След като преди месеци Европейската комисия публикува различни сценарии за бъдещето на Европа, днес председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изложи своята визия за промени до европейските избори 2019 г. Те категорично показват, че комисията иска радикално да забърза скоростта на реформите, тъй като голяма част от тези предложения само преди две години бяха с перспектива да бъдат изпълнени до 2025 г.
Днес е очевидно желанието на обединена Европа за реформи и това беше в основата на „най-амбициозната реч“ за състоянието на съюза, която председателят Юнкер е представял. Ето акцентите:
Един президент на Европа, който да обедини постовете на председателя на Европейския съвет (понастоящем държан от Доналд Туск) и председателя на Европейската комисия (държан от Жан-Клод Юнкер).
Икономически и финансов министър на ЕС, който да може да прави интервенции във финансовата политика на страните от еврозоната.
Отказ от разделяне на съюза на ядро, съставено от еврозоната, и перифия. Юнкер не е съгласен с предложенията за създаване на отделен бюджет и парламент за еврозоната.
Бързо приемане на България и Румъния в Шенген и създаване на пътна карта за всички страни от ЕС да се присъединят към еврозоната и предприсъединителни помощи за желаещите.
Създаване на „европейско ФБР“ (по интерпретация на лидера на либералите Верхофстад), което да разследва терористичните организация и новите предизвикателства пред съюза и подсилване на отбранителния съюз на ЕС.
Турция няма да стане член на ЕС в близкото бъдеще, но Европа продължава да и протяга ръка. „Мястото на журналистите е в редакциите, а не по затворите“, каза Жан-Клод Юнкер.
Транснационални листи (в добавка към националните) за европейските избори през 2019 г., като новият президент на ЕС също трябва да води кампания на изборите, за да има политическа легитимност. Изборът на „президента на ЕС“ ще стане de iure, като човекът, който е избран за председател на Европейската комисия, бъде избран от Европейския съвет и за техен председател. За момента не се предвижда промяна на договорите.
Взимане на повече решения в Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, отколкото с консенсус, за да се противодейства на ветото на Унгария и Полша и взимане на повече политически решения.
