Тази история започва в дълбоката провинция на южните щати в САЩ през 2015-а. Сред групата жени, за които разказва американското списание за разследваща журналистика и анализи Mother Jones, Рената е единствената цветнокожа. По това време тя участва в едноседмичен семинар, в който ще научи кои лекарства и билки предизвикват помятане и откъде да си купи малка пластмасова тръбичка, която се вкарва в матката и „изсмуква“ нежеланата бременност. Жените се учат как да си правят преглед със спекулум, а на следващия ден се правят демонстрации с пластмасово устройство с вакуум, използвано за прекратяване на бременноста в първото тримесечие.
Това е изборът, пред който са изправени тези жени – в щати, където абортите не са легални или където на абортите се гледа с лошо око. Защото, откакто има нежелани бременности, жените са си помагали една на друга да ги преодолеят – независимо от налаганите им закони.
В Съединените щати днес правото на аборт се ограничава все повече – между 2011-а и 2016-а са затворили повече от 160 клиники. Рената е част от мрежа, която нараства правопропорционално на ограниченията и която обучава жените как да прекратяват бременността си без лекари. Някои от героините в тази история са помолили журналистката Нина Лис-Шулц да не пише за техните практики, но техните усилия разкриват как войната над репродуктивните права има обратен ефект.
Три години след обучението си, Рената е помогнала на около 20 жени в Аризона да абортират. Щатът е изключително враждебно настроен към правото на аборт. Рената познава 75 души, които предлагат подобни услуги и обучават други хора. Проучванията показват, че подобни аборти без лекарско наблюдение наброяват хиляди годишно. Законовата рамка предвижда наказание за подобни действия, а извън правото табутата относно абортите управляват обществото. Работата на хора като Рената предизвиква основателната критика дори на онези, които са проаборти, тъй като тя е изключително опасна.
Ето я и историята на достъпа до аборти в Америка: по времето, когато те са нелегални в цялата страна, жените опират до всякакви шарлатани в търсене на помощ. Към средата на 60-те, когато се правят между 200 000 и 1.2 милиона нелегални аборта на година, загиналите са 200 годишно.
Спешните отделения са били с дизайн, специално пригоден за жени, които са развили инфекции или са започнали да кървят, след като са се опитали сами да абортират. След това, през 1973 г., идва решението на Върховния съд по делото Roe v. Wade, което задължава медиците да осигуряват безопасно прекъсване на бременността.
Идва и офанзивата срещу правото на аборт, в частност водена от католиците и консервативните законодатели, които след 2010 г. успяват да прокарат стотици нови ограничения, заради които клиниките затварят… а подземният свят на абортите процъфтява.
Това е едната страна на нещата. От друга страна, поколения жени са прекъсвали бременността си успешно и без последствия. През XIX в. жените са консултирали специални наръчници с „бабини лекове“, комбинирайки различни билки, някои от които все още се използват и днес. По-късно асоциацията American Medical Association лобира за криминализиране на абортите, което според историци е част от кампания за монополизиране на пазара и смачкване на конкуренцията, включая тази на акушерките. Лекарите – почти само мъже – публично дискутират морален ли е абортът, както и морални ли са онези, които го осигуряват. Въпреки това абортите продължават в сенките.
През 60-те години на миналия век Карол Даунър е машинописка с четири деца, която разбира, че чака пето. Тогава тя открива някой, който твърди, че е лекар, и който се съгласява да абортира фетуса нелегално. Той поставя в нея тампони, напоени с газ, както и тънка лента във вагината ѝ. По-късно й казва, че може да ги махне – тялото, втвърдено и напоено с кръв, се усеща като нож режещ тялото ѝ, казва днес 84-годишната Даунър на Лис-Шулц.
Така тя решава да се присъедини към Националната организация за жените в Лос Анджелис. Там започва да асистира на Харви Кармън, който по това време прави аборти. И започва да вижда отблизо какво се случва:
„Ако жените познаваха телата си и това, което включва процедурата, нямаше да забиваме игли за плетене в утробите си и да умираме.“ Карман използва нова и иновативна за онова време техника – вместо да „стърже“ стените на матката със специфичен инструмент – изключително болезнена процедура – той използва вакуум, за да прекрати бременността. Вярва, че това е революция в абортите и ще позволи на жените да имат право да абортират. Работата им с Даунър привлича хиляди, които с надежда търсят спасение.
През 70-те жените научават как да си правят коремни прегледи и да разбират биологията на овулацията. Подобни инициативи се правят из цялата страна – в Чикаго например организация от себеобучени жени, наречена „Джейн“, предлага аборти и е прекратила до 11 000 бременности според исторически данни. Мрежа от пастори и религиозни лица създава клетки в цялата страна, които свързват жените с безопасни, проверени доктори, които да им помогнат да прекратят бременността си. Извън подземния свят на аборта различни инициативи се опитват да извоюват по-добро образование относно телата на жените и система на здравеопазване, която да отговаря на техните тела.
Днес Рената разказва за професията си. Препоръките се предават от уста на уста, с кодови имена, които тя не споделя. Тя разработва сценарии, предвижда усложнения. Много от клиентите ѝ са имигранти и нямат друг избор. Рената дава мизопростол – лекарство, което предизвиква аборт. То е евтино и лесно за откриване, тъй като се използва и против язви. Рената получава лекарствата и ги дава на клиентите си, често в комбинация с билки. Тя прекарва с тях целия процес, който обикновено отнема цял ден, а след това приема пациенти за профилактика. Рената унещожава всички документи.
През последното десетилетие Аризона прокарва изключително строги закони относно правото на аборт. Лекар от щата казва, че броят на пациентките, които питат за самостоятелно предизвикан аборт, нараства светкавично.
Страхуват ли се тези жени от затвор? Да. Една от тях, помогнала на около 150 жени да прекратят бременността си – казва, че постоянно сменя телефоните си, за да не привлича внимание. „Знам, че поставям себе си и семейството си в риск, в случай че ме заловят или по-лошо. Но върша тази работа, за да помогна на онези, които се нуждаят.“
Лекарите не са изненадани, че броят на пациентките в Аризона пада. В щата са останали само четири клиники, а пациентките са подложени на задължителен изчаквателен период и изрично съгласие на родителите. Освен това на жените е позволено да вземат лекарства, предизвикващи аборт, но само такива с доказано по-слаб ефект и повече странични такива. Медиците остават скептични относно безопасността на самостоятелно предизвиканите аборти.
„Питам се – бих ли искал дъщеря ми да направи това? Отговорът е не. Но истината е, че разбирам напълно“, казва пред разследващата журналистка медик, пожелал да остане анонимен.
За жените остават рисковете от перфориране на матката и обилно кървене, което може да причини смърт. Много от служещите в подземния свят на аборта обаче смятат, че работата им е безопасна и хранят дълбока ненавист към медиците. Клиентките им предпочитат да отидат именно там, а причините са избягване на клиниката и комфорт. „Те знаят, че нямат друг избор – казва Рената. – Подобна система се създава тогава, когато нуждата е достатъчно силна.“
Снимка: Newsweek
