SHARE

Реакциите на случващото се в българския политически живот са на нивото на турска сапунка – с очакване за настъпване на края на света във всяка драматична пауза, между всяко полуистерично възклицание.

Това е разбираемо на фона на участниците на политическата сцена, която все повече заприличва на шоу и все пак е показателно за липсата на каквато и да било демократична зрялост.

Смисълът на демокрацията е свободните избори. Изборите не са заплаха за демокрацията. Тъкмо напротив. Изборите са пътят за нейното утвърждаване.

За първи път в политическата си история България ще повтори избора си за Народно събрание. То неслучайно се казва “НАРОДНО СЪБРАНИЕ”. Във всеки един случай, в който се получи невъзможна конфигурация за стабилно управление, народът се е произнесъл всъщност удивително вярно в посока, че изборите трябва да се повторят. За да се намести онова мнозинство, което ще управлява с цялата отговорност. А няма да се крие зад безпринципни коалиции. И в същото време във всеки един случай, в който народът се произнесе по този именно начин, неговата воля бива брутално подменена с безпринципни коалиции в негово име и за негова сметка. Не вярвате? Да върнем най-новата ни политическа история назад.

През 2005-а НДСВ приключи своя мандат, в който царят замени командира. Още преди провеждането на изборите, беше ясно, че ще е трудно повторението на еднопартиен мандат. Симеон дойде на власт през 2001-а като за него гласуваха много хора, които се определяха като десни. Много от тях гласуваха за него и през 2005-а, заради внушението по време на предизборната кампания, че той няма да направи коалиция с БСП. Но той точно това направи. И започна управлението на тройната коалиция между НДСВ-БСП-ДПС. Тя ще се запомни с постовянето на основите на “Модела КОЙ”, който се опитваме да демонтираме в момента. Волята за обединение на интереса на предприсъединителните фондове от ЕС беше непреодолима. Това изяде главата на НДСВ, които отпаднаха завинаги от управлението, но какво от това.

През 2013-а в България се проведоха предсрочни парламентарни избори, предшествани от най-голямата изборна измама – Костинбродската афера. В нощта на изборите стана ясно, че разпределението на местата в парламента поставя невъзможно уравнение – който и да управлява, ще трябва да разчита на подкрепата на “Атака”. Тогава за първи път прозвуча в ефир разнобоят между Корнелия Нинова и Мая Манолова – едната каза, че няма проблем от коалиция с фашизоидната формация, за разлика от другата, която още не бе информирана накъде духа вятърът на промяната. Социолози, политолози и наблюдатели от своя страна претърпяха поредния си крах, Така, вместо да бъдат повторени изборите, за да се избегне на всяка цена вкарването на крайните националисти в управлението на държавата, България финишира с коалиция в името на стабилността. БСП, ДПС и “златният пръст” на “Атака” се обединиха в името на възраждането на руските енергийни проекти и изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. 

На предсрочните избори през 2014-а жертва на коалицията станаха малките десни от “Реформаторския блок”, които също прекараха кампанията си да убеждават своя малък, но честен електорат, че в никакъв случай няма да се коалират с ГЕРБ. Когато в изборната нощ разбраха, че това е било само “предизборен трик” по чистосърдечното признание на един от лидерите им. Жертва на това обединение падна съдебната реформа, а ние финиширахме с Гешев за главен прокурор в наши дни, защото законовите основи за неговото избиране бяха положени именно тогава.

През 2017-а народът отново се произнесе. Отново с невъзможна конфигурация. Този път в наш интерес вече официално бяха вкарани фашизоидни псевдонационалисти във властта. Нещо, което дори и през 2013-а БСП и ДПС не допуснаха, защото “Атака” беше патерица, но не получи място в изпълнителната власт, нито бе призната за официален коалиционен партньор. Е, ГЕРБ поправиха това. Не само вкараха крайно-дясното обединение от НФСБ-ВМРО-Атака в коалицията, но и направиха двама от лидерите им вицепремиери. 

Щетите от всички тези коалиции – всяка една брандирана с гръмкото определение “коалиция на спасението в името на народа” са видими. Живеем ги чрез близките ни, които загубихме в борбата със световната пандемия, чрез невъзможността да правим нормален бизнес, чрез липсата на елементарно правосъдие и справедливост, чрез лъжата и помията ни залива от официални институции и псевдомедии, които са техни мегафони, чрез бедността, чрез емиграцията, чрез разрушената природа, погубеното образование, съсипаната култура, чрез ограбеното ни бъдеще… 

Време беше България да започне наистина да пораства и отговорно да поеме по своя демократичен път. По него се върви чрез избори. А не чрез коалиции на спасението на уродливия политически модел. И това е страшно, да. Но не за българите и България.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.