Новите медии и новите технологии ни въведоха в съвсем нова комуникационна ситуация. Днес взаимната свързаност, интерактивността и скоростта на информационния обем са безпрецедентни, направо революционни. С новите технологии в ръцете си, гражданите, участващи в мрежата, започнаха да упражняват комуникационна власт. И, разбира се, щом появяването на нов тип власт беше забелязано и отгоре и отстрани, се появиха и тези, които първо се опитаха да я овладеят, а след това и да злоупотребят с нея. Така се появиха фалшивите новини, троловете и хибридните конфликти.
Защо е толкова важно да говорим и да се грижим за състоянието на демокрацията?
Защото тя е тази форма на обществено устройство, което е сложно и скъпо, понякога парадоксално и пълно с противоречия, но което единствено досега е доказало, че най-добре може да гарантира индивидуалните човешки права, икономическия просперитет, доброто управление и безболезнената смяна на властта.
Ако приемем, че демокрацията се лекува с още демокрация, то какво ли би означавало понятието „още демокрация“ в такава ситуация на масово овластяване чрез нови технологии?
Има два варианта. Първият е да приемем, че „още демокрация“ означава още овластяване (ако тълкуваме буквално понятието „демокрация“ единствено като вид масово овластяване), а другият, по-съвременният вариант е да приемем, че при текущото популярно разбиране на демокрацията не просто е налице разпределена власт, както хоризонтално между видове власти, така и вертикално, между граждани с различен властови статус, но и упражняването на властта става при спазване на задължителното условие за наличие на информиран избор, направен от информирани граждани.
Тъй като киберпространството, създадено от новите медийни технологии, започва да става централно място на провеждане на политически дебати, то това изместване във виртуалността (по аналогия с реалността) има един малко странен ефект/дефект. Не само дебатите, но и конфликтите (войните) стават хибридни – те имат реална компонента, която се развива в добре познатия ни физически свят, но имат и виртуална компонента, която се случва примерно като картинка в екрана на телевизора или телефона, и от която зависи изхода на борбата в реалния живот – като компютърна игра, която не само се влияе от реалността, но и упражнява обратно влияние.
Позитивният ефект от изместването се състои в това, че физическото насилие и жертвите в съвременните конфликти намаляват (поне в сравнение с миналото), а негативният се състои в превръщането на конфликтите в почти безкрайни, както и в използването на оглупяването и манипулацията като оръжие, нанасящо рани върху съзнанието на атакувания, които зарастват много по-бавно от физическите.
И ако атакуваният и съзнателно оглупяван гражданин е именно този, на когото разчитаме да бъде информиран, то тогава е налице съвсем видим и опасен проблем за цялото демократично устройство на обществото.
Удавеният в информация гражданин всъщност информиран ли е въпреки глобалния характер на интернет, манипулиран ли е от информационни монополи, облъчван ли е с фалшиви новини от тролове?
Днес информацията и знанието са превърнати в оръжие, което трябва да победи волята и да лиши опонента от свободен и информиран избор.
Как ще се трансформира понятието „гражданин“ в тази ситуация? В киберпространството всъщност говорим за проекции, за електронни идентичности или накратко за маски на реални лица. Затова е трудно да се въвеждат някои от формите на електронната демокрация като гласуването по интернет, затова и някои типове злоупотреби започват да стават опасно широко разпространени, например троловете.
Как да се излезе от това положение?
Преди всичко гражданите трябва да развият собствените си способности да отбиват персоналните атаки към емоциите и съзнанието си. Те трябва да развият грамотности, свързани с работата с информация и знания, като критично мислене, медийна грамотност, грамотност в областта на персоналната публичност и не на последно място гражданска грамотност, която да им даде фундаментално разбиране за структурата и процедурите на властта и отговорността в обществото.
Ето защо този тип познание трябва да бъде демократизирано колкото се може по-бързо и интегрирано в образованието, за да могат гражданите да бъдат пълноценни в новата демокрация, включваща онлайн и офлайн форми на участие.
Не че наблюдаваме принципно ново явление. За пореден път в човешката история някакво знание, което е било привилегия на малка група специалисти, трябва да стане достояние на почти всеки – и в случая това са познанията за персоналната публичност, за критичното мислене и медийната грамотност. Масово гражданите трябва да придобият навици и умения, познавани и упражнявани днес толкова дълбоко и интензивно само от експерти, като пиар специалисти, журналисти и учени. И вероятно ще трябва да преглътнем ефектите от масовизирането и на още няколко високоспециализирани занаята, но целта си заслужава.
Балансът във властта между граждани и управляващи трябва да бъде коригиран и с помощта на новите технологии, като понятия като отворени данни, големи масиви от данни, дейта майнинг, отворени формати и реформа на авторското право ще трябва да станат централни за политическия живот, тъй като достъпът до информация и знания става фундаментален въпрос за съдбата на демократичните общества, които желаят да живеят в просперитет.
Това значи и че когато говорим за инфраструктура, трябва да започнем да се вълнуваме от информационната и образователната инфраструктура не по-малко, отколкото от магистралите и електроснабдяването. Може би трябва да се помисли как интернет инфраструктурата да стане публично достъпна, както днес е достъпна пътната инфраструктура, но и да бъдат запазени конкуренцията и свободният пазар в бранша, за да не пострада качеството, както вече се случи с пътищата.
Трябва да се помисли и какво означава публичното пространство в киберпространството и какви трябва да са ролите на частните интереси в него. Може ли фейсбук да ни го предостави такова, каквото трябва да бъде?
Накрая, трябва да се вземат особени мерки за повишаване на доверието в обществото чрез затваряне на пропастта между говорене, действие и факти, което няма как да стане без всеобщи усилия за запазване на истината, за да избегнем цялостния си разпад като общество. Накратко, не трябва да се лъже, а от повишеното доверие ще спечелят абсолютно всички, без лъжците.
