Управляващите оттеглиха промените в закона за съдебната власт, които целяха да ударят по финансирането на магистратските организации. От един момент нататък законопроектът можеше да се определи като анти „Америка за България“.
Бе провален опитът да се напише един закон на принципa Intuitu personae и с него да се ограничат изконни права и да се посегне на една от най-ценните свободи – свободата на сдружаване.
Това бе опит да се внуши от най-висока политическа трибуна, че неправителствените организации са някакво ултимативно зло – което е в пълно противоречие с всичкоq което те реално представляват. Техните цели и задачи са да работят за положителни промени в дадена област. Те са независими и се казват „неправителствени“ именно защото има случаи, в които това са промени, които не се харесват на статуквото, тъй като то затова е статукво – ревниво пази собствения си комфорт. Понякога с всички средства. Затова едно от най-ценните достижения на демокрацията е именно неправителственият сектор, гражданските организации, които са неизменен коректив.
Затова и начинът, по който НПО секторът реагира – недвусмислено, категорично и единно, ни дава надежда, че не всичко е загубено. Критики към законопроекта, който противоречи на основите на съвременната демокрация, международните договори и българската конституция, бяха отправени от наши и международни неправителствени организации и магистратски съсловия.
Накрая – това е една много голяма победа за България и гражданските и професионални организации, които с начина, по който се противопоставиха и в крайна сметка успяха, доказаха смисъла от съществуването си.
Разбира се, не може да се отрече международният натиск от страна на партньорите на България от Европейския съюз и НАТО. Точно защото България е част от евроатлантическото семейство и споделя с него демократичните ценности и разбиранията за права и свободи. И когато на тези ценности бъде посегнато, е нормално това да бъде посочвано от другите членове на тази сродна общност.
Законопроектът отпада. Факт е, че това беше грубо посягане, а също и опит да се подмени същностният дебат за съдебната реформа. И да се говори не за необходимостта от правосъдие и защо то липсва на всички нива в държавата, а да се внушават несъстоятелни теории за конспирации и платени грантаджии.
Над всичко все пак би трябвало да остава стремежът за живот в една западна, правова и демократична държава не като самоцел на едни или други, а като кауза на всички ни.
