SHARE

„Терминал 3“ разказва историята на една обществена поръчка, с която трябваше да бъдат ремонтирани и модернизирани по стандарти на НАТО щурмовите и транспортни вертолети на българските военновъздушни сили (ВВС). Макар и от периода 2004-2007 година, тя е типична за начина, по който в България корупцията се вихри, а публичните средства се разпиляват. Всичко това става единствено за сметка на отбранителната способност на страната ни.

Накрая, като теглим чертата, резултатите за българската отбрана са единствено предизвиканите международни скандали. Хеликоптерите, които трябваше да бъдат рамонтирани, сега са скрап. Милиони са похарчени. Но отиват в нечии джобове, а не за въоръжените ни сили.

Днес ви представяме началото на тази история в Част I за поръчката за ремонта и модернизацията на вертолетите за Българската армия.

По време на мандата си правителството на Сакскобургготски приема списък със „стратегически“ за армията ни проекти за обновяване и модернизация. Един от тях е ремонтът и рехабилитация на  вертолетите Ми-17 и Ми-24 (съветско производство) за Българската армия [1]. Открита е процедура [2] за обществена поръчка (т.нар. „специална обществена поръчка“ по тогава действащото в България законодателство). Предвижда се поръчката да се реализира чрез договор и мистериозното „споразумение за офсет“. Нивото на класификация на информацията e „съпроводена със специални мерки за сигурност“, а начинът на възлагане – „чрез преговори[3]. Поканени да подадат оферти в поръчката са четири големи международни компании:

  • британската BAE Systems;
  • френската SAGEM (сега Safran);
  • израелската държавна Israel Aircraft Industries (сега Israel Aerospace Industries);
  • израелската частна Elbit Systems.

БЕЗ РУСИЯ НЕ МОЖЕ

В Документацията за възлагане на специалната обществена поръчка Министерството на отбраната на Република България е предвидило много важната т. 2.2.3 – всички кандидати да представят:

“договор, споразумение, съвместна работна програма  или разделителен протокол за реализация на проекта и последващата сертификация на крайния продукт, съвместно с ОКБ “МИЛ”/ РОСОБОРОНЕКСПОРТ. 

Това изискване, несъмнено, е напълно оправдано и много важно предварително условие за участието в процедурата за възлагането на поръчката. Накратко казано, ремонтът и модернизацията на вертолетите не може да се осъществи без участието на руската страна, която е така нареченият Original Equipment Manufacturer – ОЕМ (създадетелят на изделието) по две много сериозни причини: 

    1. това би довело до нарушаване на негови права на интелектуална собственост, водещо до непридвидими политически последици;
    2. не е възможно да се осигури сертифицирането на модернизацията, а това би застрашило живота и здравето на личния състав на българските ВВС, които са в съприкосновение с вертолетите.

Този коз на руския военнопромишлен комплекс е много важен и играе съществена роля във всеки опит да се модернизира в България по натовски стандарти цялата военна техника, съветско производство. Българските ВВС се сблъскват с необходимостта от сертифициране от Русия на всеки ремонт и модернизафия, включително и наскоро на нашите изтребители МиГ–29. 

Оказва се, че един-единствен участник в поръчката изпълнява заложеното в процедурата условие. Това е Israel Aircraft Industries (IAI), която всъщност е една от най-големите израелски държавни компании с огромни заслуги за развитието на военната индустрия в страната. IAI е положила големи усилия и е вложила сериозни средства за осигуряване сътрудничеството на Обединено конструкторско бюро “МИЛ” (дизайнерите на вертолетите „Ми“) и Федералното обединено предприятие РОСОБОРОНЕКСПОРТ (единственото руско държавно предприятие, осъществяващо монопола в областта на внос и износ от Русия на продукти, технологии и услуги, свързани с отбраната и с двойна употреба) в тази обществена поръчка. 

Само IAI разполага с такъв договор, тъй като фирмата по това време си сътрудничи с „Рособоронекспорт“ в много по-голяма поръчка от българската за модернизиране на стотици хеликоптери в Индия.  Освен че IAI е представила на комисията по обществената поръчка копие от своя договор с руската страна, самият „Рособоронекспорт“ информира българските ВВС, че израелската държавна компания е  единственият кандидат, получил от тях техническата документация за вертолети Ми-17 и Ми-24 с разрешение за използването й по време на процедурата.

БЕЗ ДС НЕ МОЖЕ

При подаването на офертите на 3 декември 2004 г. министърът на отбраната (по това време Николай Свинаров от НДСВ) назначава комисия по провеждане на обществената поръчка. Тя се оглавява от бригаден генерал (от 2006 г. – генерал-майор) Володя Цветанов, заместник-началник на Главния щаб на ВВС, по-късно главен инспектор на Министерствтоо на отбраната и военно аташе в Киев, откъдето е отзован през 2011 година заради принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност. Любопитна подробност е, че генерал Цветанов е по-големият брат на бъдещия министър на вътрешните работи и активист на БСП, а отскоро и шеф на АБВ Румен Петков. Човек, разбира се, не може да бъде държан отговорен за действията на роднините си, но пък Володя Цветанов напълно съзнателно през 1984 г. е вербуван за съдържател на явочна квартира от Управление III (Военно контраразузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Меркурий. Свален е от действащия оперативен отчет през 1990 г.

БЕЗ ФАЛШИФИКАЦИИ НЕ МОЖЕ

Проектът за ремонт и рехабилитация на вертолетите можеше да има съвсем друго развитие, ако ръководителите и представителите в България на един от участниците – израелската частна компания, „Елбит системс“ – не бяха извършили изключително дръзко престъпление. Те представят в надпреварата между участниците в поръчката  неистински (подправен) документписмо, за което се твърди, че е съставено, подписано и изпратено от служител на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество на Руската федерация, с което се цели да се заблуди българската комисия, че „Елбит системс“ има договор с „Рособоронекспорт“.

Престъплението е изключително нагло, тъй като в случая скоро биват въвлечени представителите на специалните служби на три държави – България, Израел и Русия. И лъжата веднага е открита – подписът не е на лицето, за което се твърди, че е „изпълняващ длъжността директор“ на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество на Руската федерация и към съответната дата дори не е заемало въпросната длъжност.

БЕЗ ПОТУЛВАНЕ НЕ МОЖЕ

Вероятно си мислите, че логичните действия оттук нататък биха били – стъпка първа: отстраняване на участника, „Елбит системс“, и стъпка втора: сезиране на прокуратурата за откриване и разследване на извършителя престъплението подправяне на официален документ на държавен служител на една държава, за да бъде използван така подправеният документ в друга държава.

Да не забравяме обаче, че действието се развива в България и комисията по обществената поръчка, оглавявана от „явочника“ ген. Цветанов, върши съвсем друго. Не само че не отстранява „Елбит системс“, но и ги класира на първо място в процедурата, като предлага на министъра на отбраната да обяви фирмата за изпълнител на поръчката! „Елбит системс“ е с нереално ниската оферта от 57 милиона долара. Финансовите оферти на другите участници са в пъти по-високи, тъй като отчитат и необходимостта за сертифициране на ремонта от руснаците.

 Не помага дори това, че тогавашният народен представител от парламентарната група на СДС в 39-ото Народно събрание, г-н Николай Младенов (по-късно министър на отбраната и външните работи в първия кабинет на Борисов), изпраща запитване до руската държавна служба и последната изрично отговаря в официална кореспонденция, че никога не е изпращала такова писмо на израелската фирма “Елбит системс”. Народният представител прочита отговора на руската страна по време на пленарно заседание на НС, проведено на 2 март 2005 година, и този отговор е в стенограмата на заседанието.

Другата израелска компания, IAI, класирана на второ място в процедурата, не оставя нещата така и сезира за нарушенията и извършените престъпления всяка една българска институция, която има някакво отношение към поръчката. Включително и тогавашния български президент – Георги Първанов – в изрично поискана от израелците среща, на която му е връчено и писмено разяснение на ситуацията. Едва ли е случайно, че Комисията по досиетата установява официално принадлежността на президента Първанов към ДС в периода 1989 – 1993 г. със свои Решения №№ 7 и 12 от 19 юли 2007 г. и 1 август 2007 г. съответно. От досието на Първанов, действал под псевдонима „Гоце“ като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС, става ясно, че бъдещият президент изрично е демонстрирал желание за сътрудничество. Всеизвестна е и близостта на Първанов с брата на ген. Цветанов – Румен Петков. Така че не се учудвайте, че реакция на набиращия сила международен скандал по поръчката просто няма.

Напразно е и сезирането на главния прокурор през февруари 2005 г. (по това време длъжността се заема от Никола Филчев). Преписката е препратена на Софийска военноокръжна прокуратура по компетентност и потъва там. Компетентно тяхно становище до ден днешен няма!

След скандалните разкрития в Народното събрание в началото на март 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров решава да прекрати процедурата [4], като изтъква пред медиите следната причина – непостигане на първоначално обявените критерии. В заповедта за прекратяването на процедурата обаче не са посочени никакви мотиви. Това се оказва изцяло в услуга на „Елбит системс” при последвалите съдебни спорове.

Очаквайте продължението на историята в Част II!

***

[1] Става въпрос за 12 бр. Ми-17 (военнотранспортни) и 6 бр. Ми-24 (щурмови), собственост на Българската армия. Ми-17 е изключително успешна разработка. Има произведени десетки хиляди бройки за военни и за граждански нужди (над 12 000 са доставени само до 2007 г., а поръчките оттогава продължават да пристигат). До ден днешен Ми-17 продължава да се сглобява в Казан (столицата на Татарстан) и Улан-Уде (столицата на Бурятия). От Ми-24 са продадени много по-малко бройки, но той си остава основният атакуващ хеликоптер на ВВС на СССР, наричан от съветските части “летящ танк” и използван за бойни мисии в множество конфликти, включително войната на Съветския съюз в Афганистан и анексията на Крим от Руската федерация през 2014 г., както и в продължаващия военен конфликт в Източна Украйна.

[2]  Решение № 363 на министъра на отбраната на Република България от 28 септември 2004 г.;

[3] Способ за възлагане, регламентиран в тогава действащата Наредба за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страна (НУРВОПСОСС) – отм., приета с ПМС № 203/2002 г. (отм.).

[4] Решение №50 от 08.03.2005 г. на министъра на отбраната за прекратяване на процердурата;

SHARE