Всъщност очаквам ремонтът пред „Св. Седмочисленици“, по „Граф Игнатиев“ и на пл. „Славейков“ да стане по-добре от очакваното. Не че очаквам да изчезне чувството за евтина имитация на скъпа настилка, но каквото може от детайлите ще бъде оправено и ще изглежда, доколкото е възможно, по-добре с наличните ресурси.
Не, не съм започнал да вярвам повече в силите и в добронамереността на общината и в наетите от нея по силата на Закона за обществените поръчки изпълнители. Напротив.
Продължавам да вярвам в гражданския натиск. Пред централната сграда на Софийска голяма община имаше протест, който не беше за повече пари, и поне не директно, а за повече отговорност, повече разум, повече естетика и въобще – за повече Европа в София.
Тъй че аз очаквам този протест да проработи добре, за съжаление по нашите занижени мерки – доколкото е възможно, линията на павенцата и плочките ще следва технологичните отвори на шахтите, ръбовете на бордюрите и трамвайните линии.
Изчезналите огромни дървета на пл. „Славейков“ едва ли ще възкръснат от треските, в които се превърнаха, и още няколко големи дървета, все още стърчащи на площада, едва ли някога ще се възстановят, но поне неравностите в настилките ще бъдат по-малки, линиите – по-прецизни от тези, които щяха да се получат, и фугите по-равномерни, отколкото ако нямаше протести.
Това доказва, че протестите работят. И колкото повече наближават местните избори през 2019 г., толкова по-добре ще сработват. Но тези от другата страна – тези, които разпределят общинските порции, също няма да спят. Те ще направят всички възможни опити да ни обяснят, че протестите не работят, и пътьом ще изобретят и ще изплюят в кафявите си медии отново някакъв шашав псевдозаговор, включващ Джордж Сорос, рептилите, Зелените, „либералите“ и кой ли още не, само и само да отклонят вниманието от това как всъщност се справят със защитата на обществения интерес, което е тяхната основна задача в длъжностната им характеристика.
За съжаление, протестите позакъсняха, след като толкова много от историческото и архитектурното наследство на София беше съсипано, но, изглежда, по принцип така работят те в България. Протестната енергия, изглежда, започва да избликва, когато нещата станат нетърпими, а не когато все още могат да бъдат оправени със сравнително малко усилия и средства.
Безобразията на тази администрация в областта на ремонтите и „благоустройството“ не са от вчера. За съжаление, входът на „Южния парк“ откъм „Витошка“, пешеходната част на „Витошка“, бул. „Черни връх“ между хотел „Хемус“ и японския хотел (това е хотел „Маринела“, известен вече с пластмасовите си вишни) и други емблематични места в София вече са съсипани за десетилетия напред.
Откраднати са и вероятно са предадени за старо желязо или пък тайно препродадени историческите фенери в София, чието демонтиране започна още в началото на века, като на тяхно място се появиха в най-добрия случай китайски имитации на същия вид фенери, но с LED светлинки. Вместо просто да ги минат с една шкурка и да сменят крушките и стъклата.
През 2012 година беше ограбена каменната, на практика вечна облицовка на бул. „Черни връх“ и беше заменена с циментови блокчета, които вече падат и се разпадат. По целия град масово тротоарите бяха застлани с плочки тип „кучешки кокал“, като електрическите и съобщителните шахти останаха с брутални бетонни капаци, в луфтовете на които може да счупиш токче, а понякога и глезен.
Затова сега властта сигурно се чуди – „Абе нали го правиме калпаво като обикновено, а защо чак сега се размърдаха?“. Това по адрес на гражданите. Естествено, тъй като никога не търсят проблема у себе си, ще търсят отговора в някой измислен заговор.
Проблемът всъщност се корени в системата за обществени поръчки и в тайните схеми за разпределението им – система, която се е превърнала в стройна схема за изпомпване на обществени средства – европейски и български, и за изливането им в частни джобове, маскирани със смокиновото листо на халтурата. Тоест проблемът е политически и се поддържа активно от сегашното мнозинство в общината.
За съжаление, парите, които остават реално да се свърши работата, вече са критично малко и резултатът се получава не просто грозен, но и опасен. Катастрофата близо до Своге е точно такава последица от присвояване, халтура и безхаберност на контролните органи, всичко добре смазано със смазката на корупцията, а вече и с кръвта на невинни граждани.
Корупцията не просто убива държавността, корупцията убива красотата, а в крайна сметка корупцията убива и хора, ако не бъде спряна.
