SHARE

Банско е единственият ски курорт у нас, който можеше да се превърне в по-висок клас курорт най-вече заради историята си, архитектурата си и заради предлаганата автентична кухня и култура.

Това беше и концепцията, която заложихме в първата стратегия за развитие на курорта в началото на 90-те години, преди да се появят мутрите и по-късно „Юлен“. В тази стратегия бяха вложени огромни лични средства на един англичанин, за когото работих.

В екипа имаше швейцарци, англичани, германци – които убеждаваха тогавашния Общински съвет да не бързат с разпродажбите на парцели и земи, с масовото развитие, а да изградят устойчив и скъп продукт, който ще ги храни в продължение на години – и тях, и поколенията им. За това беше изключително важно да се ограничи строителството, като мас маркет туризмът бъде изнесен извън града в района на Пончина могила (тип Боровец и Пампорово – индустриални хотели).

И още тогава им казаха на банскалии – не е нужно да се сравнявате по писти с топ курортите в Австрия, Щвейцария и Франция – имате си уникална ниша. Трябва да се сравнявате по приходи.

Дойдоха мутрите и ПИБ и предложи на банскалии вариант с бързото забогатяване и масовия туризъм – и нямаше сила, която да ги спре. В резултат на което сега имате продукт – който не държи историческата си стойност, много конфекция, малко качество, услугите са посредствени. А Банско можеше да стане по-скъп курорт, но трябваше качество , а не количество. И сега предлагат втория етап на същата концепция – за да досъсипят възможността за конверсия на историческото наследство в бъдещо устойчиво развитие, да добавят нови земеделски земи, като ги регулират или уплътнят като строителство.

Няма баланс между зимен и летен туризъм, което прави приходите по-зависими от зимния висок сезон. Идват някакви чужденци, които оставят една трета от парите, които биха оставяли в подобен курорт на Запад, и къде намираме решението – в повече квадратни метри!?!

Не се страхувам, че ще застроят Националния парк – няма да го направят, долу има къде-къде по-удобни терени за застрояване. Но дори да направят новия влек и писти – потенциалът на курорта ще бъде свит до мас маркет сегмента.
Да не забравяме, че в целия регион се строи „на ура“ и там бълват туристи за кабинката.

Както казах навремето – умението да се развиваш оптимално е ключ към развитието и съхраняването на богатството. Както се казва, да не оглупееш от алчност, от внезапно сполетяло те богатство.

Те и в Давос и във Вал д’Изер, и в другите туристически центрове в Алпите са могли да развият с размах строителство, като приобщят и регулират земеделски земи, но не са го сторили – и от години. Затова са богати и квадратните им метра струват в пъти повече, и гостите оставят в пъти повече. евро. И след това и курортът в съседство става скъп. Който иска да инвестира, да купи вече построено, да го развие, а не да строи върху земеделски земи, Така и инфраструктурата се развива и поддържа съразмерно, защото безкрайното включване на нови парцели постоянно свива общинските разходи за развитие и поддържането й.

От ума си теглим.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. Снимка: Йоанна Маринова/“Терминал 3″

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.