Протести с викове „комунистите са убийци“ и „търпяхме достатъчно“, назначение на напълно компрометиран депутат начело на орган, борещ се с корупцията, и в крайна сметка след протестите депутатът подава оставка от новия си пост.
Колкото и случаят да ни навява спомени за протестите за назначението на Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г., то става въпрос за друга държава и друго време – годината е 2018 г., а страната е Чехия.
В случая става въпрос за назначението на депутата от комунинистическата партия Зденек Ондрачек, който бил отговорен за репресиите по време на „Нежната революция“ от 1989 г. в Чехия.
И когато той бе назначен за ръководител на парламентарната комисия за надзор над полицията, чехите започнаха масов протест из цялата страна. А в Прага шествията се стичат към централния Вацлавски площад.
Е, тук има един тънък нюанс – на площада също като у нас стои конник, но паметника е на княз Вацлав I – покръстил чехите през X в. На нашия площад стои чужд император, чиито наследници все още искат да им се прекланяме.
„Стоях тук на улицата през 1989 г. и ето ни пак тук, на същото място – и поради същата причина“, казва Ива Върбова, която днес е мениджър на чешка компания. „Чувстваме, че демокрацията е под заплаха.“
Скандалният депутат подаде своята оставка, но протестите продължават. Сега те са срещу премиера Андрей Бабиш – дошъл на власт с правителство на малцинството (познато?) и разкрит като бивш доносник на чешката Държавна сигурност. Макар Ондрачек да не е от неговата партия, депутатите на Бабиш подкрепят избора му, за да запазят правителството.
Същите герои, същата система, същите искания на протестиращите на централния площад.
Това изглежда е съдбата на Източна Европа – прокълната четвърт век по-късно да преповтаря революциите си и да се бори със „същото зло“ по същия начин във всяка отделна държава.
Но истината е, че революция е нямало – онези, които тогава са крепели комунистическия режим, днес са преоблечени в нови дрехи и продължават със своя захват над държавата.
Говорим за незавършения „преход“, но всъщност това е една вечна революция.
Може би най-крещящо е признанието на въпросния Ондрачек – преследвал десиденти, репресирал протестите и затварял „враговете на народа“. Той казва, че не съжалява за миналото, защото е служил на родината си.
Има някаква истина в тези думи, просто неговата родина е различна – тя не е Чехия, а един тоталитарен сателит, който му е дал възможността да отприщи същността си.
След назначението му от Съюза на бившите политически затворници заявяват, че „комунизмът и демокрацията са несъвместими“. Нещо, което всеки, роден зад Желязната завеса – дори след нейното падане, – знае.
Това е Източноевропейският синдром.
