Бурята премина над Франция, небето над Германия също изглежда ясно – поне засега. Но облаците се събират с нова сила над Италия, чиито парламентарни избори предстоят на 4 март тази година.
Всички актьори са по местата си – имаме антисистемна, евроскептична и крайнодясна партии, както и няколко център-леви и център-десни. Изборите не биха били “по италиански”, ако не се появи и Силвио Берлускони (подал оставката си през 2011 заради сведения за секс с малолетна проститутка), който в момента води дела срещу забраната да се кандидатира за държавни постове след обвинение в данъчни измами.
Четирима бивши премиери
Движението на Берлускони Forza Italia се храни от образа му на типичен харизматичен лидер. Днес Берлускони се опитва да докаже, че е бизнесмен – не политик. Ход, който явно е вдъхновен от скорошния триумф на популиста Тръмп в САЩ.
Освен този ход бившият премиер обещава паралелна валута за вътрешния пазар, премахване на различни данъци и минимален доход от 1000 евро на човек.
В надпреварата има още цели трима център-леви бивши премиери: Енрико Лета, Матео Ренци и Паоло Джентилони.
Но “звездата” на тези избори е друга – или по-точно пет. Това е партията “Движение Пет звезди”, която в момента води в проучванията и се очаква да спечели най-голям брой места както в парламента, така и в Сената.
“Петте звезди” не могат да бъдат разположени на оста на политическия спектър. Както и да се опитвате – просто няма да се получи.
Името буквално символизира пет основни проблема, които партията изявява желание да бори: “публичното водоснабдяване, екосъобразния транспорт, екосъобразното развитие, правото на достъп до интернет и околната среда”. Но освен това те са антисистемна и евроскептична партия, обявяваща се твърдо против миграцията, която обещава универсален доход и затопляне на отношенията с Москва.
Приказки за звезди и популизъм
Чисто новият им лидер, заменил комедианта и създателя на партията Бепе Грило през октомври миналата година, се казва Луиджи ди Майо и е спряган за потенциален бъдещ премиер на страната. Ди Майо, подобно на австрийския премиер Себастиан Курц, няма висше образование, след като напуска университета, и никога не е имал формална работна длъжност, преди да стане част от “Петте звезди”. Заглавия в британски таблоид го наричат обикновен сервитьор.
В интервю за Washington Post Майо доказва, че е част от един политически феномен, който помете света:
“Движението ни се роди от провала на партиите вляво и вдясно. Истинският проблем в Италия е, че има много граждани, които не се идентифицират с тези партии, защото те не защитават ценностите и интересите на различните части на страната.”
Ди Майо става вицепрезидент на долната камара на италианския парламент през 2013 година, когато е едва на 26. Същата година партията печели 9 милиона гласоподаватели и сериозно започва да тревожи статуквото в Италия.
Прогнозите обаче посочват, че неговите звезди нямат достатъчно тяга за мнозинство в изключително сложната италианска система за гласуване, чиито първи тест предстои.
Техен потенциален съюзник след изборите, макар и засега двете страни да отричат подобни варианти, е крайнодясната “Северна Лига” начело с Матео Салвини, който пък на свой ред е близък със Силвио Берлускони. През последните години Салвини нахъсва електората си с антиевропейски и антиглобалистки опорки, хранейки се от недоволството на избирателите от развитието в италианската икономика и миграционната криза. Както “Звездите”, така и “Лигата” и Силвио Берлускони се прехласват по Путин и Тръмп (Да си припомним ли чаршафите на Берлускони? Защо не – ето).
“Лигата” се надява да въведе паралелна валута, по-ранно пенсиониране, плосък данък от 15%, да отвори отново италианските публични домове (тоест да легализира проституцията) и… да затопли отношенията с Москва.
“Толкова се гордея с това, че съм популист”, заявява Бепе Грило, който въпреки че вече не е начело на “Петте звезди”, продължава да бъде неформален лидер. Грило отправи тези думи към журналистка на Би Би Си, която след това попита дали може да целуне.
И така – “Петте звезди” и “Северната Лига” може да нямат никаква идея какво правят, но го правят бързо и повличат цяла Италия със себе си. Проучванията показват, че движението на Грило привлича 30%, а Салвини и лигата – 15% от гласовете”, пише New York Times.
Проблемите
Заплатите в Италия остават непроменени от десетилетие, а безработицата е висока. Северните региони наблюдават известно оживяване на икономиката, но то е крайно недостатъчно. Югът остава много по-беден, като в Сицилия безработицата достига до 22%. Една трета от италианците под 25 години са безработни. Държавният дълг е 2.3 трилиона евро, което отговаря на 135% от БВП на страната. Дефицитите не изчезват, а политическата нестабилност вече се е превърнала в навик.
Основна, разбира се, остава миграцията. Кандидатите се надпреварват в това да дават гръмки политически обещания кой ще депортира повече бежанци в момента, в който бъде избран, като Берлускони даде дума за 600 000, а “Лигата” обеща те да бъдат масово връщани по домовете им.
Италия остава на предна линия за миграционния поток, който идва от Африка през Средиземно море, но през 2017 г. напливът рязко намаля след споразумението между ЕС и Либия. Миналата година 119 000 бежанци са пристигнали в Италия, което е с 37% по-малко, отколкото през 2016 г.
От Русия с любов
На 24 януари, малко след полунощ, устройство хваща 150 потребители в Twitter, които за под минута изпращат един и същи туит в полза на Матео Салвини и “Северната Лига”. Италианските ботове в Twitter и Facebook не са били особено активни от референдума през 2016 година, но рязко стават дейни с приближаването на изборите.
Facebook рекламира в италианските вестници, призовавайки потребителите си да докладват подозрително съдържание. Докладът на Сената в САЩ посочва Италия като потенциална мишена за Кремъл, а намеса изглежда все по-вероятна.
“Въобще няма смисъл да се намесваме в Италия, защото там традиционно всички политически сили са с добри чувства към Русия”, заявява пред Bloomberg Фьодор Луканов, който е начело на Съвета за външна политика и отбрана – агенция, която често съветва Кремъл. Явно това трябва да успокои италианците, 80% от които вярват, че фалшивата информация има сила да промени изхода от вота. Половината от тях потвърждават, че са се подвели от фалшиви новини през последните 12 месеца.
Италианците вземат проблема насериозно – миналата есен часове по интернет грамотност бяха въведени в 8000 училища, като те имат за цел да научат децата да различават фалшиви от истински новини – включително чрез URL адресите и тяхната модификация, която е основен индикатор за имитатори. Беше въведена и онлайн услуга, чрез която се сигнализират фалшиви новини и която е свързана с полицията, която може да повдигне обвинения след анализ.
И така – какво ще се случи в крайна сметка? Истината е, че не знаем. Поради големия процент гласоподаватели, които все още заявяват, че не знаят за кого ще гласуват (според определени проучвания те достигат 40%), както и новата система на гласуване прогнозите са трудни.
Нестабилните политически идеологии и противоречивите позиции на потенциалните коалиционни партньори по множество проблеми не улесняват процеса.
На Европа предстоят нови изпитания. Дали Италия ще бъде едно от тях? Вероятно.
Снимка: Берлускони и Ди Майо, Guardian
