SHARE

Къщата се намира на ринговия булевард, оформен след Освобождението и застроен с фамилните къщи на видни хора, сред които и арх. Георги Тодоров. Булевардът се нарича „Фердинанд I” до края на Първата световна война. През 20-те години на ХХ век е преименуван на бул. „Христо Ботев”, а през 30-те – отново е върнато името бул. „Фердинанд I”. След 1948 г. е наречен бул. „Ф. И. Толбухин”, а след 2000 г. – бул. „Васил Левски”.

Къщата, построена през далечната 1907 г. по проект на арх. Георги Тодоров за семейството му, днес е известна под името „Двойната къща на Митови”. С леко извехтяла вече стогодишна премяна, но и с известно високомерие сред заобикалящите я модерни днес кройки и цветове. Вече самотна, но все още напомняща за възхитените погледи на минувачите от нейното си време. Фасадно сградата е така проектирана, че ако не са двата входа към фронталната част, не може да се допусне, че е къща близнак. Архитектурата на сградата по онова време е била в стилово единство с ансамбъла по булеварда.

След 1944 г. „по партийна линия” тук са настанявани многократно различни квартиранти, които постепенно занемарили къщата. С годините тя сменя собствениците си, а от 1976 г. е със статут на паметник на културата „за сведение”.

Сградата се състои от две самостоятелни жилища, долепени едно до друго. Във всяко от тях има по четири големи стаи, една слугинска стаичка, кухня, баня и тоалетна. Вита вътрешна дървена стълба свързва етажите. Това е описанието на къщата в архива.

Днес „Двойната къща на Митови” е дом на бездомни хора, настанили се в едното крило, съседното е опожарено. Какво се е случило тук, чия собственост е къщата? „Сградата е изоставена от доста време”, спомня си съседка на видима възраст около 70 години. Тя не знае кога е построена, нито дали е с някакъв специален статут в момента, но „вече я е имаше, когато строиха нашата къща”. Разказът й продължава с това, че е използвана като офис сграда, но после наемателите са се изнесли. Тъй като къщата на бул. „В. Левски” №19 няма централно отопление („вътре са с камини, така са се отоплявали”), въпросните „наематели” са искали от нейната сграда да бъдат прокарани топла вода и парно отопление. Но „свестен човек” я разубедил да не им прави тази услуга, тъй като „никога няма да си платят”. Сега къщата „е пълна всяка вечер”, вътре непрекъснато „се виждат фенерчета, светлини”, вдига се шум. Видимо се вижда, че съвсем наскоро сградата е горяла. Съседите често викат полиция, която да гони самонастанилите се, но „те се връщат обратно зад гърба им”.

Разказът й продължава с очакването сградата да бъде съборена, въпреки че ще е много жалко, защото е „стара и хубава къща”. Доколкото знае, собственик е бил „някогашният главен архитект на София”. Препродавана многократно, днес „Двойната къща на Митови” вече не е собственост на наследниците на арх. Тодоров.

Предстоящото преразглеждане на устройствения план на централната градска част може да даде окончателното решение за изоставените сгради, паметници на културата. Така рушаща се, но все още там, „Двойната къща на Митови” стои в сърцето на града и очаква съдбата си – дали ще продължи да съществува, или ще остане само снимка в албумите и в архивите на Столичната община.

Извори:

Георгиева, М. и кол. 1977. Предложение за обявяване на архитектурни паметници на културата. От периода 1878 – 1944 г. в София. Централна градска част. С.: КИК – НИПК.

Двойна къща на Митов и Тодоров, бул. Васил Левски 19-21 (бивш „Ф. Толбухин” 72 и 74), София, кв. 429, пл. No. 15. Архитектурен ПК/КЦ за сведение, декларирана с протокол No.1787/21.05.1976 г. Регистър на недвижими културни ценности на територията на СО, отдел ОП КИН, ОП „Стара София“ със СИМ.

Автор: Миглена Горанова

Текстът е препубликуван от сайта „Изчезваща София

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.