SHARE

За мнозина правителствения доклад, посочващ Русия за основна заплаха за България, е закъснял. Това със сигурност е така, но на принципа „по-добре късно, отколкото никога“ трябва да се признае, че в него има важни моменти, които трябваше да получат държавна санкция.

Какво всъщност е хибридна война?

Военната доктрина на армията на САЩ (TRADOC G-2) определя хибридната война като използването на две или повече от следните средства: военна сила, държавни паравоенни сили (като силите за вътрешна сигурност, полицията или бреговата охрана), революционни организации (движения, които основно разчитат на подривна дейност и насилие, за да променят статуквото), партизански отряди и престъпни организации (наркокартели, хакери и др.).

С други думи, най-често под хибридна война се разбира използването на неконвенционални средства за постигане на военната цел – унищожаване, дестабилизация или превземане на противника.

Други не са съгласни с тази дефиниция като военния стратег Колин Грей и смятат, че всяка съвременна война е по същността си хибридна и подобни дефиниции, като психологическа война, хибридна война, партизанска война, единствено пречат да се осъзнае същността.

„Множеството начини за водене на война и стратегически средства не са от никакво значение за естеството на войната и стратегия. Общата теория за войната и стратегията, каквато ни предлага Клаузевиц и по един или друг начин Сун Дзъ и Тукидид, е теория с универсално приложение“, пише Грей (Colin S. Gray, Recognizing and Understanding Revolutionary Change in Warfare: The Sovereignty of Context).

Каквато и да е дефиницията, е важна целта: Русия иска да разруши институциите на Запада – дали това ще стане с куршуми и войници или с хакери и демагози е вторичен въпрос.

Това казва и правителственият доклад: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа.“

От момента, в който Русия анексира Крим през 2014 г., светът е изправен пред нов фактор – Русия като като играч на международната сцена, който чрез пропаганда, финансиране на популисти и радикали, кибератаки и очерняща кампания се опитва да дестабилизира Запада, разруши евроатлантическите връзки и раздели Европа.

Този контекст е важен. Особено когато се опитваме да разберем случващото се в българското общество. Когато бъдат нападните без особени аргументи западни институции, когато абонирани за телевизиите всичколози нападат европейските институции и подкрепят разрушителите на ЕС от френската Марин льо Пен до унгарския премиер Виктор Орбан – тези им изявления трябва да се тълкуват в контектста на това, че Русия използва пропагандатори за своите собствени цели.

Значи ли това, че всеки критик на ЕС е платен от Русия – не. Но системното налагане на едни и същи тези без особени аргументи и обикновено подкрепено с „алтернативни факти“ определено дава поле за размисъл за мотивите на определени лица.

Това наскоро бе заявено и в анализа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, който след обработка на хиляди материали от електронни издания определи, че в България има пропаганда, чиято цел е да се подготви общественото мнение  за излизане на страната от ЕС и НАТО, както и систематично да блокира съдебната реформа и всички усилия за демократично налагане на върховенството на правото.

Най-концентрирата е атаката с опорна точка “Продажните елити на България”, с която се цели да бъде дискредитирано гражданското общество и да бъдат очернени всички проевропейски и реформаторски движения и протести, всички застъпници за съдебна реформа (Христо Иванов, Лозан Панов, Съюзът на съдиите и др.), всички политици и партии, които заемат стабилна проевропейска и пронатовска позиция (Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, ДСБ, „Да, България“ и др.),  както и правозащитни и неправителствени организации  и медии.

В този доклад бяха набелязани и основни медии, които разпростаняват прокремълска пропаганда като ПИК и „Блиц“. Само няколко месеца по-късно тези медии се появиха и в новата база данни на Европейската комисия като разпространители на руска пропаганда.

И същото послание за „алтернативни факти“ и очерняща кампании в медиите и социалните мрежи може да открием и в правителствения доклад.

Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“

Едно е, когато тези факти бъдат признати от научни анализи и партньорите на България в ЕС и НАТО. Друго е, когато държавата признае, че това е основна заплаха за сигурността ѝ.

В този контекст нека не забравяме, че руският генерал Леонид Решетников връчи на лидера на БСП Корнелия Нинова план за идеалния профил на кандидат за изборите в България, както първи разкри „Терминал 3“ на 2 декември 2016 г. Впоследствие Нинова се среща с генерала, за да обсъдят кандидатурата на Румен Радев, след което Решетников и неговият Институт за стратегически изследвания изготвиха план за победа на българските избори, както разказа Wall Street Journal на 23 март 2017 г.

И какво направи Румен Радев след като бе избран? Първата му работа бе да отиде в Брюксел да иска отпадане на санкциите срещу Русия, след това покани Путин на 3 март, вчера разкритикува доклада на правителството и също така заяви, че като най-сериозни свои постижения след осем месеца на поста вижда първите стъпки за предоляване на кризата с Русия. 

Контекстът на тези събития е важен. Ако българското общество безкритично поема полемиката и пропагандата, то рискуваме да изгубим представа за истинските факти.

А първата стъпка към справянето с един проблем е осъзнаването , че го имаш. Поради това и приемането на този доклад е важна стъпка.

SHARE