SHARE

След по-малко от месец, на 1 октомври, Каталуния ще гласува в референдум за независимост – пряко волята на Мадрид. По-голямата част от населението на каталунската автономия твърдо застава зад провеждането му, въпреки, че няма стабилни прогнози за това какъв може да е изходът. Две неща са сигурни – Каталуния, ако просъществува като независима страна, ще бъде република и със сигурност ще се стреми да бъде част от ЕС.

“Каталуния е на исторически кръстопът, това е нашият най-вълнуващ и важен момент от много години. Има много вълнение около изграждането на собствена страна. Страна, която отчасти ще бъде нова. Това е огромен, колективен проект, в който ние всички участваме. Пътят няма да е лесен, той ще бъде стръмен, като процесът ще е пълен с трудности и препятствия, но ако се държим един за друг и ако сме упорити, ще успеем” – това са думи на Артур Мас-и-Гаваро, бивш президент на Каталуния, още от далечната 2012. Това е същият президент, на когото бе повдигнато обвинение за обявения за незаконен от Мадрид референдум за независимост, на който 80% от населението гласува в полза на каталунска държава.

Подобна ситуация е без прецедент в Европейския съюз, въпреки че често е сравнявана с например шотландския порив към независимост, отцепването на Квебек и дори Косово, чиято независимост Испания отказва да признае именно с оглед на ситуацията в Каталуния.

Защо Каталуния иска да се отцепи?

Причините за референдума са многопластови и се крият както в дългата история на каталунската идентичност, така и в настоящия държавен апарат на Испания. Сред аргументите ще чуете този за „фискалното ограбване“ от страна на Мадрид –  España nos roba [букв. Испания ни ограбва] e слоган, който почти религиозно се повтаря от поддръжниците на отцепването: според тях областта се превръща в огромна дойна крава, изморена от изплащането на големи данъци, превърната в изкупителна жертва за всяка една грешка на Мадрид.

Според тях фискалният дефицит на страната расте, докато Каталуния, която се смята за богат регион с принос от 19% от БВП на страната и отговаря за 45% от технологичния износ, извършва нетни трансфери до други региони в стойности, които не се приемат добре от населението. Регионът действително е ключов икономически за страната и заплахата от загубата му никак не се нрави на Мадрид. Въпреки това икономистите продължават да спорят дали отцепването би струвало много по-скъпо на Каталуния в дългосрочен план.

Борбата за каталунска независимост има своите корени много по-назад в историята въпреки твърденията на опозицията, че референдумът за независимост е просто част от надигащ се пропаганден национализъм.

Историческите аргументи

За начална точка на Каталуния и първи споменавания обикновено се посочва Кралството Арагон около 1130-40 г. По-късно вече се говори за Графство Барселона, чиито владетел е смятан за princeps or primus inter pares („Първи сред равните“) поради своята военна и икономическа мощ, както и предимството на Барселона пред други градове. Към края на XIII век Каталуния помага на сицилианци да се защитят от Шарл I от Анжу, като каталунският крал Пере III изпраща флотилията си и завзема острова. Експанзията продължава и през следващия век, а Мартин I „хуманния“ е последният каталунски крал, който управлява от Каталуния – той умира през 1410 и не оставя наследници на трона, водейки след себе си период на нестабилност, завършил с присъединяването на областта под испанската корона в началото на XVI  в. Войната за испанското наследство през 1714 г. слага край и на останалите стари каталунски политически институции, оцелели по времето на династията на Хабсбург в Мадрид.

До каталунския Ренесанс – La Renaixença, се стига през XIX век, като един от основните символи за неговото разгръщане е процъфтяването на каталунския език, а с него и литература. Национализмът и интересите към каталунската история също достигат кулминацията си към края на века. Като една от причините за силата на това възраждане се сочи икономическото разрастване, което се дължи на активна търговия с колониална Америка.

Каталунският език

Самият каталунски се появява през ранното Средновековие, като според каталунски филолози произлиза от латински. Като език той преживява две кризи – през XVI век, по времето на Хабсбургите, и след войната за испанското наследство. Тези две събития водят и до системно изоставяне на каталунски съдилища, правни системи и университети, които се заменят с кастилските.

В началото на ХХ в. Mancomunitat de Catalunya, или Каталунският сговор, се формира от четири каталунски провинциални съвета. Въпреки че те са ограничени само до административни функции, политическата важност остава – това е първото признание на испанската държава от 1714 г., че съществува каталунска идентичност. Надеждите за независимост са още по-силни след края на Първата световна война, когато думите на президента Уудроу Уилсън за признаване на правото на народите на самоопределение резонират на различни нива в каталунския политически живот, като и днес из региона могат да се видят статуи на американския президент.

Щастието е помрачено след по-малко от десетилетие, когато през 1923 г. диктатурата на генерал Примо ди Ривера забранява сговора. През 1932 г. автономният статут на каталунците е одобрен отново, но скоро след това Франсиско Франко идва на власт, а с него и най-жестоката и тъмна глава в историята на Каталуния.

Франко изрично забранява използването на каталунски, като се стига до практиката хора да бъдат убивани, защото говорят характерния за областта език. Този суров спомен още е жив у каталунци, които се противят силно срещу испанския национализъм, чиито фракции понякога величаят диктатурата на Франко с нескрита носталгия. През този период стотици хиляди испаноговорящи имигранти са преселени в Каталуния, което води до широката употреба на езика в областта.

Каталуния днес

След края на диктатурата Каталуния се ориентира към възвръщане на своята политическа и културна автономия. Като част от образователна реформа се провеждат масови кампании за езикова грамотност с местните жители, курсове по каталунски и въвеждането му в сферите на живота, в които е бил забранен – администрацията и институциите, училищата и университетите и медиите.

През 2004 г. Каталунският парламент прави опити за реформи на статуса, като се търси начин Каталуния да се напасне към Мадрид чрез федерална система (каталунски експерти посочват германския модел на управление като оптимална панацея за Испания). Но тази реформа не е ратифицирана. През 2010 испанският съд отсъжда, че самоопределянето на Каталуния като нация е възможно, но стриктно в културен и исторически смисъл.

Над милион и половина каталунци се присъединиха през 2012 към т.нар. Марш за независимост, който се провежда оттогава насам. Две години по-късно, през 2014 г., над 80% от 2 милиона гласували (имащите право на глас са около 5 млн.) каталунци подкрепиха независимост на неформален референдум. Тази година конфликтът между каталунци и централната власт стигна до това регионалното правителство да заплаши, че ако не бъде проведен референдум, те директно ще обяват отделяне без разрешение на властта в Мадрид. Подобен сценарий би довел до конституционна криза в Испания и политическа в ЕС.

И така – готова ли е всъщност Каталуния да достигне идеалите си: на малка, но икономически ефективна държава, която имитира моделите например Дания или Исландия (някои специалисти наричат Каталунския регион „Скандинавия на Средиземноморието“)? Независимо от резултатите историята доказва, че поривът към независимост на Каталуния назрява. И колкото и неудобна да е истината за Мадрид, тя трябва да бъде гледана в очите.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )