SHARE

ТерминалНО в поредица от аналитични материали ще Ви представи своите наблюдения за изборите за Народно събрание от 4 април 2021 г. Започнахме с това, което постигна ДПС. Продължаваме с успеха на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (ДБ) – коалицията на следните политически партии – Да, България, ДСБ и Зелено Движение.

Как се стигна до създаването на Демократична България?

ДБ създаде своето обединение на 12 април 2018 г. (преди точно три години). Поводът беше фактът, че разделени, партиите от т. нар. „градска десница“ (с всички условности на това понятие, което само по себе си се използва като че ли повече в негативен контекст от недоброжелателите на обединението), не успяха да изпратят свои представители в 44-то Народно събрание. На парламентарните избори, проведени на 26 март 2017 г., десните опозиционни партии, които днес съставляват ДБ, се явиха в следните три конфигурации:

  • Останките от Реформаторския блок (РБ), който управляваше в коалиционно правителство с ГЕРБ от 2014 г., явяващи се заедно с партията на вокалиста на „Хиподил“ Светльо Витков – „Глас народен“, получиха най-много от гласовете на изборите – около 107 000 гласа или 3.14% процента от вота.  
  • Коалиция “Движение Да България” – коалиция, регистрирана едва дни преди изборите, носеща името на току-що сформираната тогава партия Движение „Да, България“, чието Учредително събрание беше едва на 7 януари 2017 г. И съставена от политическите партии „Зелените“ (сега – „Зелено движение“) и „ДЕОС“ (която година след изборите реши да се саморазпусне). Историята на коалицията минава през това, че срещу регистрацията на ПП Движение „Да, България“ имаше подадени 3 жалби и процедурата не може да бъде довършена преди изтичането на срока за вписването за изборите в ЦИК. Едната от жалбите дори бе подписана от Яне Георгиев Янев (имената съвпадат с тези на лидера на партия Ред, Законност, Справедливост (РЗС), но вероятно става въпрос за спекулация с лични данни) и напомня прийоми, използвани от руска хибридна информационна атака. Жалбоподателят, подписал се като Яне Янев, се оплаква, че коалиция със „Зелените“ била неприемлива, защото едно е гей, съвсем друго е горски и трябва да се прави разлика“. И до днес витаят слухове за това, че жалбите са резултат от приятелски огън отдясно. Движение „Да, България“ получиха малко над 101 000 гласа или 2.96% от вота.
  • Нова Република – коалиция на ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общностн (БДО). На практика ДСБ се яви самостоятелно на тези избори. Партньорът „Съюз за Пловдив“ е всъщност„ЕООД“ на „адв. д-р“ Дани Каназирева – днес областен управител на област Пловдив, назначена от Бойко Борисов. В коалицията символичен бе и приносът на маргиналната партия БДО. Историята помни, че Радан Кънев и ДСБ не приеха условието на новоучредената тогава “Да България” евентуалната коалиция с участие на двете формации да носи името “Да, България”. В деня, в който стана ясно, че “Да България” не може да се регистрира самостоятелно за изборите заради внесените жалби, Радан Кънев избърза да регистрира коалицията с Дани Каназирева. “Нова Република” получиха най-малко гласове от трите формации на изборите през 2017 г. – около 87 000 или 2.54% от вота.

Сборът на трите формации от опозиционни т.нар. „десни“ партии (спорен е въпросът, дали „Да, България“ по това време беше създадена като „дясна“ партия или не, а определено това не може да се каже нито за ДЕОС, нито за „Зелено движение“) получиха преди 4 години малко под 300 000 гласа или 8.64% от вота.

И трите политически коалиции получиха много остри критики от твърди ядра избиратели за несъстоятолото се дясно представителство в 44-тото НС. Радан Кънев подаде оставка заради лошите резултати на „Нова република“, но остана зам.-председател на ДСБ. Той положи много усилия и успя да представи в публичното пространство неявяването на ДСБ и “Да, България” заедно на избори като грешка именно на ръководителите на новоучредената партия. Фактите са други. Припомняме ги пак. В същия момент, в който стана ясно, че срещу регистрацията на „Да, България“ има подадени три жалби и самостоятелното ѝ явяване е напълно невъзможно, “Нова република” се появи в ЦИК и се регистрира. Имаше още три дни до крайния срок за регистрацията на всички политически формации в ЦИК, а пропускането на този краен срок означаваше пропускане и на изборите за “Да, България”. Наложи се Движение Да, България да формира коалиция от “ДЕОС” и “Зелените” (сега „Зелено движение“) под името на младата партия и тя да събере безпрецедентните 20 000 подписа за един ден, за да участва в изборите на 26 март 2017 г.

Националното ръководство на „Да, България” не се противопостави на това публично възприятие и с мълчание понесе вината за липсата на коалиция с ДСБ. От днешна перспектива неконфронтационното отношение на „Да, България“ изглежда правилният политически ход, който отвори път за обединението „Демократична България“. А от заявката “няма ляво, няма дясно”, с което “Да, България” протягаше ръка отвъд твърдия десен електорат, те все пак избраха да се позиционират в това, което е останало като дясно пространство извън ГЕРБ.

На изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 г. бе първото „бойно кръщение“ на ДБ. Коалицията, успя да влезе с един представител – водачът на листата. Този водач изненадващо беше Радан Кънев – зам.-председателят на ДСБ – а не избраният с електронно гласуване в листа на ДаБГ Стефан Тафров. Логично беше последният да оглави листата на ДБ за изборите за европейски парламент заради показаната електорална тежест на двете формации на последните избори, а след него, втори, да бъде успешният евродепутат от ДСБ – Светослав Малинов. Един изпуснат самолет и липсата на Малинов на решаващ, според някои, вот за България в ЕП, проигра шансовете на Малинов и той бе оттеглен като кандидат от своите си и отпред пред всички излезе Радан Кънев. Според наши източници от ДБ, Кънев е поел ангажимента да не изкара пълен мандат в ЕП. По средата му той трябваше да се върне в България (в началото на тази година), отстъпвайки мястото си на Стефан Тафров. Кънев трябваше да се заеме сорганизирането на тези парламентарни избори. Това не се случи. С оглед маршът на ДБ към властта, който е резултат от тези избори, се очаква Тафров да заеме поста на външен министър, въпреки че беше водач на две листи и бе изместен от преференции и на двете места, на които се яви.

Следващият тест за ДБ бяха местните избори (27 октомври – 3 ноември 2019 г.). ТерминалНО подробно ги анализира на базата на фактите и числата им. Ще припомним, че за ДБ резултатите бяха разочароващи. Те бяха “липсващият” в разпределението на 265 кметски места за общини в България. Демократична България – обединение не спечели нито един кметски мандат за кмет на община. Един-единствен кандидат на тази политическа сила беше на балотаж – бившият кмет на Перущица, Ради Минчев от ДСБ – който бе победен на втория тур от кандидата на ГЕРБ, Мария Витанова-Вълканова. Единственото, с което ДБ можеше да се похвали е, че спечелиха 8 позиции на районни кметове в София (в другите два града с районно деление в България – Пловдив и Варна – всички районни кметове са от ГЕРБ). 

Много бяха учудените, когато за балотажите, на които имаше свои кандидати, ДБ протегна ръка и поиска подкрепа от неуспелия независим кандидат за кмет на София Мая Манолова и нейните привърженици, както и към БСП

Разочароващ беше и подборът на лицата за кметове на общини – непознати и непопулярни лица – които в общия случай получаваха по-малка подкрепа, отколкото листата на ДБ за общински съветници. А трябваше да е обратното – кандидатът за кмет да „тегли напред“ листата. ДБ пропусна и възможността да застане зад независимия кандидат за кмет Борис Бонев от организацията „Спаси София“. Ако го беше направила, имаше реален шанс още в края на 2019 г. да „превземе“ София и дори с това да предизвика предсрочни парламентарни избори, в които на вълната на победата си в столицата да получи сериозна подкрепа. Какво да се прави, в политиката е много важно да вземаш правилните решения в правилния момент. 

Така стигаме до лятото на миналата година, когато лидерът на ДаБГ изведнъж се отърси от летаргията и от вялото участие в кампанията за местните избори и рязко взе на абордаж незаконния порт и окупирания от НСО плаж на Росенец – летния сарай на Ахмед Доган. В следващия епизод хиляди българи последваха ДБ (и по-конкретно ДаБГ) в мирно „плажуване“ на превзетата от почетния председател на ДПС изключителна държавна собственост. Лятото представи лидерите на ДБ в една доста по-активна позиция. И макар лидерите на ДБ да взеха дейно участие само в началото на избухналите масови протести, те направиха и собствени разкрития – Догановите ТЕЦ Варна и концесионираното пристанище, изгребването на дъното на Варненския залив от руска компания за стотици милиони с неясно възлагане, изливът на фекали във Варненското езеро, който се виждаше от Космоса, концесионирането на летище София и редица други.

Много важно обстоятелство след създаването на ДБ на 12 април 2018 г., което трябва да отбележим, е, че не се случи прогнозираното от мнозина (включително и от нас, в ТерминалНО) асимилиране на ДаБГ от страна на ДСБ. Напротив, в момента ДаБГ изглежда във водеща позиция спрямо ДСБ. ДБ са наричани „хората на Христо Иванов“ и повечето избиратели, и политици, като че ли смятат, че съкращението ДБ означава „Да, България“, а не „Демократична България“.

Правителството на Борисов устиска мандата си, но позициите на ДБ, за първи път от създаването й, изглеждаха благоприятни, за да материализира обединението и моралното си превъзходство пред една корумпирана и авторитарна власт.

Какво постигна на 4 април 2021 година ДБ?

Резултатите за ДБ от изборите през миналата неделя са следните: малко над 302 хиляди гласа или 9.45% от вота. Веднага се набива на очи, че резултатът за обединението е почти математически равен на гласувалите през 2017 г. за трите десни формации, изброени по-горе. Заради по-ниската избирателна активност на тези избори в сравнение с тези преди 4 години ДБ отбелязва ръст на процента от вота, изразяващ се в по-малко от един пункт. Обединението е спечелило 27 мандата за народни представители – 20 мъже и 7 жени. За модерна европейска партийна коалиция, каквато ДБ има претенциите да бъде, разпределението – 3 пъти повече мъже от жени – би могло да се окачестви като „неравно представителство“ според пола на избраните депутати.

Първоначалните изводи са в две посоки:

  • От една страна ДБ е консолидирала вота на опозицията в дясно от центъра. Извън обединението остават маргинални партии като Консервативно обединение на десницата (ПП КОД) на бившия зам.-председател на ДСБ Петър Москов и ПП „Републиканци за България“ на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, които постигнаха незначителни резултати въпреки нескромните си предварителни заявки. Може да се твърди, че поне за момента можем да престанем да се занимаваме с традиционното заклинание от 2013 г. за „обединение на Десницата. То вече е факт.
  • Народните представители на ДБ в 45-то Народно събрание са в по-голямата си част от големите градски центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Хасково. В този смисъл ДБ действително оправдава името си на „градската десница“. Цели 42% от гласовете за коалицията са подадени в софийските три многомандатни избирателни района. Или увеличаването на влиянието на ДБ в националната политика минава само през разширяване на „партийната ѝ география“. В противен случай ще си остане „градска“ с таван от 10% на национални изори.

Освен тези изводи, не можем да не отбележим, че ДБ постигна множество успехи на тези избори. Ще се опитаме да ги подредим по важност.

  1. Победата в София

В трите софийски многомандатни избирателни района – 23-ти, 24-ти и 25-ти ДБ има преимущество пред първите в изборите – ГЕРБ. ДБ има 128 000 гласа пред ГЕРБ с около 120 000. Предимството не е голямо, но е символно. В два от тези избирателни района (23-ти, 24-ти) ДБ са първа политическа сила. В 25-ти МИР ДБ са трети (след ГЕРБ и „Има такъв народ“). 

Ако ДБ използват умело предимството си в столицата, това може да се превърне във вълна, която да ги издигне много по-нагоре в класацията на политическите партии на едни предсрочни парламентарни избори. При така сформираното НС въпросът по-скоро е кога ще бъдат те, а не дали.

  1. Народни представители на модерна „зелена“ партия

Управлението на Борисов-3, както и първият, и вторият му кабинет, между другото, се откроиха с брутални посегателства върху околната среда в страната ни. Неслучайно „Бетономорието“ се превърна в постоянен рефрен у нас. Протестите за застроения плаж на „Алепу“, изоставеното бетонно чудовище на руски мафиоти в Приморско (т.нар. „Коста дел кроко“), замърсения Варненски залив от спукани отходни тръби, незаконното строителство на плажа в Росенец и в Синеморец, както и на много, много други места, се превърнаха в ежедневие, от което Бойко Борисов трябваше постоянно да се крие. В лицето на Владислав Панев, партия „Зелено движение“ има прагматичен, компетентен и смел лидер. Собствените му детайлни и аргументирани разследвания срещу вноса и изгаряне на боклуци от замърсяващите околната среда ТЕЦ-ове „Бобов дол“ и „Брикел“ на олигарха Христо Ковачки, както и за незаконния строеж на съдружника на Ахмед Доган – Румен Гайтански – Вълка – в близост до язовир „Искър“, се превърнаха в централни мотиви на исканията за оставка на правителството и подкупната администрация в МОСВ и държавните горски стопанства. Неслучайно Владислав Панев стана първостепенна цел на жълто-кафявите медии в страната. Това не само, че не го пречупи, но го мобилизира още повече в края на предизборната кампания.

За първи път от много време в Народното събрание ще има адекватни и подготвени народни представители, които действително имат съдържателна екологична програма. Това е допълнителна гаранция за преследването и осъществяването на множество природозащитни каузи в страната. Ако Зелено движение продължи да си сътрудничи и с неправителствения сектор, както и с достойните граждански формации, посветени на защита на природата, има всички шансове да отвори ветрилото на гласоподаватели. Неслучайно темите, свързани с природата, са водещи за световната политика, а социологическите проучвания показват много висок процент на ангажирани в България.

  1. Платформата „Ти броиш“

Създаването на тази платформа за верифициране на резултатите на изборите е безспорно едно от големите постижения на ДБ. Похвален е замисълът и начинът на реализация – главно с доброволен труд на съмишленици от коалицията – IT професионалисти, юристи, застъпници и др. Изработването на платформата и логистиката около нея показват, че ДБ могат да изпълняват и ръководят сложни процеси. Това ще натрупа много и така необходими знания у привържениците на коалицията, свързани с изборния процес в страната.

Същевременно, следва да отбележим, че платформата „Ти броиш“ сама по себе си не гарантира напълно честни избори. Необходими са много други фактори и гаранции за това – видеонаблюдения, масово присъствие на застъпници от множество политически сили именно в онези избирателни секции, където досега такива нямаше, а се ширеше етнически, корпоративен или платен вот. Съществува рискът, без тези допълнителни гаранции, платформата „Ти броиш“ да бъде използвана като гумен печат от управляващите и статуквото за твърдението им, че изборите са били „честни“. Напротив, от самото начало на предизборната кампания до приключването на броенето на гласовете в ЦИК, получаваме непрестанно доказателства за това, че изборите не са „честни“ и за гарантиране на „честността“ им ни трябва повече от платформата „Ти броиш“, която да бъде използвана, за да легитимира лъжата на управляващите.

Големият въпрос пред ДБ днес е по какъв начин те ще успеят да задържат и развият този политически актив. Ще се впуснат ли неясна авантюра да участват в кабинет с чийто и да е мандат? Или достатъчни ли са 9.45%, за да бъде съставен кабинет на ултрамалцинството с техен мандат, каквито заявки чуваме от лидерите им тези дни? Те вярват ли, че подкрепа от “Има такъв народ”, зад която стои незаявен открито политически инженеринг и левите формации БСП и “Изправи се! Мутри вън!” ще преведе и тях, и държавата към разбиването на модела на зависимости, яко окопал се на всяко ниво в държавата или ще им изяде главата? Това е риск, който след един кратък и труден, изпълнен с провокации мандат, може да върне ГЕРБ отново начело на бял кон. Защото те са вече в предизборна кампания. И това не е само заради разпределението на гласовете от току-що приключилите избори. Реално започна и надпреварата за президент.

SHARE