SHARE

В българската правосъдна система фигурата на главния прокурор се радва на особен тип внимание, независимо коя е личността, упражняваща конкретния мандат. За всички неуспехи на държавното управление и обществения живот често се търси виновен и винаги това се прави под надзора и със съдействието на прокуратурата. За отчитане резултатите от дейността на самата прокуратура обаче механизъм няма. Няма и процедура за контрол над дейността на главния прокурор. Едва с промените в Конституцията от 2015 г. бе направен опит да се въведе частичен отчет – Народното събрание (НС) да може да задава въпроси към главния прокурор, но с много ограничен обхват и без конкретика. Общата формулировка гласи: „НС може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”.

Причините да няма реална отчетност на Главния се коренят в отказа на 43-ото НС при изменението на основния закон да гласува редакция на текста, която включваше правомощието НС да изисква отчет от главния прокурор. Така НС направи доброволен отказ от реформиране на цялата прокуратура. Съпротивата на политиците се подхранва и от Конституционния съд, който след искане за тълкуване от настоящия главен прокурор постанови, че  с представянето на данни по конкретно наказателно дело от страна на главния прокурор пред Народното събрание се нарушава принципът за разделение между съдебната, изпълнителната и законодателната власт. По този начин и Народното събрание, и Конституционният съд приеха решения в разрез с основния упрек от международните институции към дейността на прокуратурата като безотчетна пред гражданите и институциите.

Така в момента НС не може да пита главния прокурор за конкретни проблеми със събирането на доказателствата и успешното обвиняване на разследваните пред съда. Това, разбира се, не е пречка депутатите да задават темите по основни съмнения за престъпления и корупция. Вместо да чуем важна обществена конкретика по наболели въпроси обаче, организираното първо изслушване в правната комисия на НС тази седмица бе запълнено по-скоро с важни за отделните партийни централи въпроси, отколкото с ключовите за обществото и правовия ред теми. Освен това изслушването се характеризираше с особената сервилност на членовете на правната комисия при ниски или изцяло неадекватни юридически аргументи. Казано с други думи, вместо депутатите да изяснят диагнозата за неуспехите на прокуратурата, те преминаха в махленска стилистика и страхопочтително подмазвачество.

Какво можеха депутатите да питат (въпреки ограниченията), но не пожелаха:

1. Относно статута на прокуратурата:

Какво е виждането на главния прокурор относно изпълнението на препоръката от Анализа на структурния и функционалния модел на прокуратурата за „…повишаването на отчетността и прозрачността на прокуратурата пред Народното събрание — а оттам и пред обществото. Към това се добавя необходимостта да се работи за по-голяма вътрешна отчетност и прозрачност при вземането на решения.”

2. Относно процедурата за проверка и освобождаване на главния прокурор:

Как главният прокурор вижда изпълнението на препоръката от гореспоменатия анализ за „…надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата”? Липсата на механизъм за разследване и освобождаване на главния прокурор е повод за осъдително решение срещу държавата по делото „Колеви срещу България”.

3. Относно общото съответствие на българското законодателство с европейското в посока защита правата на човека:

Какви са основните причини България да бъде осъждана пред Европейския съд по правата на човека за действия на МВР и прокуратурата по наказателни дела (тук ГЕРБ в лицето на Цветан Цветанов имат основен принос)?

4. Относно конкретни дела по време мандата на настоящия главен прокурор, като например:

–  Защо прокуратурата разследва аферата КТБ само по отношение провиненията на Цветан Василев, но не търси отговорност от управлявалия финансовия надзор Мавродиев, както и от управителя и подуправителите на БНБ? Каква е ролята на дружества, близки до Делян Пеевски, за фалита и последващо разграбване на КТБ?

–  Какви са усилията и резултатите на прокуратурата по намирането крадеца на тефтерчето на Филип Златанов, тъй като в това тефтерче се крият политическите поръчки за саморазправа през последните приблизително 10 г.?

–  Как бихте коментирали и оценили като юрист разследванията по „Яневагейт“?

–  Как главният прокурор си обяснява станалата практика прокурори по провалени дела да получават убедително кариерно развитие, като например прокурор Бецова по делото на Христо Бисеров?

5. Относно важните за управляващото мнозинство приватизационни сделки, даващи му стимула да променят Конституцията:

–  Защо прокуратурата не разследва приватизационните сделки от последните 10 години, при все че за тях още не е изтекла погасителната давност?

–  Какви мерки е предприела прокуратурата за разследване на злоупотреби по усвояването на еврофондове за инфраструктурни и други проекти със съмнително качество и ефективност?

И тъй като критикуващите главния прокурор  често са упреквани, че това е персонална атака, а не критика към модела, ето и няколко въпроса пряко свързани с мандата на настоящия главен прокурор:

1. Как оценявате процедурата по Вашия избор, г-н Цацаров, при която Висшият съдебен съвет наруши процедурните правила? Допринася ли това за добрите демократични практики по реформа на правосъдието?

2. Как оценявате действията си по „ЦУМгейт“, г-н Цацаров? Демократичен стандарт ли е действащ главен прокурор да упражнява натиск върху бизнеса по време на предизборна кампания, и то в офиса на висш партиен функционер?

3.  Какви са основните Ви успехи, г-н Цацаров, на 5-ата година от 7-годишния Ви мандат и как си обяснявате липсата на осъдителни присъди срещу лица по  високите етажи на властта?

И тук древната латинска поговорка „Дела, а не думи” е водеща. За жалост, станахме свидетели на празни депутатски думи при липса на дела – както от депутатите, така и от прокуратурата.

Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна икономика

* Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“