SHARE

Поддържниците на Брекзит са в шок от успеха си. Найджъл Фараж – лидерът на ксенофобската „Партия на Независимостта“ призна, че обещанието да се пренасочат 350 милиона паунда на седмица от Брюксел към здравната система е неизпълнимо. Без това обещание референдумът вероятно би имал друг изход. Вероятният нов бъдещ премиер Борис Джонсън рязко смени тона и със спокоен тон пое курс към статут на Великобритания, който почти по нищо няма да се отличава от сегашното положение. Проучванията твърдят, че над 70% от гласувалите за Брекзит не са очаквали да спечелят. Гугъл отбелязва бум на търсенията „какво е Европейският Съюз“. Англия е като пиян човек, който за майтап е решил да стовари тежка брадва върху левия си крак и секунда след това е започнал бързо да изтрезнява.

Започва да се изяснява и цената на авантюрата. Бързо обезценяваща се валута, борсов крах, загуба на много бизнес и вероятно работни места. Централната банка обеща да напомпа икономиката с до 500 милиарда паунда. В държава, в която голяма част от населението има големи ипотеки с ниска лихва, подобни мерки са опасни: евентуалната инфлация ще доведе до по-високи лихви и големи разходи за обикновените граждани. Вече е ясно, че за Шотландия съюзът с Европа е по-важен от съюза с Англия и оформящият се втори референдум за независимост има голям шанс да успее. Мирът в Северна Ирландия се крепи на факта, че граница с републиката няма. Тревогите на малкия остров тепърва започват.

Велика Британия се превръща в Малка Англия с невероятна скорост

Така състоящият се хаос дава обаче и надежда – че Европа най-после ще се събуди от дългата си летаргия и ще осъзнае огромните опасности пред които е изправена. Ирационалният популизъм от много време разяжда тъканта на западния свят. Досега процесът беше сравнително бавен и даваше фалшива надежда на статуквото, че може да продължим постарому и нещата все някак ще се наредят. Нещата няма да се наредят. Поставени сме пред огромни предизвикателства – вътрешен разпад на западния свят, хибридни и реални атаки от две възраждащи се азиатски империи, тероризма, глобалното затопляне. Тези проблеми няма да се решат без смели и умни лидери.

Излизането на Англия от ЕС е историческа грешка. Но въпреки, че кампанията беше основана на лъжи, параноя и манипулации, тя се възползва от съвсем автентични проблеми, които политическото статукво не желае да назове. В британския случай, това е безотчетността на Брюкселските институции. Обикновеният европеец не знае какво прави Европейския парламент или къде точно свършва властта на националното правителство и къде почва тази на Европейската комисия. Великобритания е страна със силна демократична традиция и за Фараж и компания беше достатъчно да убедят част от населението, че държавата е под диктата на безотчетни чужди бюрократи, за да извадят страната от ЕС.

Подобно е положението и с кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Облягайки се на напълно реалното чувство за траен икономически застой сред работническата класа, Тръмп построи силно расистка кампания с обещание да затвори границите, да изгони мексиканците и мюсюлманите и да създаде работа за загубилите от глобализацията. Тези обещания не са с нищо по-изпълними от обещанията на Фараж.

Във Франция Националният Фронт черпи сила от десетилетия системен провал в политиката по емиграция и отново – стагнацията в доходите на ниско-образованите.

В България популизмът се храни с пълното нежелание на системните партии да се борят с корупцията.

Навсякъде картината е сходна: системата отказва да се бори със собствените си недостатъци, появяват се кресливи популисти, които назовават враг (ЕС, мексиканците, турците) и предлагат лесно-смилаеми и неизпълними решения. С помощта на социалните медии, те сравнително лесно успяват да набера сила.

Досега единствената реална победа на популизма беше в Гърция, където Ципрас обеща неизпънимото, подкрепи го с референдум и впоследствие беше смачкан и унизен от ЕС. Англия обаче е прекалено голяма, прекалено важна и прекалено богата – тя няма как да бъде унизена и всеки неин катаклизъм ще се отрази на целия свят. Намираме се в уникална ситуация, в която популистите, объркали курса на историята, ще трябва да се справят с последиците на собствения си успех.  Ще видим мащабна демонстрация на факта, че светът е сложен и взаимосвързан и простите радикални решения са не просто вредни, но и неприложими на практика.

Надеждата на Запада не е, че Англия ще потъне в дългогодишна рецесия и спирала от проблеми. Никой няма интерес от това. Надеждата е, че шокът ще събуди силно и отговорно лидерство, което ще започне дълбоки реформи – както в Англия и останалите части на Обединеното Кралство, така и в Европейския съюз и съставящите го държави и от другата страна на океана. Надеждата е, че глобалистите ще започнат да решават проблемите, породени от огромните икономически и технологични промени от последните 30 години, вместо да жизнерадостно да се преструват, че глобализацията носи само ползи и да оставят инициативата на антиглобалистите.

Надеждата е, че ще осъзнаем, че Краят на Историята съвсем не е дошъл, че светът е голям и мерзавци дебнат от всякъде. Надеждата е, че здравият разум ще предложи и приложи трудни решения, за да не даде възможност на нездравия разум вместо Края на Историята да ни докара някакъв ракиен апокалипсис.