Румъния и Полша се борят за своята Европа.
Хиляди излязоха по улиците на Букурещ в събота вечерта, за да протестират срещу съдебни реформи, които ще затруднят преследването за корупция по високите етажи на властта.
„Искаме Европа, не искаме диктатура!“, бе мотото на румънския протест.
Варшава от своя страна поиска уважение към конституцията на държавата, отхвърляйки популисткото правителство, което бе обвинено в уронване на устоите на демокрацията.
Участниците носиха знамена на Европейския съюз и скандираха „Конституция!“ и „Свободни съдилища!“.
Anti-govt, pro-EU protest in Poland organised by main centrist opposition parties who are lately much criticised for their bickering and weak response to #PiS's democratic backsliding. Terrible and unbearably loud music. pic.twitter.com/JdzLaq2OQu
— Gulliver Cragg (@gullivercragg) May 12, 2018
People have taken to the streets in #Bucharest and other cities across #Romania to take part in a protest titled "We want #Europe, we don't want dictatorship". Romanians in the #Diaspora have announced they are supporting the protesters.
— Radio Romania International (@RRInternational) May 12, 2018
Организаторите на протеста в Полша заявиха, че се борят за „свобода, достойнство, демокрация, конституционалност, независимостта на Конституционния трибунал, независимостта на съдилищата и Полша в Европа“.
Полският протест е предизборен – опозицията се надява да успее да генерира моментум срещу управляващата партия „Право и Справедливост“, като предстои сблъсък в местните избори тази есен и парламентарните избори догодина.
Полската реалност не е по-различна от българската: „Маршът за свобода“, както бе наречен днешният протест, е представен с истинската си позиция – борба за конституционност, демокрация и свободен съд, както и правата на жените и хората с увреждания. Това обаче е само едната страна на монетата – проправителствени медии превръщат протеста в „опозиционна акция срещу правителството с ниска посещаемост“.
Hard to make this up.
Today's March for Freedom (#MarszWolności) is being represented on the left as fighting for the constitution, democracy & free courts (as well as women's & disability rights). On the right as an opposition protest against the government- with low turnout. pic.twitter.com/hOUory1VSh— Chris McBride (@McChris85) May 12, 2018
Но Варшава би могла да бъде и Букурещ. В Румъния се развяваха националните флагове и се крещеше „Оставка!“, като протестираха и граждани в Клуж, Тимишоара, Яш, Крйова, Брашов и други. Антикорупционните демонстрации са все по-чести в Румъния след идването на власт през 2016-а на Социалдемократическата партия (СДП). Румънските власти също започнаха да предприемат реформи, които целят отслабване на борбата с корупцията.
„Това правителство ни влачи далеч от Европа“, казва протестиращ румънец пред ABC news. „Тук сме за бъдещето си и за бъдещето на децата ни.“
Some of the best pictures from Bucharest tonight: #EULove during the #Romania #protests against the gov's increasingly undemocratic and incompetent rule. Kids playing under the EU flag, while their parents are fighting for their – our – future. #EuropeanUnion #rezist #RuleOfLaw pic.twitter.com/JrLhAmmbUv
— Sabina Ciofu (@SabinaCiofu) May 12, 2018
Президентът Клаус Йоханис заяви в събота, че правителството уронва независимостта на институциите и върховенството на закона. И тук действителността не се различава от българската – една от предложените от румънското правителство мерки цели да ограничи публичната информация за разследвания за корупция. Друга позволява заподозрените да присъстват на показанията на свидетелите и подаващите сигнали за нарушение.
Румъния посрещна 2018-а с най-големите протести от десетилетия насам и политическа криза, която роди трети премиер на социалдемократите за едва две години – Виорика Дънчила, за която Eurоnews написа, че знае само да казва „да“ и е един от провалените евродепутати.
Истинският лидер на левите Ливиу Дрягня не може да стане премиер, тъй като е осъждан. Бяха направени опити законът да се промени именно и само за да отпадне тази мярка и да бъде възможно той да заеме поста. Дънчила е изключително лоялна към Дрягня.
Миналата година масови протести принудиха правителството да изтегли акта, с който декриминализира някои форми на корупция, а Съветът на Европа GRECO публикува доклад, според който Румъния е постигнала слаб напредък в борбата с корупцията в държавните институции през 2017 г., а опасенията около липсата на прозрачност в правния процес остават.
Междувременно Полша е под заплаха от отнемане на гласа ѝ в Съвета на Европейския съюз поради системни нарушения относно върховенството на правото. Полша също има свой лидер, който оперира в сянка – Ярослав Качински; и той също смени своя премиер от зависим с друг зависим. Така в началото на годината Беата Шидло отстъпи място на Матеуш Моравецки.
А събедната чистка в страната продължава активно.
В края на март тази година стотици хиляди в над 140 града в Полша протестираха против пореден опит на правителството да наложи пълна забрана на аборта. Хората с увреждания, сред които и деца с техните родители, окупират парламента от близо месец и настояват за държавна подкрепа. Депутатът на долната снимка, член на „Право и Справедливост“, критикува протеста, заявявайки, че родителите държат децата против волята им като манипулация срещу властта.
https://twitter.com/notesfrompoland/status/994907639552278529
Случващото се във Варшава и Букурещ идва на фона на все по-интензивен процес на осъзнаване от страна на Европейския съюз за случващото се в Източна Европа, където Полша, Унгария и България, и в по-малка степен Румъния, са затънали в корупция, системно тъпчат гражданските свободи и свободата на словото, а различни стронгмени умело боравят с популистка и антиевропейска реторика, докато олигархията около тях забогатява с европейски пари.
Едва преди месец сто хиляди души протестираха срещу преизбирането на унгарския Виктор Орбан. Масовите проевропейски, продемократични и подкрепящи правовата държава протести стават все по-често явление в бившите съветски републики – очевиден индикатор, че гражданското общество работи активно и съзнателно за изграждането на държава.
Ако Качински, Орбан и Дрягня не разбират ценностите на Европа и считат, че тя може да бъде разигравана, то едва в последните две седмици видяхме доказателства, че ЕС ще отвръща на удара все по-силно: новият бюджет предвижда обвързване на евросубсидиите с правовата държава (мярка, срещу която същите, редом с нашите, се възпротивиха); а в политиката си френският президент Еманюел Макрон, който тепърва ще задава курса на Европа, ясно заяви, че напред ще вървят онези, които го желаят. И чакането има своя край.
Но Качински, Орбан и Дрягня не са равнозначни на позициите на Полша, Унгария и Румъния. Масовите протести и честото явление, което те започват да представляват, ни казват именно това. Хватката е силна, но не задушаваща. Борбата е трудна, но не е безсмислена. Демократичното бъдеще е възможно, но не и без битка.
В този контекст тишината в България изглежда странно.
Страната ни удря дъното на Европа със своето 111-о място по отношение на свобода на словото, докато Румъния, Полша и Унгария се нареждат съответно на 44-то, 58-о и 73-то място.
България е най-корумпирана в ЕС според световния индекс на Transparency International, който поставя Полша, Румъния и Унгария съответно на 36-о, 59-о и 66-о място, докато ние сме на 71-ва позиция.
Доклад след доклад, специалист след специалист, комисия след комисия критикуват промените в Наказателно-процесуалния ни кодекс, създаваме специални съдилища за определени личности, антикорупционните ни закони не са нищо повече от оръжия за саморазправа, а свидетелите ни отдавна бяха оставени без защита.
Но на България също предстоят избори, както и битки. Защото утре вече е днес. Затова и битката на Източна Европа за демокрация ще става все по-свирепа. А последствията за онези, които, както каза президентът Макрон, правят най-малкото усилие в последната минута – все по-осезаеми.
Снимка: Варшава, Полша, тази събота. Twitter
