Здравейте на всички,
Поради големия интерес, който събудихме със сина ми в понеделник, ще ви разкажа за срещата ни с Премиера. Ние сме нормално семейство, което се справя, както и всички други. Кой както може. Петьо има нужда от рехабилитация, плуване и езда. Всичко това струва пари, които ние трудно осигуряваме. Решихме да оставим Петьо на Премиера – да го гледа той за ден.
Първо искам да уточня, че това не е действие, което ми е хрумнало в неделя на сутрешното кафе. Както и да се знае, че не сме го направили за лични облаги или разни пиари и прочие. Никога не съм бил обвързан или подкрепян от която и да било политическа партия или подобна организация още по малко за това в понеделник.
В неделя заедно с Петьо написахме писмото-инструкция до Премиера. Съдържанието е разказ за нас през годините накратко и от какво има нужда Петьо, как да го гледа г-н Борисов.
В приемната се срещнахме със секретаря, който в разговора ни убеждаваше да си вземем Петър и да не го оставяме там, защото там не може да остане и ще трябва да го настанят в дом. Въпреки това ние оставихме Петьо и тръгнахме.
Ако искате, ме упреквайте, но тук ще благодаря на Премиера, че реагира и дойде да ни изслуша. Не след дълго разбрахме, че Премиерът е при Петьо и иска да разговаря с нас, ние се върнахме и след като приключи самостоятелният им разговор, влезнахме при тях. Разговаряхме по наболелите теми за нас, родителите и хората с увреждания като личната помощ болниците, рехабилитационните центрове, фонда за лечение на деца в чужбина и прочие…
Г-н Борисов изреди през годините цифрите, които с течение на времето се дават в тази сфера и че нарастват постоянно. След разговора по темата, както и той самият вчера каза, крайният резултат е протест. Сиреч няма нищо насреща…
Казах му, че сме се превърнали на просяци, за да правим нещо за децата си, като да ги лекуваме, оперираме в чужбина и рехабилитираме. Както му казах, ако имаме специалисти и центрове за целта, хилядите евро, които просим и даваме в чужбина, биха движели нашата икономика, от което имаме нужда.
Обсъдихме също и помощните средства, които в повечето случаи са с отвратително качество. За пример му дадох количка, която взехме за операцията на Петьо, и след километър и нещо започна да се разпада. Споделих премеждията ни с фонда, както и на други, с които съм запознат.
Видимо, не остана очарован от описаната картина. Изрази желание нещата да се променят към по-добро, за което искрено се надявам. И тук искам да призова всички: нека направим усилие и опит, нека пробваме да го информираме за проблемите и нередностите и дано променим статуквото. Аз лично мисля да пробвам. Знам, че не е най-подробното и цветно описание, но това можеше да се случи, ако имаше камера.
Надявам се, че сме успели да направим нещо полезно за всички нас, а именно човекът с най-голямата власт в държавата да ни изслуша и заеме с проблема. Това беше нашата идея и ако и сега не се получи…
Автор: Емил Мавродиев,
баща на Петьо
Петър Мавродиев, на 18 г. от Пловдив, е с диагноза детска церебрална парализа от раждането си. През годините провежда непрекъснато рехабилитация, занимава се с плуване и конна езда, от които се повлиява добре.
В началото на 2016 г. д-р Брюно Франиер в рамките на дейността си към фондация „Суисклиникал” на Мануела Малеева преглежда Петър и препоръчва да се направи анализ на походката и след това, в зависимост от резултатите, оперативно лечение на левия крак, което ще позволи на момчето да продължи да ходи. През месец май 2016 в Ортопедична клиника „Шпайзинг“ – Виена, е извършен анализ на походката и е изготвен план за оперативно лечение, с който д-р Франиер се съгласява напълно.
През юни 2016 г. родителите подават във фонда за лечение на деца заявление за финансиране на операцията в Австрия. Три месеца и половина по-късно получават отказ с мотив, че лечението може да се извърши в България.
Едновременно с това подават заявление в НЗОК за издаване на формуляр за планирано лечение в Европейския съюз S2 и заявлението е одобрено. НЗОК обаче не заплаща разходи за път, престой и следоперативна ортеза. Петър има 6-седмичен извънболничен престой във Виена, а след това и още едно пътуване за рехабилитация и изработване на ортеза. За нощувки, пътни и ортеза са необходими около 10 000 евро съпътстващи разходи извън формуляр S2, които са събрани от дарения и DMS кампания в периода февруари – октомври 2017 г.
Снимка: Веселин Боришев/Клуб Z
