Когато има проблем и трябва да се вземе решение, човек нормално избира най-изгодния и ефективен вариант. Така беше взето и решението на управляващите да се построи ограда на границата с Турция, за да се спре нелегалният бежански поток, тъй като патрулирането излизаше прекалено скъпо.
След строежа на 30 км за близо 10 млн. лв. от правителството на Орешарски през 2014 г. през януари 2015 г. новото правителство реши да довърши оградата, а прогнозата за цената беше 90 млн. лева за изграждането на 230-километрова ограда. Заради декларираната спешност на оградата управляващите дори промениха Закона за обществени поръчки (ЗОП), така че възлагането да не минава по него (имаше и доста съмнения около избраните фирми). Любопитното в случая е, че преди това, когато бяха в опозиция, ГЕРБ атакуваха строежа на първите 30 км именно за това, че не е извършен по ЗОП.
В крайна сметка цената се увеличи двойно, а няколко крайни срокове вече минаха въпреки заобикалянето на ЗОП. Оградата трябваше да е готова през март т.г. и да струва 90 млн. лева. Впоследствие още миналата година правителството започна да отпуска допълнителни средства, а цената мина 100-те млн. лева. Месец март мина, крайният срок се промени на септември, а цената достигна близо 150 млн. лева. Преди два дни правителството реши да отпусне допълнителни 20 млн. лева, с които цената набъбна до близо 170 млн. лв., а крайният срок се промени на декември 2016 година.
Така, дори ако строежът не се отлага и оскъпява повече, той вече е закъснял с близо година и струва почти двойно повече – 170 млн. при първоначално изчислени 90 млн. лева. При все че проектът беше супер спешен, за да предпази страната от бежанци и трябваше да спести много средства за охрана на границата.
За сравнение, преди няколко месеца Унгария завърши 175-километровата ограда със Сърбия за една година (два дни преди крайния срок) за 106 млн. долара. Тъй като оградата се плаща от данъкоплатците, можем да сравним и цената на съоръженията в двете страни спрямо средната заплата. Един метър от оградата в Унгария е 94% от средната месечна работна заплата там, докато един метър от оградата в България вече надминава 100% от заплатата в страната, и то ако приемем, че цената няма да се увеличава повече и не считаме допълнителните загуби от още една година охрана (или липса на такава, т.е. влизане на бежанци) заради незавършването на оградата в срок.
Примерът не е единствен по рода си. И преди много пъти сме били свидетели на огромни „непредвидени” разходи и дълги закъснения, които се правят от всяко едно правителство в България. Този случай обаче още веднъж показва, че планирането на управляващите не струва, изборът на най-добрата алтернатива е съмнителен, изпълнението куца, а публичният ресурс не се харчи ефективно.
* Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
