От публикуваната стенограма от Консултативния съвет по национална сигурност на 29 юни 2014 г. стана ясно, че основната дейност на участващите е да се разправят как никой от тях няма да поеме политическа отговорност.
И един от онези, които отбягват поемането на отговорност, е тогавашният управител на БНБ Иван Искров.
През същата 2014 г. година активни граждани сигнализираха няколко пъти за отговорността на „Банков надзор“, БНБ и личната отговорност на управителя на БНБ до главния прокурор.
Такъв е първият сигнал на „Протестна мрежа“, подаден още преди поставянето под специален надзор на КТБ – на 25 февруари, в който се представиха данни за съмнения за множество престъпления, включително и организирана престъпна група срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков.
След този сигнал – три години по-късно, единственият резултат е, че прокуратурата най-накрая приключи с основното разследване за КТБ, като повдигна обвинения на 18 души, сред които липсват както Цветан Василев и Делян Пеевски, така и управителят на БНБ Иван Искров; за сметка на това са привлечени като обвиняеми бившите подуправители, ръководещи „Банков надзор“: Румен Симеонов (2007-2013) и Цветан Гунев (2013-2014), както и Славияна Данаилова-Велева, която е ръководила екипа, правил надзорни инспекции в КТБ.
Точно за отговорността на Иван Искров в кризата с КТБ е следващият сигнал от 25 ноември 2014 г. до главния прокурор Сотир Цацаров, в който се оборва тезата, че управителят на БНБ не носи никаква отговорност, тъй като надзорът на банките е от компетентността на подуправителя на БНБ за „Банков надзор“ и неговия екип.
По закон (чл. 18 от ЗБНБ) управителят Иван Искров е бил длъжен да организира, ръководи и контролира дейността на БНБ така, че да осъществява ефективно основните ѝ функции, в това число банковия надзор, както е и негова отговорност да обезпечи банковата стабилност в страната.
Отговорността за „обезпечаване на банковата стабилност в страната“ не е на подуправител на БНБ, а лично на управителя. По същия начин Иван Искров и управителният съвет на БНБ са длъжни да осъществяват контрол върху дейността на подуправителя на „Банков надзор“ и да приемат отчети за неговата дейност – те или са си затваряли очите за случващото се, или са съучаствали – и в двата случая те носят наказателна отговорност, тъй като не са изпълнили задълженията си.
„С други думи, прякото осъществяване на банковия надзор при спазване на нормативните изисквания е отговорност на подуправителя на управление „Банков надзор”, но управителят е длъжен да контролира дали подуправителят въобще осъществява банков надзор. Този контрол не означава изземване на законово предвидената независимост на подуправителя, защото последният има право самостоятелно да прилага законово предвидените мерки и процедури, но няма право да избере дали да прилага или не задължителните такива. Осъществяваният от управителя, а и от управителния съвет контрол върху изпълнението на функциите на подуправителите е единственият начин за изпълнение на задължението на тези два висши управителни органа да развиват и провеждат политиките и правилата за банковата стабилност и фактически да обезпечават тази стабилност. Последното е основна отговорност на представляващия БНБ – управителя, а осигуряването на банковата стабилност е невъзможно без контролиране, анализ и методическо развиване на банковия надзор.
Същевременно осигуряването на банковата стабилност далеч не е функция единствено на банковия надзор и безспорно не е задължение на подуправителя„, се посочва ясно в сигнала.
Единственият резултат от този втори сигнал бе, че с него се осуети назначаването на Иван Искров за представител на България в Черноморската банка за търговия и развитие.
Пълния сигнал за отговорността на Искров за кризата с КТБ може да прочетете тук. Резултати на прокуратурата от него не може да прочетете никъде, тъй като такива няма.
