Какво точно е казал Макрон?

SHARE

„Предпочитам хора, които идват законно от Гвинея или Кот д’Ивоар, които са тук и работят, отколкото незаконни български или украински канали“. Това е точната фраза в итервюто на френския президент Еманюел Макрон, дадено за близкото до крайната десница списание „Valeurs actuelles“.

Думите на Макрон са в тази част от интервюто, в която обосновава необходимостта от квоти за миграция от трети страни извън ЕС и развива тезата, че френската инокономика има нужда от такава работна ръка, защото хората във Франция не искат да работят определени работи. Не се говори за „банди“, нито се характеризират България или българските граждани като цяло. Всъщност България изобщо не се коментира.

Какво точно има предвид френският президент с фразата, която разбуни общественото мнение у нас (и предизвика светкавична протестна нота от страна на МВнР, бел. ред.)? Може би това трябва на първо място да се запитаме преди да избухваме в прибързани реакции. Да клеймим Макрон и Франция.

Нима френският президент има предвид, че във Франция има българи, които работят незаконно?

Няма как да е така обективно погледнато. Гражданите на България, като граждани на ЕС, имат възможност за заетост и равни права, както собствените граждани на Франция.

Че има много български работници, които работят във Франция? Или че има много командировани работници от България, които заобикалят френското социално-осигурително законодателство?

Ако това е смисълът, то на фона на поляците и румънците, българските граждани са значително по-малко. Второ, не може да става въпрос и за проблема с командироването на работници, защото, ако искаше да третира този проблем, Макрон щеше да използва познатото и проговорено във Франция понятие „travailleurs détachés“. To e достатъчно познато и говорещо на тази част от френското общество, която се страхува, че губи доходи и социална защита заради конкуренция от командировани работници в строителството или транспорта.

Всъщност, може би най-интересно е да попитаме следното: има ли нещо общо вметката на Макорн с това, че той предпочита ясен механизъм за влизане на граждани на трети страни със законен статут пред хора, минали по незаконни български и украински канали, с позаметения вече скандал за схема за продажба на българско гражданство от една държава агенция, която отдавна се родее с ВМРО?

Защото, ако сте забравили, точно по този случай имаше обширни репортажи в някои от най-големите френски медии като Le Monde и Le Nouvel observateur. Ако бях на мястото на някоя от последните останали в България совободни медии бих се опитал да разбера това, включително, искайки интервю с френския президент или изпращайки въпроси до пресслужбата на Елисейския дворец.

Накрая, като човек, който харесва Макрон и симпатизира на политиката му, се чувствам длъжен да споделя, че всъщност най-големият проблем в това интервю е друг. Проблемът е, че за първи път нормален френски политик, в частност президентът на Франция и то лидираща фигура в центъра и прогресивната част от обществото дава интервю на едно издание, доказан рупор на тезите на крайната десница. И което е по-опасно, издание правещо опити да осеменява френската обществена среда с тези на крайната десница през интелктуален дискурс. Да, мантрите: „няма лоша реклама“ и „така ще стигна до тяхната аудитория“ са добре познати, но на фронта на отношенията с крайната десница, стратегията на издигането на стена пред говорителите на тези крайни антидемократични и античовешки тези, е страшно важна. И отстъпването от тази стратегия е началото на банализирането и претръпването към тезите на крайното. И се страхувам, че тези, които предупреждават, че Макрон може би започава да се опитва да играе игра, като тази, която доведе Камерън и Великобритания до трагедията на Брекзит, не са толкова неправи.

С фашисти, с носители на идеи, които са принципно несъвместими с демокрацията и свободното общество не се седи на една маса при накакви обстоятелства. Никакви! И на „медиите“ им не могат да се дават интервюта при никакви обстоятелстсва. Другото означава осъзнато или не, да отворим врата, за да започне да влиза баналното зло в нашия живот и да постави под въпрос нашата нормалност.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.