Интересно какво ни казват бойните пилоти:
– не искаме да летим поради недостатъчна подготовка и лошо поддържана техника (време е това да се каже);
– искаме да има ремонтирани самолети и гориво, за да можем всички да летим по 180 часа годишно и да носим дежурството (ще трябват изчисления колко самолети и пилоти ни трябват като минимум и дали можем да си позволим този разход в рамките на военния бюджет заедно с другите изисквания);
– искаме по-скоро нови самолети (колко, кога, какво да правим докато ги получим).
Със сигурност полети без достатъчно подготовка и неритмично поддържане на самолетите е опасно и е време да се спре. Със сигурност всеки ден експлоатация на МиГ-29/Су-25 намалява средствата за закупуване и експлоатация на нов самолет (това е валидно от 2002 година). Със сигурност задачата по въздушен суверенитет в рамките на НАТО може да се решава и без полети на българските МиГ-29.
Със сигурност имаме голям проблем – да видим какво ще е решението. През 2016 имаше подобен казус на ниво командир на ВВС и знаем как бе решен – определено решението не е било добро, защото проблемът само е станал по-голям, но не е решен.
Има два подхода:
– проблем – решение – нов проблем (по-голям);
– проблем – решение – решение – решение – …
Мъдрите избират втория подход!
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
