Последната седмица беше много наситена на ключови събития, някои от които очаквани с десетилетия.
България беше посетена от папа Франциск, който преподаде няколко урока по публично поведение и човечност на целия политически и религиозен елит на България. Видяхме ги. За съжаление, изглежда далеч не всички които ги видяха и чуха, ги разбраха.
Борисов разбра „мостовете между душите и хората“ на папата като мостове от железобетон и се похвали, че много строял такива. Простодушно издаде начина си на мислене – мостове, да, мостове между хората – не, били те мостовете между нас, европейците в България, и европейците в останалата част на Европа или мостове между нас и съседните ни държави, или мостове между етносите и вероизповеданията в самата България, или мостове между нас и тези, които търсят убежище и по-добър живот на територията на Европейския съюз. Само мостове от железобетон и за нищо друго не го търсете.
Премиерът нищо не разбра или не му отърваше да разбере.
Конграчулейшънс!
Второто епохално събитие, което в България много не се усети, а трябваше, беше избирането на Стево Пендаровски за президент на Македония, т.е. на Република Северна Македония.
Този важен жалон за проевропейските граждани на Македония, която от независимостта си през 1991 г. цикли в омагьосани кръгове на идентичности, егоистични кланово-етнически свади, геополитически кръстословици и провинциални идеологии, е постижение, чакано от България десетилетия наред.
Изборът на нов, енергичен, проевропейски президент, който да бъде втора силна фигура, която да натиска за реформи, за приближаване към ЕС, за отдалечаване от ксенофобията, национализма и провинциализма, е огромен импулс за приближаване на Европа, за сваляне на границите на Балканите (от което ние в Бълтария сме жизнено заинтересовани!), за заздравяване на взаимните връзки и за заличаването на отворените още преди век рани.
Така избирането на Пендаровски е една от заключителните стъпки за преодоляване на вековните български травми от националните катастрофи от началото на ХХ век.
Чрез избирането му бяха спечелени няколко години за бързи и решителни политически стъпки в Северна Македония и беше дадена ясна европейска посока на Западните Балкани.
По време на евпропредседателството заявеният европейски приоритет на Борисов и неговата партия беше интеграцията на Западните Балкани. Ако прочетете отчета, това е комай единствената съществена тема в безкрайната върволица от самохвалби и самонавивания.
Да, но българското правителство не поздрави Пендаровски при избирането му, а това избиране, поне на теория, би трябвало увенчае с успех българската политика по интеграцията на Западните Балкани, нали уж е приоритет. Но не.
Защо нямаше поздравления?
Защото партията на Никола Груевски, бивш премиер на Македония и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, загуби изборите и Гордана Силяновска-Давкова не стана президент. Никола Груевски, от своя страна, се намира в изгнание в Унгария, при приятеля си Виктор Орбан, който го пази от правосъдието. А Виктор Орбан и Бойко Борисов имат обща кауза – да не допуснат в никакъв случай Лаура Кьовеши на поста главен европейски прокурор.
А освен за европейската прокуратура Борисов има много да се обяснява за съдбата на еврофондовете, за правовата държава, за руските енергийни проекти и за медийната свобода.
По всички тези въпроси двамата с Орбан си пазят гърбовете, следователно нашият премиер не смее да гъкне нито за Груевски, нито за Пендаровски. Нито дори да припомни какъв уж заявен приоритет си беше поставил.
Ето така приоритетите отстъпват пред зависимостите.
На снимката: Стево Пендаровски (вдясно) официално встъпи в длъжност вчера – 12 май.
