SHARE

Историята на правоприемството на бившите съветски републики в Централна Азия с независими държави в тази част на света показва едни и същи черти на преобразуване. Съюзните републики остават в ръцете на комунистическата партия и службите за сигурност, обхванати от корупция, затворени за света и притиснати от деспотизма и авторитаризма на бивши съветски номенклатурчици, които запазват в ръцете си и тези на семействата си богатствата на съответните държави, разпореждайки се с националното богатство.

Покрай събитията в Казахстан, където държавният глава на страната, президентът Нурсултан Назърбаев се оттегля от управлението, припомняме на читателите, че всъщност всички бивши съветски републики в Централна Азия, наричани на английски език събирателно “становете” – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан, заедно с каспийската държава Азербайджан, имат много сходна съдба във вътрешнополитическо отношение при разпадането на Съветския съюз.

През 1990/91 година тези държави получиха независимост, но останаха в ръцете на хората, които ги ръководеха по времето на СССР. Оттогава в тях продължава да властва авторитарен режим на семейни начала. В поредица от 6 статии ще ви разкажем историята на „становете“ преди и сега.

Казахстан

Да започнем от най-фрапиращия пример – Казахстан. От ден първи на казахстанската независимост през 1991 г., буквално довчера (до 19 март 2019 г.), в държавата като персийски сатрап се разпореждаше президентът Нурсултан Назърбаев. Той не е герой от съпротивата срещу властта на КПСС в бившата съюзна република, няма заслуги в борбата срещу централната власт в Москва, а и такава борба всъщност няма. Преди да стане президент, Назърбаев беше министър-председател на Казахската съветска социалистическа република (КССР) от 1984 г., та до юли 1989 г. Сменен е само за да се издигне на по-висок пост – първи секретар на комунистическата партия на КССР. Такъв става, след като успява да спретне вътрешнопартиен преврат на предишната силна личност в партията – Динмохамед Кунаев – ръководил я в продължение на 22 години в периода на Леонид Брежнев. Любопитен детайл в случая е това, че самият Леонид Илич Брежнев е издигнат на поста първи секретар на комунистическата партия на КССР през 1955 година от Никита Хрушчов, но още на следващата година е върнат обратно в Москва, за да стане кандидат-член на Политбюрото на КПСС. За краткия си престой в столицата на КССР, Алма Ата, Брежнев се сприятелява с Динмохамед Кунаев и го подкрепя до смъртта си като пръв партиен ръководител на Казахстан. След смъртта на Брежнев Назърбаев успява да завърти интрига на Кунаев и да го свали от власт. Отначало Москва изпраща руснак за поста, но той така и не успява да се впише в местния политически пейзаж. Назърбаев дърпа конците в задкулисието и закономерно получава най-високия партиен пост на комунистическата партия в съюзната република. А този пост, както знаем, в тоталитарната комунистическа диктатура е значително по-важен от този на ръководител на изпълнителната власт.

Съвсем естествено е, именно Назърбаев да бъде избран за първи президент на Казахстан от Върховния съвет на републиката на 24 април 1990 година. След неуспешния опит за преврат на съветските харлайнери (Янаев, Павлов, Язов, Крючков и др.) срещу президента на СССР – Михаил Горбачов – Назърбаев застава на страната му и в края на същата година печели директния президентски избор в Казахстан с повече от 90% от подадените гласове, след като е единствен кандидат. От този момент нататък Нурсултан Назърбаев е несменяем президент. Сменят се само министър-председателите на централноазиатската държава (повече от 10). През 1991 г. Назърбаев се отказва от комунистическата партия, чийто най-висш ръководител е бил в Казахстан. Кандидатира се като независим кандидат в президентските избори, а през 1999 г. създава и политическа партия за собствено ползване – „Нур Отан“ — народно-демократичната партия на Казахстан. Той е неин председател и до днес. Партията редовно печели националните парламентарни избори за Народно събрание (Маджилис) с над 80%, а самият Назърбаев печели президентските избори задължително с над 90% от вота. На последните президентски избори е избран с 97.75% от гласоподавателите! Ако и това не е успех…

Излишно е да изброяваме тук случаите, в които Нурсултан Назърбаев е подозиран от западни неправителствени правозащитни организации в нарушаване на човешките, гражданските и политическите права в централноазиатската република. Това е тема на отделен, много обемен журналистически материал.

Същото се отнася и за слуховете за корупция, които витаят около дъщерите му — Дарига, Динара и Алия, — както и около внуците му. Стига само да споменем, че най-голямата му дъщеря, Дарига, е била вицепремиер на Казахстан, докато татко е бил президент, както и че е имала собствена политическа партия, която през 2006 година… се е вляла в партията на татко – “Нур Отан”! Втората му дъщеря пък, Динара, се води 4-та по богатство в държавата с имущество, което се изчислява на 1,3 милиарда щатски долара. Още през 1999 г. швейцарските власти засичат 8,5 милиарда (няма грешка – не милиона, милиарда!) щатски долара в банки в страната, за които се счита, че са на Назърбаев. Това съобщава в свое разследване американското списание “Дъ Ню йоркър” (The New Yorker). Назърбаев, разбира се, успява да прокара в Маджалиса закони, които му гарантират имунитет от наказателно преследване и му помагат да легализира доходи от пране на пари. Когато през 2002 г. опозиционният седмичник “Республика” в Казахстан публикува журналистически разследвания, твърдящи, че президентът на страната е успял само през 90-те на ХХ век и само от незаконни доходи от търговия с изкопаеми горива да задели 1 милиард щатски долара в сметки в швейцарски банки, пред редакцията на вестника е намерен обезглавен труп на куче с бележка “Няма да има следващ път”. По-късно главата на кучето е намерена пред вратата на жилището на руската журналистка Ирина Петрушова, основател и главен редактор на “Республика”, заедно със следващо съобщение: “Няма да има последен път”. За всеки случай и за да няма неразбрали сред журналистите, редакцията на вестника е обект на нападение и със запалителни бомби.

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.