С едно драматично НЕ един световен творец разпали войната в света на изкуството срещу Доналд Тръмп.
Двайсет години неуморна работа и 15 милиона долара лични пари костваше на Кристо подготовката за гигантска публична инсталация в Колорадо, от която се очакваше да привлече хиляди туристи и да надмине с амбицията си „Портите“, преобразили в оранжево Сентрал парк и направили от него и от съпругата му Жан–Клод двама от най-обсъжданите творци на поколението си.
Тази седмица той направи заявление, че е решил да се оттегли от колорадския проект – сребрист балдахин, опънат временно над 42 мили (прибл. 67 км) над река Арканзас, поради собствеността на земята. Тя е държавна (федерална) собственост и има нов стопанин, с когото Кристо не би искал да има нищо общо: президента Тръмп.
Решението му е най-забележимото и най-скъпо протестно действие в света на изкуството срещу новата президентска администрация. Зависимостта на артистичния свят от свръхбогатите и от понякога политически консервативни колекционери въздържа галериите, музеите и творците от шумно изразяване на недоволство от новия президент, каквото се наблюдава в други сегменти на артистичните среди. Миналата седмица художникът Ричард Принс произведе първия изстрел в тази война, като отказа 36 000-доларов хонорар за произведение на изкуството, което трябваше да изобрази Иванка Тръмп, дъщерята на президента, и което щеше след това да остане собственост на семейството.
Проектът на Кристо „Над реката“, който той замисли заедно със съпругата си (починала през 2009 г.), срещна силната съпротива в съда на група жители на Колорадо, твърдящи, че той би могъл да застраши дивата природа и да предизвика други проблеми в каньона Бигхорн Шийп.
Почти шест мили (прибл. 10 км) плат, на цена от повече от 50 милиона долара, трябваше да бъдат инсталирани над реката и да останат там две седмици. Кристо, който продава рисунки на проектите си, за да може да ги самофинансира, успя да надделее във всички съдебни битки и в момента очаква решението на Федералния апелативен съд, който трябва да вземе финалното решение по казуса.
Във вторник обаче Кристо заяви, че дори да спечели в съда, той няма да продължи с изпълнението на проекта.
„Идвам от комунистическа страна“, разказа 81-годишният художник, роден като Христо Владимиров Явашев, емигрирал с жена си Жан-Клод в Ню Йорк през 1964 г., а малко по-късно станал и американски гражданин през 1973 г. „Използвам собствените си пари, собствената си работа и собствените си планове, тъй като предпочитам да съм напълно свободен. В момента федералното правителство е стопанинът на тази земя. То я притежава. Аз не бих могъл да работя по проект, който би облагодетелствал този стопанин.“
Когато беше помолен да разясни мнението си за новия американски президент, той беше лаконичен: „Решението говори само за себе си“, и добави: „Моят процес на взимане на решения, като и на много други хора, се базираше върху предположението, че Тръмп никога не би бил избран на този пост“.
Утвърдените фигури в света на изкуството постепенно започнаха да стават по-гласовити по адрес на г-н Тръмп, препращайки ни към мощта на други протестни движения в миналото като Art Workers Coalition, чийто мораториум върху изкуството до края на войната във Виетнам принуди музеите да затворят за ден през октомври 1969 г. и доведоха на следващата година до стачката срещу расизма, войната и потисничеството, в която протестиращи застанаха пред музея „Метрополитън“, който отказа да участва в акцията.
В късния ноември на 2016 г. повече от 150 видни творци, куратори и служители в галерии протестираха пред вратите на Puck Building в центъра на Манхатън, сграда, която е собственост на Джаред Къшнър, съпруг на Иванка Тръмп и в момента старши съветник на президента. Под флага на протестното движение „Скъпа Иванка“, развило се и в социалните мрежи, критиците на президента всекидневно го заклеймяват, адресирайки дъщеря му, която е виден колекционер на изкуство. В деня на встъпването му в длъжност десетина галерии и други арт институции затвориха врати по цялата страна като част от движението J20, планиращо разширяване на протестните действия в следващите месеци и фокусиращо се върху проблемите на расизма, имиграцията и благоустройството.
Но протестът с естетически аргументи не се радва на универсална подкрепа в средите на изкуството. Някои го намират за неефективен, пораженчески и отричащ самоизразяването като начин да се постигне обществена промяна.
„Честно казано, смятам, че този проект над реката, който пресича и червени (републикански) и сини (на демократите) щати, може да привлече внимание върху важността на управлението на държавните поземлени имоти и върху опазването на природната среда“, заяви Том Екълс, изпълнителен директор на Центъра за кураторство в Бард Колидж и бивш директор на Фонда за публично изкуство в Ню Йорк. „Ако не друго, то проектите на Кристо предизвикват чувството на колективно съпреживяно чудо, а това е нещо, от което се нуждаем повече от всякога.“
Хоуп Хикс, говорител на Белия дом, отказа коментар.
Кристо, чиято работа обикновено представлява монументално опаковане или покриване като абстракция, облагородяваща архитектурата или ланшафта, е познат не само с „Портите“, но също и с проекти като „Опакованият Райхстаг“ в Берлин (1995 г.), реализиран след повече от 20 години планиране и чакане за разрешения. През миналата година „Плаващите кейове“, жълтооранжева алея върху 220 000 захванати един за друг полиетиленови кубове в езерото Изео в Ломбардия, Италия, привлече около 1,2 милиона посетители.
Проектът в Колорадо би бил най-голямата творба, която Кристо щеше да създаде в Америка. В интервютата си той си припомня как му е хрумнала идеята през 1985 г. по време на проект, при който той и Жан Клод опаковат Пон Ньоф (Pont Neuf) в Париж – „Оглеждахме плата, а той беше толкова красив, сребрист и блестящ и така отразяваше светлината над реката, че ни накара да се усмихнем един на друг“.
След проучването на повече от двайсетина реки Кристо се спира на част от коритото на река Арканзас за проекта отчасти защото тя е популярна дестинация за рафтинг, а окаченият плат, опънат върху стоманени въжета, прикрепени за бреговете, най-добре би бил наблюдаван отдолу, откъм самата вода. Проектът, който трябваше да отнеме повече от две години, за да бъде изграден, трябваше да остане две августовски седмици на мястото си, преди да бъде демонтиран като всички останали проекти на Кристо и Жан Клод.
В съдебната зала Кристо заяви, че е предприел всички мерки, за да предотврати дългосрочното увреждане на реката и на коритото ѝ, както и на флората и фауната около нея. Групата, която му се противопоставяше – „Парцали над река Арканзас“ (съкратено ROAR), пък твърдеше, че Федералното бюро за управление на земята е одобрило проекта, без да вземе под внимание застрашаването на местообитанието на дивия дебелорог овен (вид американски муфлон – бел. прев.) и очакваното въздействие върху трафика по щатска магистрала 50 (U.S. Highway 50), преминаваща през каньона. В сряда Джоан Анселмо, говорител на ROAR, обяви, че е „изключително радостна“ от решението независимо от мотивите на твореца. „Това означава, че местните хора ще бъдат защитени – добави тя, – както и дивите животни, и птиците, и рибите.“
В интервюто си във вторник Кристо поясни, че търпението, което се изисква, за да получи всички необходими одобрения за проектите си, е смятано от него за част от професията му. Също така, добави той, творецът би трябвало да изпитва страст по същия начин, по който професионалният художник или скулптор изпитват страст към творбите си. Но в този случай за него „удоволствието е изчезнало“ поради характера на новата президентска администрация.
„Проектът повече не ме вълнува – обобщи той. – Защо трябва да си харча парите за нещо, което не искам да правя?“
Автор: Ранди Кенеди за New York Times
Текстът е преведен от Константин Павлов-Комитата
