Турският президент Реджеп Ердоган и нидерландският евроскептик Герт Вилдерс привлякоха вниманието ни този уикенд, разигравайки умело по дължината на континента определения като “нацисти”, “ислямофоби” и “диктатори” в конфликт, чиито размери са удобно преувеличени.
И за двамата социологията показва притеснителни данни за предстоящите гласувания – следователно е време за шоу за вдигане на рейтинг. Парламентарните избори в Холандия са на 15 март, а референдумът, който в Турция ще се проведе месец по-късно. Така в навечерието на изборите двамата лидери успяха да открият удобен противник в лицето на другия.
Процесът на подготовка за референдума, чийто изход би могъл да осигури на Реджеп Ердоган стабилен тласък към абсолютна власт, бе съпроводен от вербални и физически сблъсъци. Турското население ще бъде изправено пред трудно решение, което би могло да бележи нацията за десетилетия напред. Ако крайнодясната партия на Вилдерс спечели в Холандия и успее да сформира правителство, налице е проект за референдум, подобен на Брекзит, както и обещания за спиране на миграцията на мюсюлмани в страната.
Турски дипломатически мисии кръстосват континента, агитирайки турските жители на Европа да дадат своя глас. С оглед на близостта на изборите в Холандия и поради съображения за сигурност в неделя бе отказан достъп на такава мисия в страната. Това предизвиква протести и дебати в двете страни, както и разгорещени реакции и дискусии в интернет пространството.
Привидно вредна за дипломатическите отношения между Турция и Холандия, ситуацията всъщност съдържа в себе си множество обещания за крайнодесните лидери. Ердоган играе с високи залози, тъй като за момента статистиката сочи, че съществува шанс турският народ да гласува с “НЕ” на предстоящите избори през април.
Действията на Холандия предоставят удобен и обозрим враг за турската общност, който би могъл да обедини разцепваното от граждански конфликти общество.
Същевременно от другата страна на Европа проучванията за пръв път от месеци поставят на второ място Вилдерс заедно със своята Партията на свободата само два дни преди решаващия вот. Вилдерс, който нарича Ердоган диктатор и критикува отношението на страните – членки на ЕС, към политиката на Турция, би могъл да получи подкрепата на гласоподавателите в последния момент именно благодарение на създалата се политическа какофония.
Изходът на изборите в Холандия и Турция би бил само началото на крайнодясната политическа буря, която заплашва да затъмни Европа. Западното общество едва успява да настигне глобализацията само за да види лицето ѝ обвито в хиджаб.
Този воал е изтъкан от дезинформация, медийна пропаганда и недостатъчно образование по решаващи политически и хуманитарни въпроси.
Това е наследството на европейските политици от последното десетилетие – лидери, които не успяха да информират своето общество за цената на отворените граници и да наблегнат на ценностите на демокрацията. Докато западният свят не успее да надвие страха от собствената си сянка, която днес пада на Изток, лидери като Вилдерс, Льо Пен и Доналд Тръмп ще продължават да бъдат избирани – това е първичният инстинкт за оцеляване, а във времена, в които разумът отсъства, преобладава първобитното.
Популистките лидери влачат Европа надясно, далеч от страшната демокрация, далеч от отворените граници и общества. А какво я чака на другия край? Един спомен за собственото ѝ тъмно минало.
Снимка: Лидерът на нидерландските евроскептици Герт Вилдерс, фотограф: Dean Mouhtaropoulos/AFP
