.
Горе-долу, откакто затвори и прокремълското левичарско издание A-specto, в което водещи автори бяха Иво Христов (понастоящем началник на кабинета на Румен Радев), Калина Андролова и Петър Волгин, по улиците се появиха билбордове на “дясното”, “консервативно” онлайн издание “Консерваторъ” (сигурно е случайно съвпадение). То дори публикува свой годишник, чийто редактор бе един от най-отявлените защитници на кремълските интереси в социалните мрежи – Ирини Зикидис.
Не закъсня и другата новина – антиевропейските защитници на “частната инициатива”, които громят “грантаджиите”, всъщност… прибират европейски грантове от Министерство на околната среда и водите.
Както разказа Тома Белев в свой пост във фейсбук:
“Благодарение на Соня Колтуклиева (Sonia Koltuklieva) полюбопитствах за какво отиват средствата за комуникация на ОПОС за 2018 г. Най-големият договор се оказа за издаване на две алманаха и една електронна карта – близо 700 хиляди лева. Тъй като съм любопитен по природа реших да видя кой се крие зад красивото име „Фокус арт груп“. Оказа се, че с тази нелека и свръхотговорна задача да опишеш и представиш успехите на ОПОС за 2018 година на два езика и в карта са се захванали по братски Васил Булянски (съсобственик в „Консерваторъ“) и Краси Узунов („Фокус радио“).
След въглеводородно душата ми премина в консервативно състояние някак си естествено.”
Каква ирония само! Оказа се, че наистина имало NGO грантаджии, които се изхранват с европейски пари и искат да въведат нова форма на „социализъм“, като изхразходват парите на данъкоплатците за идеологията си. Но това били именно “консерваторите”, които използват именно горните епитети, за да обрисуват всеки враг на статуквото.
А що се отнася до консерватизма им, той е толкова автентичен, колкото транформациите на цялото статукво през последните десетилетия, преминаващи през същите идеологически състояния като тези на Корнелия Нинова. При Бай Тошо си комунист, по време на прехода – демократ, по време на царя – либерал, а днес националист и консерватор.
Или както роптае Бай Ганьо:
“А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко.”
