In Memoriam: Александър Сертев

In Memoriam: Александър Сертев

SHARE

От Теодор Ушев

Сашо Сертев беше човек с тънко и изящно чувство за хумор. Въпреки стотиците вечери, в които сме пили вино заедно, той винаги имаше „И още една“ забавна и абсурдна случка да разкаже.
Освен, че беше безупречен фотограф, Сашо беше вечният експериментатор. Можеше да патентова стотици начини за преснимане, обработка и сканиране на най-различни фото носители. Беше опитвал всичко – от стереоскопични фотографии през 60те, до последните хватки на Фото Шопа, както му казваше той.

От него научих повече за полиграфията, графиката, фотографията и технологията на изображението, отколкото през всичките си години в академията.

Графичният дизайн, който направи между 1965а и 1985а си остава един от най-светлите моменти в българското изкуство.
Всеки плакат, всяка обложка на грамофонна плоча е истински шедьовър. Той правеше такива магии в „тъмната стая“, каквито малцина в света бяха способни да сътворят. Това, което Ралф Шрайвогел постигаше с помощта на компютри през 90-те, Сашо вече беше преминал като багер през него 20 години по-рано.

Как е успял да създава толкова модерни неща през 70те?
Той беше върховният естет, тоталният Артист, „рисуващ“ с фото хартия, лента и емулсия.

Навсякъде по света Сашо щеше да е абсолютната звезда на дизайна и изкуството…Беше десетилетия и километри напред.
Обвиняваха го във „формализъм“. „Формализъм“ по времето на соца беше най-страшното клеймо за един художник…
Но има ли формализъм в естетиката и добрият вкус? В отказа да следваш лесното и познатото?

До последно, Сашо имаше прoeкти колкото за 3 живота. Откъде намираше тази нечовешка енергия?! Копираше, реставрираше, редеше изложби, режисираше филми.

Той беше толкова скромен и тих, колкото само велики хора като него могат да бъдат. Който преминаваше с лодката си през бури и просто създаваше вълшебства.

Препубликувано от Фейсбук

SHARE