Kоманданте Фидел умрял. Бог да го прости, за кубинския народ не знам. Няма как да не призная, че в горните класове на гимназията образите на Фидел Кастро и Че Гевара изкушаваха въображението ми. Изглеждаха като хипита в сравнение с ретушираните, плешиви и окръглени физиономии на Политбюро, които ни гледаха в упор от стената на класната стая. Млади, красиви с дълги коси, яки пушачи не само пред Брежнев – в изкривената информационна среда те почти очароваха.
После чак се оказа, каква изненада, на съвестта на Командантето има повече убити политически опоненти, отколкото тези на съвестта на Пиночет.
Но сега са на мода носталгиците, за които историята и любовта минават през корема, а свободата сигурно струва около петнадесет хиляди кебапчета, дори на Варадеро.
