Медийни манипулации, политически стратегии, дезинформация, пропаганда и протекционистки политики – независимо дали става дума за стената, която Доналд Тръмп обещаваше на избирателите си, или за Брекзит и източноевропейските мигранти: миграцията се превръща в оръжието на новото време, което може както да служи за добро, така и да запълва нечии политически пробойни. Как точно се случва това? Къде стоят България и Източна Европа в този феномен?
Мисията на Международната организация за миграцията е по-важна от всякога, а отговори на тези и много други въпроси намираме в изключително обемния им доклад за 2018 г. Нека видим част от това, което ни казват те.
Световен рекорд на преселилите се
Колко са на брой мигрантите в света? Според данните 224 милиона, или 3,3% от световната популация. Изводите от доклада са категорични – повечето хора продължават да живеят там, където са се родили, но все повече мигрират в други държави, основно такива от същия регион. Основната причина за миграциите е работата, а имигрантите работници съставляват голяма част от световния дял на мигранти. Броят на принудително преселилите се в глобален мащаб е рекорден – 40 милиона вътрешна миграция и 22 милиона бежанци.
На изток от рая
С 10 милиона емигрирали през 2015 г. Руската федерация се нарежда на първо място в Европа по брой свои граждани, които живеят извън страната. Най-голямо количество мигранти към Европа са тези от бившите съветски държави – Украйна, Казахстан, Узбекистан, Азербайджан, Беларус. След Русия и Украйна Великобритания има най-много граждани по света, в Австралия и САЩ. Босна и Херцеговина пък има най-голям дял емигранти в сравнение с живеещото в страната население през 2015 г., като по-голямата част са напуснали по време на разпадането на Югославия.
Германците имат най-голяма популация на родени извън страната свои граждани. Цели 12 милиона, сред тях са мигранти от Полша, Турция, Русия и Казахстан. Във Великобритания чуждестранните мигранти са индийци и поляци, а Франция е дом на много мигранти от бившите си колонии.
През 2016 г. Германия е приемник на най-голямата популация от бежанци и търсещи убежище в Европа, като мнозинството от тях са от Сирия, Ирак и Афганистан. Някои от най-големите популации на бежанци във Франция и Австрия са от граждани на Руската федерация. През 2016 г. Франция приема и граждани на Шри Ланка и Демократична република Конго.
„За повечето югоизточни и източноевропейски страни емиграцията, а не имиграцията е ключов фактор през последните години и десетилетия, с доста ниски нива на имиграция в сравнение с други региони на Европа. Поради този и други фактори за няколко страни в региона се очаква да изпитат сериозен спад в популацията си към 2050 г., включително Босна и Херцеговина, България, Румъния, Молдова и Украйна. Емиграцията от Източна Европа към Западна е нарастваща тенденция. […] В последно време тази тенденция се засилва от икономическото забавяне на Руската федерация.“
През 2015 Русия е дом на 11,6 милиона мигранти от цял свят, като повечето идват от съседни държави. Повече може да прочетете тук.
Ползите от миграцията
Миграцията е източник на блага за имигриралите, семействата им и за страните на произход. Заплатите им извън страната на произход могат да бъдат в пъти повече от това, което биха печелили у дома. Разликите в заплатите са по-големи при нискокфалифицираните работници, но именно тяхното движение в световен план е най-ограничавано. Здравето, нивото на образование и стандартът на живот на мигрантите също се покачват след преместването им в развита страна.
У дома ефектите на миграцията са категорични – безработицата пада, бедността също намалява, а с подходящата политика е възможно по-широко икономическо и социално развитие в страните на произход. Например парите, които изпращат мигрантите в родината, осигуряват изключително голям поток на финанси и стабилен източник на приходи. През 2016 около 429 милиарда щатски долара са били изпратени към по-нискоразвити страни или към страните със среден доход. Миграцията спомага за трансфера на способности, знание и технологии – техните ефекти за трудни за измерване, но се счита, че имат огромно позитивно влияние над продукцията и икономическия растеж.
Медиите и миграцията…
„Медиите могат да играят много важна роля в това как хората мислят за миграцията, включително решенията на политиците и как самите мигранти гледат на себе си“, посочва се категорично в доклада.
Проучването посочва, че мнозинството от медиите асоциират негативните новини с мигрантите, като това е световна тенденция. През 2013-2014 г. негативни репортажи и отразяване на миграцията в шест страни с висок индекс на развитие – Австралия, Канада, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Великобритания – са били два пъти по-достъпни и видими от положителното отразяване. За страни като Афганистан, Бангладеш и Тайланд статистиката е същата, като детайлни проучвания в националните медии потвърждават тази обща тенденция. Един от многото примери са публикациите в холандски вестници, които между 2003 и 2010, много преди бежанската криза, публикуват основно негативно съдържание.
Традиционно медиите в САЩ и Европа определят миграцията като проблем на обществения ред и сигурност, а британските медии обрисуват имигрантите като „нелегални“, като основно бежанците са показани като „съмнителни“ и свързани с терористични заплахи.
Друг метод е разделянето на мигрантите от местната популация и представянето им като заплаха към националната идентичност, култура и единство. Наративът за латиноамериканските мигранти например, използван от щатските медии, определя латиноамериканците като неспособни на успешна интеграция. Локалните медии в Китай пък определят африканските мигранти като заплаха за публичната сигурност и „расовата чистота“.
Страховете, които миграцията поражда.
Докладът продължава с анализ на връзките на миграцията с екстремизма и социалното изключване, като посочва острата нужда от надеждни данни за формиране на становища, както и предизвикателството пред това обществото да различава корелацията от причинно-следствена връзка (cum hoc ergo propter hoc). От организацията подчертават нуждата от адекватен дебат за политиките, свързани с миграцията – както за намаляване на рисковете от радикализация вследствие на социално изключване, така и развитие на по-добри инструменти за анализ.
„В продължение на десетилетия проучвания са доказали, че международната миграция генерира значителни ползи за всички страни. Въпреки това по цял свят определени политически лидери, които отразяват на свой ред различни степени на обществено недоволство, свързват мигрантите и миграцията с нарастващата заплаха от тероризъм и екстремизъм. Важно е да бъде запомнено, както наблягаме в тази глава, че мигрантите, бежанците и търсещите убежище са по-вероятни жертви на екстремизъм, отколкото негови извършители„, посочва се в доклада.
Манипулирането на исторически данни и реторика, която изпълнява пропагандни или политически сцени, изваждат суровите данни за миграцията както исторически, така и в настоящето, извън контекст, и я привнасят като агент към определени крайни аргументи, които не се основават на истината, подчертават в доклада.
„Според Индекса за глобален тероризъм през 2015 г. 72% от случаите на смърт вследствие на терористични атаки са били в едва пет страни: Ирак, Афганистан, Нигерия, Пакистан и Сирия.“
Целия доклад може да намерите тук.
