Тези дни се наложи да помогна на новинарския екип на една световна телевизия, която отразява „туристическата стабилност“ в България. Колегите нямат отношение към страната ни – нито добро, нито лошо. Никакво, което на журналистически език би трябвало да означава „обективно“. Лишен от емоции ви предлагам няколко техни заключения за ситуацията у нас:
– как българският министър-председател, свързан, както със силовите групировки в началото на прехода, така и с МВР ( в средата на прехода, ако приемем, че той изобщо ще има някога край?!) няма информация за структурите на организираната престъпност в страната, техните прегрупирания, „вътрешни движения“, конфликти, преразпределение на наркобизнес, проституция и т.н.?
– как един български град години наред печели титлата за „най-добър град за живеене в България“ при положение , че не асфалта, цветята по улиците и инфраструктурата са единствените показатели за „добро място за живеене“, а на първо място е сигурността! ( за два дни колегите от световната телевизия получиха и записаха над 10 доказателства за терор, системен рекет и комбина между полиция – мафия в Бургас)
– колко безпомощна трябва да е една национална полиция, която не може да се справи с отдавна известни тартори на престъпния бизнес на територията на един град и област (колегите записаха също така доказателства за покровителство „отгоре“ на въпросните мутри)
– за какво говори определението на министър – председателя на една държава, член на Европейския съюз, че престрелка в известен курорт в началото на туристическия сезон е „махленска свада с битов привкус“?
– има ли връзка между местните патриоти и политици с престъпни групи от региона?
Колегите от световната медия, която има милионна аудитория по целия свят, не се интересуваха от пикочния мехур, зетя, сватя, преливането на кръв и състоянието на един престъпник, а събираха факти и доказателства, анализираха ги, за да разкажат на зрителите си какво се случва с една европейска държава в преход…
Текстът, първоначално публикуван като фейсбук-статус, е предостъпен от автора Георги Тошев специално за Терминал 3.
