Шон Конъри е пенсиониран шотландски актьор и продуцент.
Пълното му име е Томас Шон Конъри.
Роден е на 25 август 1930 г. във Фонтанбридж, Шотландия.
Майка му, Еуфемия Макбейн „Ефи“ (родена Маклин), е била чистачка, а баща му Джоузеф Конъри работник в фабрика и шофьор на камион.
Той има по-малък брат Нийл Конъри, роден през 1938 година.
Шон Конъри е от ирландски и шотландски произход.
Конъри започва да работи на деветгодишна възраст, като доставя мляко и помага в месарски магазин.
Напуска училище на тринайсет години.
Той е достигнал пълната си височина от 188 сантиметра на 18-годишна възраст. Бил наричан „Big Tam” в тийнейджърските си години.
Конъри се присъединява към британския кралски флот през 1946 г. Въпреки че се записва за седемгодишен престой, той е освободен от служба след три години поради язва на стомаха.
Има две малки татуировки на дясната си ръка – „Шотландия завинаги“, и „Мама и татко“. Той ги си ги прави на 16-годишна възраст, когато се записа в Кралските военноморски сили.
Конъри започва да се занимава с културизъм на 18-годишна възраст, а от 1951 г. тренира усилено с Елингтън, бивш инструктор по фитнес в британската армия.
През 1953 г. Конъри печели трето място в състезанието “Mr. Universe”.
На 23-годишна възраст той обмислял между кариера на професионален футболист или актьор и въпреки че показа много обещания в спорта, избира актьорството, споделяйки, че това е един от по-интелигентните му ходове.
“Обратен път няма” ( „No Road Back“) (1957) е първата голяма филмова роля на Шон, последвана от няколко телевизионни филма като Ана Кристи (Anna Christie) (1957), Макбет (Macbeth) (1961) и Anna Karenina / Анна Каренина (1961), както и множество гостувания в телевизионни сериали.
През 1962 г. Конъри е избран за ролята на Джеймс Бонд, агент 007 в шпионския трилър на Ян Флеминг Доктор Но (Dr. No).
Той носи тупе във всички филми за Джеймс Бонд, защото започва да губи косата си на 17-годишна възраст.
Огромният успех на филма и неговите непосредствени продължения, „От Русия с любов“ (From Russia with Love) (1963) и „Голдфингър“ (Goldfinger) (1964), превръщат филмите за Джеймс Бонд в световен феномен, а Конъри в международна знаменитост.
След завършването на следващите два филма за Джеймс Бонд, „Операция „Мълния““ (Thunderball) (1965) и „Човек живее само два пъти“ (You Only Live Twice) (1967), Конъри се отказва от ролята на Bond.
Четири години по-късно обаче го убеждават да се върне към ролята за „Диамантите са вечни“ (Diamonds Are Forever) (1971), която той обявява за последния си филм като Бонд. По време на снимките почти не загива в сцената с преследването на хеликоптера, когато неопитният пилот на хеликоптер лети твърде близо и почти не го обезглавява.
Любимият му филм за Бонд е „От Русия с любов“, както е потвърдено пред ABC News през 2002 г.
След Бонд Конъри продължава да работи редовно – “Убийство в Ориент Експрес” (Murder on the Orient Express) (1974), “Човекът, който искаше да бъде крал” (The Man Who Would Be King) (1975), “Робин и Мариан” (Robin and Marian) (1976), с Одри Хепбърн, “Големият влаков обир” (The First Great Train Robbery) (1979), “Бандити във времето” (Time Bandits) ( 1981), “Шотландски боец” (Highlander) (1986) и “Името на розата” (The Name of the Rose) (1986), за който печели наградата на Британската филмова академия.
Конъри печели награда „Оскар“ (най-добър актьор в поддържаща роля) за ролята си в „Недосегаемите“ (The Untouchables) (1987).
В „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (Indiana Jones and the Last Crusade) на Стивън Спилбърг (1989) Конъри изиграва бащата на Джоунс, а в „На лов за „Червения октомври““ The Hunt for Red October (1990) той играе дефектирал съветски капитан на подводница.
Той дарява хонорара си от Робин Худ: Принцът на крадците (Robin Hood: Prince of Thieves) (1991) за благотворителност.
Според анкета, проведена от британското филмово списание Empire, той е създал най-лошия акцент в история на киното във филма Недосегаемите (1987).
През 2000 г. Конъри има главната роля в драмата “Да откриеш Форестър” (Finding Forrester), последвана от „Лигата на необикновените’ (League of Extraordinary Gentlemen) (2003), адаптация на комикс, в която той изобразява измисления изследовател Алън Куотърмейн.
Когато Конъри получи наградата на Американския филмов институт за цялостни постижения на 8 юни 2006 г., той обявява, че се оттегля от актьорско майсторство. Но продължа да изпълнява различни гласови роли.
Конъри споделя в интервюта, че му е била предлага роля в поредицата „Властелинът на пръстените“, която отказва поради „неразбиране на сценария“. CNN съобщава, че, за да играе ролята на Гандалф са му били предложени до 15% от постъпленията от световните продажбите на билети. Ако той беше приел, това можеше да му спечели 400 милиона долара за трилогията.
Шон Конъри е носител на награда „Оскар“, две награди BAFTA и три „Златни глобуса“ (включително наградата „Сесил Б. Демил“ и награда „Хенриета“).
Той е посветен в рицарско звание от Елизабет II през юли 2000 г., след като преди това получава отличието на „Кенеди център“ (Kennedy Center Honors) в САЩ през 1999 г.
През 1989 г., на почти 60-годишна възраст, той е посочен като „Най-сексапилният жив мъж“ според списание „Пийпъл“.
Шон Конъри се жени за актрисата Даян Чиленто през 1962 г. и те имат син Джейсън Конъри, роден на 11 януари 1963 г., той тръгва по стъпките на баща си и също става актьор. Бракът завършва с развод през 1973 г. През 1975 г. той се жени за Мишелин Рокбрюн, нямат деца заедно.
Конъри живееше в Марбея, Испания, близо до голф игрище, където играе ежедневно, когато не се снима във филми. След разногласия с местната преса напуска Испания и сега живее на Бахамите, където играе голф много по-рядко.
Неговата продуцентска компания, Fountainbridge Films, е кръстена на района на Единбург, където е роден и израснал.
Конъри е член на Шотландската национална партия (SNP), лявоцентристка политическа партия, която води кампания за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, и подкрепя партията финансово и чрез лични изяви.
Източник: justfunfacts.com
