Извънредно заседание на НС от 4 май, пълна стенограма

Извънредно заседание на НС от 4 май, пълна стенограма

SHARE

Историята има ужасното свойство да се повтаря. И когато поуките не са научени, повторенията са неизбежни. “Героите” са различни, но България е все още в ръцете на същото зло.

Публикуваме пълната стенограма от извънредното заседание на НС, провело се парадоксално, но факт, на 4 май, но през 1999 г. Отнася се за това дали България да предостави въздушното си пространство на НАТО в подкрепа на усилията на Алианса да се прекрати войната в Югославия.

Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
За отрицателен вот има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, дами и господа! Гласувах „против“ с ясното убеждение, че всеки, който има съвест и отговорност днес, не можеше да гласува по друг начин, освен с „не“ на въвличането на България в тази война. (Шум и реплики в мнозинството.)
Вашите аргументи „за“ в крайна сметка се свеждат до един: че другояче няма как, че в съвременния свят, на един полюс и т.н., това е, което е реалната политика, това е висшата държавна мъдрост. Само че това е долнопробна лъжа. Защото няма политик в съвременния евроатлантически и друг свят, който да ви оспори правото като страна, съседна на един конфликт, ясно и недвусмислено да заявите, че вие не можете да бъдете страна по тази война, че единствената отговорна за вас позиция днес е неутралитетът, неангажирането. И тази позиция е в интерес на самата България, тази позиция е в интерес и на международната общност. Защото ролята на България в съвременния свят не е участник във война, а е носител на стабилност и на проекти за мирно възстановяване на района.
С това гласуване продължава на нова степен ребалканизацията на нашия район – отново вражди, отново бежанци, отново смърт, отново малки държавици, зависими от големите. Но тази ваша позиция е резултат на цялостната ви политика, която не е нищо друго, освен политика именно на снишаване, на съгласие със силния на деня, на липсата на достойнство да се изправите и да заявите ясно българския национален интерес. Но утре българският народ ще избере именно такива политици. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За втори отрицателен вот има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, отказвам да подкрепя това решение на парламента, защото смятам за недостойна политиката на лазене, която се мъчите тук да ни наложите. България е страната, която е дала много неща на света и няма защо да се срамуваме от Паисий, който преди векове ни е попитал: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин?“. Нямате причина да налагате на България това ниско самочувствие, което прозира зад всеки ваш акт, откакто сте на власт! Вие се чудите на кого в Европа и в света да се харесате. И колкото по се чудите да се харесате, толкова повече България е мачкана и унижавана. Кой ни пита, когато започна тази война? Кой ни пита как тя ще протече? Кой ни пита могат ли така да се решават етнически конфликти? И кой днес ни въвлича в това? Подпалената къща на съседа ще подпали и нашата. И това е ясно на всички съседи. Не ви ли е ясно на вас това? И що за морал – да дойдете за пореден път да ми четете точно копие на стенограмите от Първата и Втората световна война тук, твърдейки, че комунистите отново са виновни? Комунистите подписаха капитулацията на Втората световна война, но не дадоха нито педя българска земя (викове и свиркания в мнозинството) и това е единствената партия, която е била заставена да подпише такъв акт, без да даде педя земя. Ще гарантирате ли това? Ще гарантирате ли следващи претенции към България? И кога ще се научите да стоите прави и да обясните на Европа и на света, че „и ний сме дали нещо на света“? Имате ли очи да се изправите пред народа и да го водите? И накъде го водите? И какво очаквате да стане, освен това ние да бъдем погребани заедно със съседите от запад? На какво се надявате? На нечие благоволение? Такова няма! Слугите не биват уважавани… (Председателят изключва микрофоните. Ръкопляскания в ДЛ. Свиркания и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трети отрицателен вот – господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, няма да обсъждам въпроса доколко войната, която НАТО води срещу Югославия, е оправдана война, дали тя е в състояние да постигне своите цели. Няма да обсъждам и въпроса дали ние, давайки своето въздушно пространство, действаме в съответствие с нашите национални интереси.
Ще спра вашето внимание единствено върху въпроса дали България, предоставяйки своето въздушно пространство, се включва и формално във войната срещу Съюзна република Югославия. Предоставям на вас самите да си отговорите на този въпрос, като за да ви улесня, ви предлагам да си отговорите преди това на следния въпрос: как трябва да се нарече онзи човек, който е предоставил на някого своя балкон, своята тераса, за да може той оттам да стреля срещу своя съсед? За мен това е без съмнение участие в престъпление.
Аз не искам да бъда съучастник в едно тежко престъпление, поради което гласувах „против“ предложения акт. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За процедура има думата господин Христо Бисеров. 

ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Предлагам да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли?
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да отложим разискванията за утре и да дадем още една нощ за размисъл на народните представители от новото европейско мнозинство и същевременно да подарим една мирна нощ на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ. Неразбираема реплика от министър Васил Гоцев.) Последна, вероятно?! Аз знам, аз знам господин Гоцев. Издъхна гордият фарс – ние можем. Безславно издъхна. Сега наред е друг фарс – ние лъскаме ботуши всякакви. (Смях и весело оживление, ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 233 народни представители: за 171, против 61, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Заглавие: 

„З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“, съставено от вербална нота на НАТО № 99/478 от 28 април 1999 г. и вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55- 07-310 от 28 април 1999 г. и анексите и приложенията към тях, сключено на 28 април 1999 г.“

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието и член първи някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 238 народни представители: за 154, против 83, въздържал се 1.
Заглавието и член единствен са приети. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има постъпили писмени предложения за …
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има желаещи за обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
За първи отрицателен вот има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожо министър, господа министри, госпожи и господа народни представители! Преди много години, по време на Втората световна война, един велик американски президент – Рузвелт, каза: „Войната е зараза. Изолирайте агресора!“ Днес наследниците на Рузвелт не само че не изолираха агресора, но пратиха неговите наследници да хвърлят бомби в Европа. Това аз не мога да приема. Не мога да го приема и като лекар.
В този парламент през есента беше гласувана отмяна на смъртната присъда. И ние гласувахме за отмяната на смъртната присъда. Отмяна на смъртната присъда срещу престъпници. Днес от 29 лекари тук, в този парламент, 26 мои колеги гласуваха за изпълнение на смъртни присъди срещу невинен народ в Европа. (Ръкопляскания от ДЛ.) Аз това не мога да приема.
Тук не става въпрос за Милошевич. Тук става въпрос за невинни хора. На един мост беше разстрелян и лекар, оказващ помощ на пострадали.
Аз съм убеден, колеги, че вие сте спасили живота на десетки хора, но днес вие натиснахте копчето на смъртта. Помнете този 4 май! Помнете и мисълта на Хайне, че животът не е нито цел, нито средство. Животът е право и ние като лекари не можем да имаме двоен стандарт, освен да даваме правото на живот, да се борим за него. (Ръкопляскания от ДЛ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за втори отрицателен вот господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! Искам да перефразирам думите на един мастит наш колега и да ви кажа, че днес е един срамен ден за българската демокрация. Днес е един тъжен ден за българската демокрация. Говоря ви като писател, защото всеки хуманист, всеки трезвомислещ човек би се озадачил, би бил дълбоко смутен от това, което извърши този парламент днес. 
Аз не мога да допусна, че господин Костов и министрите не си дават сметка дълбоко в себе си за тази погрешна стъпка, която направиха. 
Вие знаете, уважаеми колеги, какво е мнението на огромното мнозинство от българския народ. Това правителство, мнозинството в парламента с този акт днес доказа, че е на светлинни години далеч от въжделенията и от интересите на българския народ. 
Искам да ви кажа и нещо друго. Тук, в тази зала, има земеделци, уж земеделци. Господин Петко Илиев, госпожа Мозер, нима забравихте какво беше казал по време на Първата световна война идеологът на Земеделския съюз Александър Стамболийски? – Че България трябва да бъде в неутралитет и в траен мир спрямо балканските народи. Много лесно забравяме историята и уроците на историята. По този начин ние от днес въвличаме, господин Костов, България във война срещу един славянски народ. Това не може да не ни смути.
Аз разчитах, че ще има разумни хора…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ДРАГОМИР ШОПОВ: … разумни политици, които ще помислят, преди да натиснат копчето. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Дълбоко съм разочарован от този акт на нашия парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата за трети отрицателен вот господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. 
Уважаеми колеги, поради това, че защитавах българския трикольор господин председателят ме изгони от предишното заседание и аз не успях да гласувам на първо четене. Но на второ четене гласувах „против“, затова защото поне три четвърти от българския народ е против агресията на НАТО в Югославия и вие, господа управляващи, прекрасно знаете това. Дори президентът изохка, че БСП е яхнала по превъзходен начин антивоенните настроения.
Факт е, че за пръв път от много време нагласите на левицата и на мнозинството от народа съвпадат. Но аз питам: какво пречи на управляващите да прегърнат народните въжделения като свои? Вместо да направят референдум, те се опитват силово да пречупят общественото мнение. Изкарват на улицата държавни и общински служители да скандират за НАТО, привикват зависими от „Свободно слово“ интелектуалци да се подписват под декларация, която се разминава с исканията на българския народ.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Стига с този народ.
ИВО АТАНАСОВ: Няма „стига с този народ“. Народът е категоричен против присъединяването на България към войната, а вие се опитвате да го залъгвате с фалшиви дилеми от типа на – с Милошевич или с Европа. Истинската дилема е: война или мир. И ние доказахме, че в България в момента има две големи партии – партията на мира и партията на войната. (Бурна реакция от мнозинството.) 
И тъй като аз съм представител на една партия, която винаги е била партия на мира… (възгласи от блока на СДС: „Е-е-е!“) убедено гласувах против това решение.
Искам да ви призная, че през ваканцията прочетох отново Историята на България от няколко автори, много от тях издали книгите си преди 9-и, и моят извод е: че сто пъти е по-добре управляващите да направят референдум преди войната, отколкото опозицията след войната. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Постъпило е предложение от колегата Веселин Бончев за създаване на нов чл. 2 със следното съдържание:
„Чл. 2. Република България си запазва правото да денонсира споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“.“
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: За какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев има думата като вносител.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, господа министри! Тъй като се чуха гласове от залата, че не са разбрали точно какво е прочел Христо Бисеров, искам да прочета моето предложение.
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение по приетия на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“.
1. Създава се нов чл. 2 със следното съдържание:
„Чл. 2. Република България си запазва правото да денонсира споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“.“
Мотиви: Независимо, дори и един-единствен случай да има на отклонение на натовски самолет в забранените зони за полет, да се денонсира.
И второ, дори и по погрешка, ако се случи втори случай като в Горна баня – самолет, ракета или снаряд, който да попадне на територията на Република България, да бъде денонсирано това споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Веселин Бончев.
Гласували 202 народни представители: за 48, против 151, въздържали се 3. 
Предложението не се приема.
За отрицателен вот думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Предложението на господин Бончев няма никакъв юридически смисъл и това го знаят всички, тъй като България е суверенна държава и винаги може тук при необходимост да денонсира, което и да е било ратифицирано от Народното събрание споразумение.
Така че самото гласуване тук беше абсолютно излишно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение от господин Нансен Бехар за създаване на нов чл. 3 със следното съдържание:
„Чл. 3. Задължава се Министерският съвет да сключи отделно споразумение с НАТО за определяне и обезщетяване на щетите, причинени от прилагането на това споразумение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата вносителят господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! В своето изказване посочих, че цялото споразумение е много дебалансирано и фактически текстове, които реално да гарантират, да не са обтекаеми по своята форма, отсъстват.
Аз лично считам, че един друг голям недостатък на днешния дебат е, че Вие, господин министър-председател, въпреки моя апел, не обяснихте, не излязохте пред Народното събрание да обясните все пак има ли някакви рискове, които крие това споразумение. Не можем да убедим хората, не можем да убедим първо депутатите, не можем да убедим специалистите, че всичко е само положително. Много по-убедително би било да се посочат и някои рискови ситуации, които възникват от това споразумение. И именно, за да се преодолее един такъв недостатък на предлагания законопроект, за предлагам да се задължи Министерският съвет да сключи отделно споразумение с НАТО. Може би по-правилно е „за механизмите за определяне и обезщетяване на щетите, причинени от прилагането на това споразумение“.
По този начин ние ще имаме действително един балансиран подход. Иначе действително звучи като една пропагандна схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
По това предложение ли? Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Подкрепям предложението на проф. д-р Нансен Бехар по две причини. Робърт Доул, бившият кандидат за президент на Съединените щати, има една велика фраза: „Къде е месото, където ние трябва да си турим зъбите, да почувстваме, че има нещо, което ни се предлага“.
Каква е сделката, господин министър-председател? Дата за влизане в НАТО – 2001 година. (Реплика от блока на СДС.) Момченце младо, талибанче, сделка трябва да има. (Смях в залата.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Иначе даваме танто за кукуриго.

Ето един зет на бившия окръжен шеф на Компартията в Пазарджик, а Бакърджиев казва, че аз съм бил кукуригу. Благодаря. Благодаря, господин зет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, без да обиждате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, … (Скандирания от СДС: „БКП, БКП, БКП“.) 
Това си ти, брат ми, и нищо друго.
Господин председател, мога ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можете, да.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Репликата „уест дъбийф“ – американска, е много точна. Имаме ли сделка, господин министър-председател за план „Маршал“ или план „Шуман“? Имаме ли сделка за компенсация за загуби? Имаме ли сделка за инвестиции? Имаме ли сделка за гаранция на България при форсмажорни ситуации?
Тоест, имаме ли някаква сделка?
Моят даскал Лий Страсбърг казваше: 5 процента от нещо е по-добре от 100 процента от нищо.
Знам, че имате труден избор, знам, че ви е тежко. Съчувствам на вашето правителство, както казах. Това е изборът на Богдан Филов през 1941 година. Знам. 
Оттук вече следва логиката: дайте вота си за предложението на проф. д-р Нансен Бехар. То се бори за нещо освен ние да бъдем прецакани с нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Има много сериозен смисъл, именно за да премахнем страховете на българските граждани, в приемането на този текст. Защото още преди приемането на споразумението има реално нанесени щети. За горнобанската ракета много се изписа. И там великодушно господин министърът Бакърджиев не от сметката на тъста си, който разбрахме, че ги е изкарвал по комунистическо време, а от сметката на българския данъкоплатец покрива глупостите на някой пиян или некадърен чужд летец. Факт!
Но затова се писа. А никак не се пише за зеленчуците във Видинския край, за които ни звънят от една седмица, където падат киселинни дъждове, където вечер мирише на пушек. Кой ще плаща, господин Бакърджиев? Може би пак съвсем великодушно с транспарантите за комунистическата партия, с ръкоплясканията от бюджета ще покриете и тези разходи.
Именно поради тази причина настоящото предложение – и аз мисля, че няма защо правителството да бяга от него, ако то вярва на поетите ангажименти, които тук се обещаваха от 1-2 седмици – ако наистина има такива обещания за тези щети, нека да приемем този текст. И мисля, че в много висока степен ще разсеем т.нар. от Вас измислени страхове на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Първо има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Аз наистина смятам, че БКП – това звучи срамно и Ви поздравявам с Вашето членство там. Никога първи секретар на партия в България не е бил мой тъст и Ви поздравявам и с това, че ми давате възможност да го изразя от трибуната на Народното събрание.
Но понеже имаше и поставен въпрос за щетите, аз ще Ви кажа, разбира се, веднага откъде ще платим. Не дай Боже да се случи, но ако Вие някой ден си платите наема за „Позитано“ № 20, веднага ще осигурим сумите и ще платим щетите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще говоря по същество по предложението на господин Бехар. Естествено, че всички в тази зала сме загрижени и заинтересовани от това да има компенсации за нанесени щети. Слава Богу, при първия инцидент, който се случи, държавата се намеси адекватно.
Намерението на господин Бехар по принцип е благородно, само че казусът е просто нерешим по този начин, по който той го предлага, тъй като това изисква ангажиране на волята не само на правителството, но и на НАТО. Ние не можем да задължим българското правителство да сключи договор с НАТО, тъй като не знаем каква е волята на НАТО. Ние можем да задължим българското правителство само да поеме компенсациите или пък министър Бонев, ако си спомняте, посочи пътища за обезщетяване на български граждани, претърпели дори и психически щети чрез търсене на отговорност от страната, причинила щетите. Но е абсурдно да се иска от правителството да сключи договор с друга страна, когато волята на тази друга страна не е ясна. Такова предложение е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поради това маратонско заседание, което ние проведохме, явно, че нещо накрая акълът ни се е размътил и говорим неадекватни неща.
Ние в момента ратифицираме едно международно споразумение. Според нашия правилник международното споразумение или се ратифицира, или не се ратифицира. Към него не могат да се правят предложения за допълнение и промени.
Така че, съобразявайте се с правилника, моля ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. 
Много моля за тишина!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Продължавам изказването си.
Предлагам прекратяване на дебатите, защото, казвам ви пак, не можем да променяме едно международно споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Има думата госпожа Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Понеже вие знаете, че се оспорва изобщо наличието на споразумение, което заглушихте с пляскане по банките, защото вие изобщо не договаряте с този, с който се договаря преминаването на чужди въоръжени сили съгласно „Партньорство за мир“, съгласно Споразумението на войските на страните – членки на Северноатлантическия договор и съгласно Споразумението за войските между страните – партньорки от „Партньорство за мир“ и страните – членки на Северноатлантическия договор, предложението на господин Бехар е до известна степен корекция на това. Защото и сега вие знаете – ако не знаете, толкова по-зле за вас, но незнанието на закона не оневинява никого, когато един ден се иска сметка – тези споразумения могат да се сключват само между България и страните – членки на НАТО, а не между чиновници на НАТО.
Това е ваш проблем. Разбира се, че твърдите, че това е споразумение. Фактът, че и в нотата на НАТО няма денонсираща клауза, означава, че то едва ли го възприема като споразумение – това е ваша работа. Господинът с бинокъла може би няма да е жив този ден, в който ще се решава сметката, но това е друг въпрос.
„Позитано“ № 20 е готово да ви услужи със заема, бъдете така добри и вие, които не сте плащали наем от 1990 г. за сградата на „Раковски“ № 134, да се бръкнете за някой лев.
Но аз ви моля да не използвате за пореден път процедурни хватки в отговор на виждането си, че така или иначе ние сме обречени от великите сили и да не слагате непрекъснато брег на дискусиите, а просто да си припомните за пореден път, че това, което днес сте ни донесли от две ноти и анекси, е просто предложение до Народното събрание. Вие с вота си казахте „да“. Нищо лошо. Недейте обаче да обричате бъдещето си, защото едва ли тогава ще бъде оневиняващ фактът, че господин Христо Войняговски бил учител по трудово обучение и не можел да знае тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 157, против 61, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Нансен Бехар.
Гласували 164 народни представители: за 15, против 147, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Постъпило е предложение от колегата Христо Смоленов по § 1.
Господин Смоленов предлага § 1 да се измени по следния начин:
„Законът влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“ и след ратифицирането му от страните-членки на НАТО“. (Шум и възгласи, оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги народни представители, аз гласувах „против“ този закон, но стремежът да го направим такъв, че достойнството на България да бъде запазено, реципрочността в международните отношения да бъде запазена, смятам, че е редно да се постави въпросът така: ние, т.е. мнозинството ратифицира този закон, но той влиза в сила, само след като бъде ратифициран от страните-членки на НАТО. В противен случай неговата валидност, подчертавам, е поставена под въпрос, а ние сме поставени в крайно неловко положение.
Моля ви, отнесете се към това като към един опит, още веднъж ви казвам, юридически перфектно и стратегически далновидно да се даде шанс на обществеността и на Запад да преосмисли необходимостта от балкански мирен процес, да преосмисли необходимостта от пакт за стабилност на Югоизточна Европа, каквато инициатива между другото лансира и Германия.
Използвам случая да кажа още веднъж, че перспективата за България за оцеляване и развитие на региона е именно в балкански мирен процес. В противен случай пожарът, който международната общност се опитва да гаси, например чрез близкоизточния мирен процес, може да се пренесе и на територията на Балканите. А с това би се компрометирало и самото европейско обединение, което ще стигне само до границите на старата Хабсбургска империя. Останалото ще бъде сива зона, плячкосвана от транснационални мафии или реанимирани империи, чиито интереси ние тук не защитаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Смоленов, това вече няма отношение към предложението.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 204 народни представители: за 49, против 152, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам основния текст на § 1 така, както е внесен със закона от предложителя.

„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието „Заключителни разпоредби“ и § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 226 народни представители: за 149, против 75, въздържали се 2.
Заглавието „Заключителни разпоредби“ и § 1 са приети.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отрицателен вот има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото като народен представител не мога да подкрепя едно решение, срещу което е болшинството от българския народ, който казва „Не!“ на войната.
Мнозинството в Народното събрание току-що прие едно лошо решение за България, един опасен и правно неиздържан документ, с който България дава безпрецедентни услуги и предимства на НАТО…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Башикаров, извинявайте. Имате право на отрицателен вот за това, което сега сме гласували. Това е § 1 и заглавието. Не, не точно. (Силен шум и реплики, възгласи „Е-е-е!“ в блока на ДЛ.)
Параграф 1 казва кога влиза в сила законът – от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)
Вие не можете сега да обяснявате отрицателен вот за предишни гласувания. Затова, ако искате, обяснете отрицателния си вот по това гласуване. (Смях и оживление в блока на СДС, силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: То се ратифицира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не се ратифицира. С член единствен се ратифицира. (Силен шум и реплики в залата.)
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Аз приключвам и бих искал да отбележа, че това решение се приема без никакви насрещни гаранции за националната сигурност и без никакви материални и финансови компенсации.
В личен план искам да изразя моето дълбоко съжаление, че по един такъв съдбовен за страната ни въпрос политиците на България не можаха да приемат със съгласие общонационално и отговорно решение. Някой беше казал, че Балканите са пътят към ада, постлан с лошите намерения на великите сили. Жалко, че като българи пак не разбрахме тази страшна поука от историята на Балканите. (Силен шум и тропане по банките, възгласи в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма отношение с отрицателния вот. Благодаря на господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Последното предложение е от господин Яшо Минков. То е по текста на § 2. Той предлага изразът „без картите, включени в приложенията“ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 2 гласи:
„Министърът на външните работи да обнародва споразумението в „Държавен вестник“ без картите, включени в приложенията“.
Предложението е думите „без картите, включени в приложенията“ да отпаднат.
Има думата господин Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Картите, както и анексите към това споразумение, което ние сега ратифицираме, са негова неразделна част. Аз не разбирам какво пречи те да бъдат включени в тази част, която трябва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“.
На много от колегите тук, отдясно, наистина не им е ясно, но по същия начин тези хора, които се страхуват от полетите на вражеските самолети, трябва да знаят къде те ще летят, защото вие, уважаеми дами и господа, гласувате, че градове като Русе ще бъдат изключени, а същевременно тези градове въобще не попадат в зоната, която тук се гласува. И мисля, че не бива да се страхувате и от сенките си, а да се публикува в „Държавен вестник“ всичко това, което ние като Народно събрание, вашето мнозинство приема.
Затова предлагам тези карти, които са също неразделна част, да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Може би само формално, за да се видят. Иначе вътре е описано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Жорж Ганчев. (Реплики от мнозинството.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, това е парламентарна република и трябва да имате търпение да изслушате представителите, които народът е изпратил тук да защитават българските интереси. (Реплики от мнозинството.)
От Стефан Савов аз се уча на парламентаризъм. От Гиньо Ганев аз се уча на парламентаризъм. (Реплики от СДС.) Извинявайте, не се уча на парламентаризъм от фашизуида, който стои на втория ред тук. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, отстранявам Ви от заседанието.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не наричам никой по име, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, отстранявам Ви от заседанието. (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) Не, нямате право, напуснете. Напуснете трибуната! (Тропане по банките от ДЛ.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яшо Минков. 
Гласували 169 народни представители: за 28, против 140, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 234 народни представители: за 152, против 79, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет, а с това и целият законопроект. (Ръкопляскания от мнозинството.)
(Народните представители Илия Баташки и Кънчо Марангозов от Парламентарната група на Демократичната левица вдигат черен плат с надпис „Те погубиха България“.)
Господин Марангозов и господин Баташки, отстранявам ви от едно заседание. (Силен шум и реплики в залата.)
(Народният представител Илия Баташки поставя плата до трибуната.)
Квесторите да изхвърлят този парцал. (Силен шум и реплики в залата.) Квесторите да дойдат!
(Квесторите прибират плата. Народни представители от всички парламентарни групи са пред трибуната, реплики и шум в залата.) 
Господин Баташки, отстранен сте! Отстранен сте, защото трябва да се научите как се държи човек в парламента. Заради това, което направихте, заради това.
ИЛИЯ БАТАШКИ (пред трибуната): Видя нещо, което не ти е изгодно, нали! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, изгодно ми е. Само че сте сбъркали. Трябва да кажете: „Ние погубихме България“. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля за спокойствие! За спокойствие моля! (Силен шум и реплики.) Слабите хора си губят нервите, нищо че са на по 150 килограма. 
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Предатели! Предатели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отстранявам Ви за три заседания. (Ръкопляскания от мнозинството, шум и реплики от ДЛ.)
От името на парламентарна група – господин Овчаров. (Силен шум в залата.) 
Моля да седнат всички народни представители. 
Господин Баташки, бяхте изгонен. (Силен шум и реплики в залата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата, само да му обясня, че надниците пак ще си ги загуби. Понеже държите много на надниците, да не се изненадвате после. 
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин председател! Четвърти май 1999 г. ще бъде записан в една от най-мрачните и черни страници в новата българска история. След 14 октомври 1915 г. (силен шум и реплики в залата), когато вашите прадядовци, господа управляващи, ни вкараха в Първата световна война и ни докараха първата национална катастрофа. След 2 март, господа управляващи, 1941 г., когато вашите дядовци и родители, господин Савов, ни вкараха във Втората световна война…
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Моите родители не са! Четете историята.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Във Втората световна война на страната на силния, на страната на този, който налагаше новия световен ред в Европа и в света. Помните ли кой налагаше този световен ред и помните ли как го налагаше? Днешното решение на управляващото мнозинство в Тридесет и осмото Народно събрание тласна страната в гибелната спирала на една непонятна за края на ХХ век цинична и мръсна война. Днешното решение превърна българския парламент в заложник на чужди интереси, за които българското общество ще плати тежката цена на собствената си национална сигурност. 
Днес, уважаеми дами и господа, бе ратифициран най-безотговорният държавен акт за последното половин столетие. Погазена е Конституцията, погазени са традиционни ценности, които винаги са били в основата на българската политика – мир, добросъседство, европейска интеграция, ненамеса във военни конфликти, национален суверенитет. Правителството доказа пред българския народ, пред цялата международна общественост, че не може да взема самостоятелни решения, че външни сили диктуват съдбините на страната. Никой не вярва в клаузите на вашата тайна дипломация, господа управляващи, нито в показните ви пътешествия по света без никаква полза, стигащи най-много до унизително потупване по рамото.
Българското правителство не изиска и не създаде каквито и да било гаранции за сигурността на държавата, обществото и гражданите. Текстовете за гаранции в така нареченото споразумение просто липсват. Пък и видяхме какво представляват в реалност. 

Кабинетът на Иван Костов доказа пред целия свят, че може само едно: да подчинява цялата си политика на чужда политическа воля. А се оказа между другото, че тези на които слугува, дори не знаят името му. Вместо гаранции, получихме ракети. Вместо споразумения – хвърчащи ноти. Вместо ясни и категорични ангажименти за приемане в НАТО и Европейския съюз, отново ни посочиха края на опашката. И вие сте доволни! И вие ръкопляскате! От какво сте доволни? България никога не е била толкова унижавана. Някога на вашите родители даже Хитлер обещаваше и даваше по нещо. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): И вашето правителство обещаваше.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво ви дават сега и кой ви обещава? На какво се радвате? Четиридесетте дни на война с какво ви зарадваха, та искате да присъедините България към тази война? Какво решихте за тези 40 дни? Проблемите на косовските албанци ли? Или може би ви радват страданията на сърбите? Или може би убитите българи в Сурдулица? Или може би нищожеството на Българската армия, която нито може, нито иска да защитава своите граници. 
От днес, уважаеми дами и господа, България е във война. Днес е въздушното пространство, утре ще дойде ред на сухопътните коридори. След това и най-страшното: прекрояване на граници, превръщането на Балканите в дълготрайна арена на войни, чийто обхват никога никой не може да предвиди.
И запомнете, господа управляващи: днешното решение лишава България от активна политическа роля в следвоенния мирен процес. На страната ни се отрежда третостепенно място в икономическото възстановяване на региона. (Шум и реплики от СДС.) 
Днес вие, уважаеми колеги от управляващото мнозинство и от дясната страна, отново решихте, че можете да излъжете хората, да осигурите правилността на решенията си като възложихте на господин Бакърджиев да доведе насила и под строй чиновниците от поверените ви ведомства. Изровихте от спомените уж бойните единици на отдавна забравения синдикат, който кой знае защо се нарича все още „Промяна“… 
Но къде са ви миньорите, господин Бакърджиев? Къде са Ви шофьорите, господин Краус? Къде са Ви работниците, господин Божков? Защо не погледнете отвън? Тях ги няма. (Реплики от СДС.)Техният брой, броят на хората отвън трябва да ви накара да се замислите. (Силен шум и тропане по банките от СДС.)
(Неразбираема реплика на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев.)
Заедно ще излезем, Евгений, и ще отидем в районния комитет на партията и на комсомола, където си ходил да се кланяш да те приемат. И на много други места мога да те заведа. Затова мълчи! (Шум и реплики.)
Всъщност аз не смятам повече да се занимавам с вас. Не смятам повече да анализирам вашето поведение. Позицията на Демократичната левица е точна и категорична и тя беше показана току-що чрез нашите гласове. Разшифроването на тези 83 гласа „против“ означава:
Ние не приемаме политическото насилие, военните и полицейските средства за решаване на етническите проблеми, отхвърляме етническото прочистване.
Ние не приемаме налагането на хипотетичен мир чрез война и насилие, госпожо Михайлова. Това доведе до немислим за края на ХХ век бежански проблем в центъра на Европа, хуманитарна криза и дестабилизация на целия регион.
Потвърждаваме още веднъж становището си за незабавно спиране на военните действия и връщане на страните на масата на преговорите. Настояваме за свикване на конференция, подготовка и реализация на план за бъдещото развитие на Балканите с участието на ООН, Европейския съюз, ОССЕ и всички засегнати страни.
Уважаеми господа управляващи, вашето правителство е изчерпано. То не може да даде на страната ни необходимите реформи (реплики от СДС), не може да отстоява националните интереси, не може да привлече нито един сериозен инвеститор, а сега продаде и националната сигурност на България. Политиката на СДС е опасна за страната. Тя отново противопоставя българското общество, тръгна против волята на българския народ. Управляващите се разделиха отново с обществения вот и подкрепа, пропиляха го безотговорно.
На България е необходимо друго управление. Страната има нужда от правителство на мира, а не от правителство на войната. Необходим е кабинет на националната отговорност с широка политическа и обществена подкрепа. Това Народно събрание не е в състояние да излъчи подобно правителство. Мнозинството в днешния парламент не представя мнозинството в българското общество и това самите хора скоро ще го посочат на политиците. 
Парламентарната група на Демократичната левица днес напуска пленарната зала. (Ръкопляскания от СДС и НС.) Ще отидем сред хората, ще отидем сред избирателите, ще се опитаме да се допитаме още веднъж до големия парламент, до истинския парламент – до българския народ. (От СДС и НС скандират „Бе-ка-пе!“) Ще се върнем отново тук с категоричната им воля и категоричното им мнение за съдбата на България. (Ръкопляскания от ДЛ, скандиране „Бе-ка-пе!“ от СДС и НС.)
Ако много се интересувате, аз ще ви кажа какво е това мнение и ще ви го кажа с едно-единствено изречение от Евангелието на Матея, станало много популярно напоследък: „Съгрешихте, вкупом непотребни станахте, вървете си“. (От ДЛ скандират: „Оставка!“, а от СДС и НС – „Бе-ка-пе!“. Парламентарната група на Демократичната левица напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група – господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Няма да ви отнемам почти никакво време. 
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Пантелеев, вземете си досиетата. (Сочи папките върху първата банка от блока на ДЛ.)
СТЕФАН САВОВ: Господин Чукаров, оставете ги, нека си отидат. (Оживление.) Разберете, че само ще спечелим от това нещо. България ще спечели.
Но аз бих искал да кажа следното: 
Вече десет години съм в парламента – четвърти мандат, така или иначе съм избиран. Не съм виждал толкова много ченгета, както днеска ги видях. („Браво!“ и ръкопляскания от СДС и НС.) Разбирате ли какво значи? Ченгета! Как ги допуснахме, защото те са във всичките групи? Ченгета! (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Когато започнаха въздушните операции над Съюзна република Югославия, ние наистина имахме надеждата, че България може да остане настрана, че няма да й се задават съдбоносни въпроси, че поради трудностите, които сме преживели, поради тежката травма, която носим от миналото, няма да бъдем изправени пред това ново предизвикателство. Ние считахме, че тогава и Югославия ще ни остави на мира, че тук няма да се разпалват ето тези страсти, няма да започва да действа сръбската резидентура, няма да се случи това, което ние видяхме впоследствие.
Но какво стана в първите дни? Всички видяхте как организирано, как добре подготвени фактически те посрещнаха началото на въздушните операции.
На българското общество му трябва дебат по този въпрос. Това е много тежък въпрос и добре стана, че се изработи това споразумение, че то влезе в Народното събрание, че имаше обществен дебат по него. От страната на тези, които го подкрепиха, и днес се чуха изключително задълбочени изказвания. Казаха се много тежки и сериозни думи, направи се проникновен анализ на българския национален интерес. И това всички го чухме.
Този дебат не трябва да завършва сега, защото това е един дебат върху голяма тема. Ние сигурно не сме и съзнавали колко съдбоносен е изборът на европейската и евроатлантическата солидарност. Мнозина си мислеха, включително и в това Народно събрание, че изборът за Европа е нещо като да се качиш на виенско колело, да влезеш в лунапарк, без билет при това. А всъщност става въпрос за солидарно поемане на отговорности пред съвременния свят. 
Готово ли беше българското общество за този дебат? Готови ли бяха българските политици да му отделят необходимото място? Аз си мисля, че ние не бяхме готови за този дебат. Защото преди 10 години, когато падна берлинската стена, другите страни, които бяха близо до стената, започнаха този дебат веднага, защото бяха плащали тази цена. И по време на Пражката пролет, и в Будапеща, и в Полша те знаеха какво значи европейски избор. Ние си мислехме, че тези 9 години това нещо някак си за нас няма да застане по същия съдбоносен начин, че нашият избор ще е лесен, че ние някак си между капките ще влезем там. И ние ще станем европейци и евроатлантици. Девет години българското обществено мнение е дебелокожо и студенокръвно по отношение на трагедията, която се разиграва на западната ни граница. Война в Словения. Колко пъти тук се говори за тази война? Война в Хърватска. Колко пъти в парламента се говори за Хърватска? В Босна. Колко пъти се анализираха събитията в Босна? Но войната слиза непрекъснато и опря до българските граници.
Сега вече, 9 години след като сме изпуснали Вуковар, след като не сме видели тези страшни трагедии, ние изведнъж виждаме огромни маси депортирани хора. И чак сега българското общество започва да си задава тези въпроси, които централноевропеецът, бивш гражданин на социалистическа държава си е задал и отговорил. Чак сега идва нашият ред. Чак сега ние разбираме какво струва солидарността.
Това, което стана ясно от дебата, независимо от изострените нотки по времето на някои изказвания, е, че няма алтернатива. На този избор няма алтернатива.
Първо, това е избор на хуманитарни ценности. Ами ако ние не застанем на позицията за връщане на тези депортирани, това означава оневиняване на Българската комунистическа партия, когато извърши етническия геноцид в България. (Бурни ръкопляскания в залата.) И обратно – те можеха ли да застанат на тази позиция сега тук? На тази позиция – можеха ли? Тоест, да зачеркнат себе си! Да зачеркнат своя исторически и политически опит!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами разбира се, че е невъзможно за тях да го направят. Няма такава възможност, това просто не е реалистично.
Затова някои си мислят, че изборът е лек. Изборът е лек, когато е ясно къде е доброто и къде е злото. А тук изборът никак не е лек! Защото от едната страна е започнало това насилие, етническа война, води се в продължение на 9 години, идва на нашата граница. Най-близката ни сестра – Македония, е обект на агресия с тези бежанци. В този момент, за да кажеш „да“ да се използва въздушното пространство, наистина поемаш рискове от инциденти. Така е, има рискове от инциденти! Но нима ги нямаше рисковете преди да се ратифицира споразумението? Падналата ракета тук, в предградията на София показва, че никой не е застрахован от такива рискове. Рискове около воюваща страна винаги има за всички съседи. Вярно е, че има рискове от инциденти. И други рискове има. Но къде е големият риск, къде е голямото предизвикателство? Голямото предизвикателство, разбира се, е Милошевич. Разбира се, това сръбско ръководство. Разбира се, от него идват тези неща. И сега, когато Народното събрание прави своя избор, то наистина си дава сметка, че има чувства на хората, които не съвпадат с този рационален и разумен избор. Има емоции, има страх. Някои се боят, други не разбират, трети търсят враг и т. н. Всичко може да се получи в едно общество, когато е изправено пред такова предизвикателство. Да. Има такива, които казват: „Ние не сме и с тия, не сме и с ония!“ Ами това са наивни жертви на всеки конфликт в света от хилядолетия насам. Тези, които казват: „Ние нито сме срещу несправедливата сила, нито сме срещу справедливата сила. Ние сме просто така, не ни задавайте въпроси!“ Ето това беше отговорът, който всъщност прозвуча тук. 
Но ние трябва да кажем тук, че има справедлива сила, която търси мир и която решава проблем, който ние, държавите в Югоизточна Европа, нямаме ресурси да постигнем сами.
Няма сила в Югославия, която да спре тази етническа война. Няма сила в региона, която да помогне на Югославия да спре тази война. Няма сила, която дори да гарантира стабилността на Република Македония. Няма такава сила. Представете си изведнъж, че НАТО си вдигне камионите и напусне Македония. България ли ще посреща тези 180-200 хил. депортирани косовски албанци?
РЕПЛИКА ОТ НАРОДЕН СЪЮЗ: НАТО ги поддържа в този момент.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами разбира се, че НАТО ги подкрепя в момента. Кой ги издържа? Кой ги лекува? Кой им е направил палатки? Кой им дава вода? Кой ги храни? Разбира се – същите тези страни, които съставляват и НАТО. И това е толкова ясно и е толкова очевидно, че точно то направи избора за българското общество според мен по-лек. То прави избора по-лек. Защото по един много ясен начин ние виждаме кой е истинският обект на агресия. И той е непосредствено до нас – братята ни. Няма как България при това положение да удари печат на валидност за собственото си етническо прочистване, да извърши родоотстъпнически акт по отношение на Македония и да вземе политическо решение, което да е в полза на Милошевич. Защото то е в полза на Милошевич! Не може по друг начин да се представи един „неутралитет“, освен като политическо решение изцяло в полза на Милошевич. Няма значение кой как го вижда. Проявил ли си солидарност със страните, които искат от теб солидарност? Не си! Помогнал ли си? Не си! На кого си помогнал тогава? Ами това е конфликт, това са военни действия. Не може да си и с едните, и с другите или против едните, и против другите! Никой не дава такива безплатни билети в историята!
Ето защо с пълното съзнание, че ние взехме наистина правилното решение и с пълната убеденост, че това решение ще ни направи по-силни, защото най-неуместната заплаха, която аз чух тук, е: „А какво ще правите вие, ако има бърз мир!“ Ами най-добрият вариант за нас е да има бърз мир.
РЕПЛИКА ОТ НАРОДЕН СЪЮЗ: Томов го каза.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Че какво по-хубаво за България от бърз мир при това положение? Най-доброто нещо, което може да се случи на България, е сега бързо да свърши войната. Но аз се питам, ако войната не свърши бързо, ако продължи дълго, кой ще възстановява тези страни, кой ще възстановява България? Кой ще помогне с пари, кой ще помогне с инвестиции, с финанси? Как ще стане това? Откъде ще дойде?
Много е ясно – за една страна, на която Европейският съюз дава 7 на сто от бюджетните разходи, трябва да й е абсолютно ясно на коя страна стои. И това не е унижение. Това не е неразбиране на обстановката. Това е изборът, той е направен този избор! Другото е това, което ни беше предложил Жан Виденов през 1996 г. Помните какво имаше през 1996 г. – стремително хвърчащи цени, България нямаше отникъде подкрепа, всичко се разруши в страната. И в тази разруха който каквото можа, грабна и завлече. Това е, което ние имаме като горчив опит.
Ето защо това решение е и морално, и политически оправдано, и единствено вярното за България в този момент. Това решение е насочено към съхраняване на българския национален интегритет! (Бурни ръкопляскания в залата.) Ние с него ставаме многоетническа и съжителстваща в мир държава. Ето по този начин става това нещо – с такива реални действия, с такива гласувания си даваме гаранцията един на друг. По този начин стават тези неща, а не с приказки, не с думи, не с интервюта! Защото за всеки политик идва този момент, когато се изправя тук и натиска бутона и всички политически игри свършват.

Идва моментът на истината, идва моментът на избора. Ето, това беше моментът на избора на българския парламент. И аз поздравявам всички, които имаха мъжеството да се държат по този наистина достоен начин. Благодаря ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам извънредното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,25 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

SHARE