Кой и какво стои зад смъртоносната засада на шефа на иранската ядрена програма?

SHARE

Дали ще има ли още съдбоносни събития в Близкия Изток преди 20 януари?

Много въпроси остават след това безспорно знаково убийство. Кои са атентаторите? Защо бе направена засада точно на Мохсен Факризаде? И защо точно сега? Какво е посланието? Йоси Коен, директорът на Мосад, ли е силната фигура на политическия небосклон на Израел?

Но какво всъщност се случва?

В петък 27 ноември в 2 и половина посред бял ден на главния трилентов път в градчето Абсард, Иран е застрелян Мохсен Факризаде. Колкото и името му да не е непопулярно, а снимките му старателно прикривани – той е шефът на иранската ядрена програма, която днес съществува под името Отдел за иновации и изследвания към Министерството на отбраната. Абсард означава студена вода, намира се на около 70 километра източно от Техеран и има прекрасна гледка към най-високия връх в страната. Всъщност е вилна зона за иранския елит и вероятно е доста охранявано.

В страната е обявен локдаун заради коронавируса и има малко движение на други автомобили и следователно – малко свидетели.  Според техните показания и от публикуваните снимки се разказва историята – на черната лека кола с шефа на иранската ядрена програма и неговата охрана се налага да спре поради силния детониран взрив в камион, натоварен с дърва, спрял в отсрещната лента на движение. В този момент от друга кола, спряла в същата посока на движение, излизат 4или 5 въоръжени мъже, които застрелват пътниците в спрялата кола. Охраната също стреля – според официалните съобщения поне 3 от нападателите са застреляни. Ранените са откарани с полицейски хеликоптер в близката болница, където Мохсен Факризаде умира от раните си, въпреки усилията на лекарите.

Първоначалните изявления на официалните власти са, че най-вероятно извършителите на атентата са израелци. Няма изявления нито от израелска, нито от американска страна. Доналд Тръмп цитира в Тweeter известен израелски журналист, че това е голям психологичен и професионален удар върху Иран.

Много малко се знае за жертвата. Според някои медии той е на 63, а според други – на 59 години. Наричат го „бащата на иранската атомна бомба“ и според английския вестник Гардиан, той е генерал от Иранската републиканска гвардия. Официално и преподавател в Университета „Имам Хюсейн“ в Техеран. Това е висше учебно заведение на Гвардията и студентите се обучават на военни и други свързани с военната техника предмети. Роден е в Кув, в религиозно семейство и започва кариерата си след Ислямската революция през 1979 г. Завършил е физика в Университета в Техеран и е доктор на науките.

Неговото име съвсем не е непознато на израелската общественост. През 2018 г. Бенямин Нетаняху огласи заловените архиви на Иранската гвардия, което се смята за един от най-големите успехи на Мосад. Намирането и изнасянето на тези документи от Техеран се приписва като заслуга изцяло на Йоси Коен, тогава новият директор на шпионската централа. Днес името му е популярно из целия Близък Изток и го определят като най-довереният човек на Бенямин Нетаняху, като дори го посочват като вероятен негов заместник в партията на лидерския пост. Благодарение на Йоси Коен агентите на Мосад почти са изместили дипломатическите представители на Външното министерство на страната. На тях днес се приписват заслугите за нормализирането на отношенията с ОАЕ, Бахрейн и Судан. Предполага се, че единствената причина засега Саудитска Арабия да не ги последва и да нормализира отношенията си с Израел, е спечелването на изборите от Джо Байдън. Съюзът между еврейската и арабските държави се налага поради много причини, но основната е заплахата от агресивната регионална политика на Иран и желанието да се намесва със свои проксита във вътрешните работи на арабските държави (Ирак, Сирия, Ливан, Йемен). 

Джо Байдън декларира, че възнамерява да възстанови участието на Америка в Споразумението за иранската ядрена програма. Това,  естествено предизвика управляващите в страните от Близкия изток не само да се обединят, но дори да демонстрират своето единство (например миналата седмица Нутаняху тайнствено посети града на бъдещето Неом в Саудитска Арабия, нещо напълно немислимо досега). Властите в страните изобщо не вярват, че иранците ще спазват поети ангажименти за несъздаване на ядрено оръжие. Не само пренесените архиви през 2018 г. са доказателство. Досега експертите на Международната агенция за атомна енергия на няколко пъти са поставяли условие да говорят с Мохсен Факризаде, но опитите им са отклонявани, а разговорите отказвани. Центругите н Натанц работят в подземни помещения и са покрити от 8 м бетонни плочи. Но дори и там стана мистериозен пожар преди два месеца. 

Ще цитирам само частта от изявлението на Бенямин Нетаняху, което говори само за Мохсен Факризаде:

„Ето още един документ от заловените архиви – това е заповед на г-н Шамкани, тогава министър на отбраната. Според нея работата ще се раздели на две части – скрита и открита. Основна цел на плана е да се създаде нова организация, която да продължи работата. Така д-р Факризаде, директор на Проекта Амад (закрития проект – б.а.), започва работа отново. Запомнете това име – Факризаде…“ 

Бенямин Нетаняху е много силен при различни пиар събитията. И тогава той успява да получи максималното одобрение от обществеността при представянето на документите, предоставени от наистина брилянтната акция на Мосад. Там няма провал – нито е известно кои са хората, нито е известно дали по море или по суша са пътували документите. Но той не е единственият министър председател на Израел, който познава добре това име. В интервю на Ехуд Олмер през 2018 г., той казва: „Много добре знам това име, много добре познавам този човек. Толкова добре, че ако го срещна улицата, ще го разпозная. Той не беше защитен, не е защитен и няма да бъде защитен.“ Говори се, че Олмер е отменил акция за атентат срещу Факризаде, защото е преценил, че има опасност за екипа.

Убийството на шефа на иранската ядрена програма има вероятно също толкова голямо значение, колкото и убийството на 3 януари от американски дрон на генерал Касем Сулеймани, ръководителят на ал-Кудс, подразделението за работа в чужбина на Иранската гвардия. Макар че неговата популярност не е толкова голяма, той бе начело на секретна програма – получаването на атомно оръжие от Ислямската република. Още повече, че атентатът бе извършен посред бял ден на иранска земя. Има много послания в този акт и те не са печеливши за Ислямската република Иран.

SHARE
Мира Майер и анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.