“Възвишение” би рекорда за последните 7 години за най-гледан бъларски филм през първия уикенд след премиерата. Нещо повече, за цялата история на съвременното кино той е задминат само от един филм – “Мисия Лондон”, също на продуцента Иван Дойков, с когото продължаваме нашия разговор.
Да увековечиш на кино тази съвременна българска класика, да изкараш една книга от книжарниците и да помогнеш на широката публика да я види през магията на киното е истински подвиг. Имате ли усещането за мисия?
Ако трябва да съм честен, не съм подхождал аз лично никога с тази идея. Във всички филми, които съм правил, винаги съм бил увлечен от идеята на произведението, което правим, и неговото послание, и моята емоционална свързаност с него и това, че аз се идентифицирам с посланието му. Чак толкова сериозно не съм се възприемал.
А трябва!
Не съм, но бих се радвал, ако наистина посланието на “Възвишение“ стигне до много българи. И за мен лично е много важно да стигне до много млади хора.
Затова стартираме и кампания, която е насочена към учениците 9-12 клас и е подкрепена от Министерството на образованието. Защото ако тези два часа помогнат на учениците да разберат нещо за българската история, да се запитат що е то свободата, на какво сме готови за нея, че осъзнаването като човек минава през образованието, то аз мисля, че усилието да направим този филм ще си е струвало.
Разкажи за тази ви прекрасна идея, подкрепена от Министерството на образованието.
Идеята е всъщност учениците да се организират и да отидат групово на кино на по-ниска цена – да отиде класът на кино, да гледа един български филм, който е по съвременно литературно произведение и е свързан с българската история. След това този филм да предизвика дискусия – между ученици, ученици и учители, ученици и родители.
Цялата инициатива е свързана с това, че ние ще сме щастливи, ако този филм бъде видян от максимално широк кръг ученици, и то имам предвид вече по-пораснали хора – говорим за от 9-и клас и нагоре.
Хора, които могат да прочетат както между редовете на повествованието, така и на филма. И хора, които след това – ако не са чели случайно тази книга – биха отишли и биха я прочели, и биха намерили още едно произведение.
В книгата има много неща, които ние на филм няма как да покажем, а също е хубаво да стигнат до съзнанието им.
В крайна сметка те са вече в този клас на обучение, в който не гледат само учебника, а почват да се оглеждат и да се ослушват за съвременната литература около тях. А още с появата на книгата на Милен Русков българската критика единодушно я определи като първото съвременно класическо произведение.
Ценното в книгата на Милен – и смятам и във филма е, че всъщност ти разбираш, че това са едни хора, които имат плюсове и минуси, те имат страхове и всички човешки качества не са им чужди.
Същото нещо каза Димитър Стоянович, който разказваше за своя прадядо – Аджалето – един от хората, които са случили Съединението. Те са били едни обикновени хора, от които единият е бил хазартаджия, другият е бил бохем, третит е бил пияница… Всъщност нищо героично не е имало в техните образи. “Те са били едни хора, които е трябвало да свършат една работа и е нямало кой друг да я свърши“, каза тогава Дими… И така те са свършили и случили Съединението…
Ако трябва да съм честен, през цялото време, докато сме го правили, неведнъж са ме питали: “Абе не се ли притесняваш, че в тоя филм няма нито една жена, няма любовна история”…
Има една, Параскева Джукелова.
Да, но ролята е много епизодична, въпреки че…
Тя се появява според мен, за да разбие табуто, че няма жена във филма.
Тя се появява, за да ни разплаче…
Но това исках да кажа – че в един момент, когато започнахме да правим тези технически прожекции в големите кина, за да финализираме звук и цветни корици – тогава започнахме да викаме наши близки, колеги, приятели, чието мнение има значение за нас, за да проверим как сработва филмът. И тогава установихме, че жените – не само, но основно жените – реагират изключително емоционално на филма.
В първата част се смеят, а след това почти нямаше жена, която да излиза и да не плаче от филма.
Кое беше най-трудното?
Ми имам нужда от още малко време, за да мога да погледна нещата отстрани, за да ти кажа кое е било трудното. Минахме през много трудности наистина.
И в други проекти е било сложно, никога не е било лесно, но имам чувството, че в този постоянно имаше предизвикателства пред нас, които пък може би са ни държали във форма и са ни помагали едно с друго да преодоляваме предходното.
А и все пак нека не забравяме, че цялото нещо не е свършило още. Ние сме пред най-важното изпитание, което е да видим реално масовата публика как ще реагира на филма.
Защото аз съм много щастлив, че и критика, и журналисти приеха толкова топло филма и се изказаха ласкаво за него.
И хората на премиерата, които бяха доста различни като аудитория.
Да, и хората от предпремиерите в страната, защото това са зрителите, които идват и гледат филма. Може би по-нетърпеливи, защото са чели книгата и искат да видят, или им е харесало това, което сме пуснали до момента като елементи от филма.
Или пък не са успели да я прочетат и искат да наваксат!
Засега реакцията е добра (смее се). Радвам се на успешния уикенд, но е рано още да се коментират цифри и правят прогнози.
За българското кино толкова ли е показателен първият уикенд, като боксофис? Аз мисля, че не.
Зависи. По скоро не!
Моя личен опит с „Мисия Лондон“ е, че вторият уикенд би първия уикенд, нещо, което се случва доста рядко, но пък ако това ти се случи, то е много показателно, че филмът ти ще има дълъг живот. Защото ако продукцията не е добра, то рекламната кампания, която си изнесъл, работи до неделята на първия уикенд, но от понеделник вече нищо не може да те спаси.
Тоест от първия уикенд тръгва от уста на уста и ако оценката е добра, както се казва, the sky is the limit.
Обаче ако оценката е лоша, просто си загубен.
И това е не само за български, а за всякакви филми – по този начин работи индустрията. Рекламата е до първия уикенд. Оттам нататък е от уста на уста.
Ако филмът е добър, той ще има живот. Ако публиката не го приеме, не го разбере, единици са ситуациите, в които той ще е успешен. Както „Боен клуб“ навремето – той не е успешен филм в боксофиса. Той става тотален хит на видео и DVD.
Да, вече никой не гледа видео и DVD. (смее се)
Сега е заменено от on demand платформи.
В България ние малко препускаме на опашката и са по-сложни нещата, но пък новите форми дават нови възможности и нашият следващ фокус след пускането на филма в България по кината е да направим така, че този филм да стигне до всички българи, които са извън страната.
Работим сериозно по това чрез on demand платформите да стигнем до максимално широка публика. Надяваме се, че в началото на следващата година филмът ще е достъпен за тази аудитория, защото тя е изключително гладна за българско съдържание по принцип и към качествено българско съдържание.
Защо хората трябва да отидат да гледат “Възвишение“?
Мразя този въпрос. Мога да ти кажа аз защо отивам да гледам филми. Нещо не само визуално ме е привлякло, но и ме е заинтригувало като тема – нещо, което е повдигнало в мен интерес и искам да го видя.
“Възвишение” е точно това – вълнуваща история, направена по възможно най-качествения начин, която те грабва и те кара да си зададеш големите въпроси.
Благодаря ти!
Фотограф: Симон Версано/Възвишение
