Овчари, търговци, пилигрими. Това са първите души, бродещи в Хималаите. Те вярвали, че колкото по-трудно е пътуването, толкова по-близо е спасението и просвещението, получаването на откровение свише. За други прекосяването на пътища, които се намират над 5000 м, е ежедневие. Трети виждат Хималаите като страшна бариера, пред която изпитват богоязливо уважение.
Хималаите разделят Тибетското плато от Индия и събират в себе си най-високите върхове на света, повече от 110 върха, които се издигат до височина 7300 и повече метра над морското равнище. Планините са свещени за хората от Южна Азия и са основополагащ елемент в тяхната литература, митология и религия.
Те дават и името Хималаи, което идва от санскрит – hima (“сняг”) и alaya (“дом”). Днес те са най-голямото предизвикателство пред катерачи от цял свят.
Първата позната карта на Хималаите е изрисувана през далечната 1590 от Антонио Монсерате, испански мисионер от двора на моголския император. През 1733 френският географ Жан-Батист Бургиньон д’Арвил рисува първата карта на Тибет и Хималаите, която е базирана на системно изследване на планините. Можем да кажем, че за голяма част от света тази земя на магия и опасност е скорошно откритие. Върховете Непал и Утаракханд са картографирани между 1849 и 1855 г. например. „Откривателите“ не дават индивидуални имена на безбройните върхове, а ги именуват с букви и римски цифри. Първоначалното име на връх Еверест е “H”. Едва през 1852 г. изчисленията стават достатъчно напреднали, за да достигнат до извода, че това е най-високият връх в света. Внимание – вероятно не знаете, но Еверест не е най-високата планина. Това всъщност е Мауна Кеа в Хавай, който, ако бъде измерен от основата си в Тихия океан, е висок около 10 000 м.
Катеренето в Хималаите започва преди малко повече от век – през 1880 г. В началото на ХХ в. броят на катерачите става все повече, а между Първата и Втората световна война дори има национални предпочитания за различни върхове: германците предпочитат Нанга Парбат и Кангчендзьонга, американците се концентрират над К2, а британците имат засилен интерес към Еверест. Опити да бъде изкачен върхът започват през 1921 г., но първото успешно изкачване е едва през 1953 г. от новозеландеца Едмънд Хилъри и тибетският му партньор Тенсинг Норгей.
The Granger Collection, New York, Britannica
Във втората половина на века върховете са покорени, а катерачите започват да тестват способностите си в различни предизвикателства: по-трудни пътища, минимална екипировка, без допълнителен кислород. Желаещите да катерят са толкова многобройни, че в днешни дни ежегодният номер на експедициите застрашава деликатния природен баланс и унищожава растителни и животински видове в определени области, оставяйки след себе си огромни количества боклук.
Но Хималаите не са просто туристическо предизвикателство или мечта на професионалните катерачи. Те са дом за стотиците, които живеят там, както и люлка на тежки политически конфликти. Множество спорове за граници, окупираният от комунистически Китай Тибет, отдавна изчезнали империи – това е само част от богатата културна история на Покрива на света.
Множество пещерни рисунки показват, че тази част от света е обитавана още от неолита. Индоарийското население на областта Ладак например е споменато в работата на Херодот и Птоломей. Все още се водят дебати кога и как е населена тази територия. Със сигурност обаче може да се каже, че населението на Хималаите е мозайка от етнически и расови групи, съответно палитра от езици и диалекти.
Всяка една общност има своите ценности и социално-културни различия, които я отличават от останалите. Животът на тези хора остава изключително изолиран от света, но географските фактори спомагат за известните прилики между тези култури. Те почитат планината като източник на живот и защитник, а общностите, които са я избрали за живот, са зависими от нейното биоразнообразие. Възможно е и от смирени вярващи да попаднете на общности воини, които защитават своите вярвания по съвсем различен път, но културата на обитателите на Хималаите е в по-голямата си част мирна, поощряваща смирението. Гостоприемството на тези хора е свидетелство за вярата им в духовното, за уважението им към природата и към другия.
Традиционните практики също са запазени в медицината, архитектурата и дори земеделието. Всяка общност зависи от локацията и метеорологичните условия, които могат да бъдат контрастно различни в планината. По-високо в планината общностите са по-отворени, а в основата – по-консервативни. Традиционно жените са отговорни за събирането на фураж, дърва за огрев, животните и готвенето, а мъжете търгуват и пасат стадата. Разбира се животът се променя. Модернизацията влияе на социалния и културния живот, а туризмът остава огромен фактор на влияние.
„Бащата Планина“, както го наричат някои от народите, продължава да расте. Поради движенията на Индийската и Евразийската плоча, Хималаите се движат с около 20 милиметра на година. С променливите си настроения най-младата планина в света е опасна със своите снежни бури, мусони, наводнения, земетресения, лавини и ветрове. Тя отнема животи, но и дарява – няколко от най-големите реки в света, сред които и Инд, Ганг и Меконг извират в Хималаите. Макар и все по-посещаван, религиозната мистерия продължава да управлява над общностите в масива, който остава втората най-девствена част в света след Антарктика.
Могат ли да бъдат разказани в думи Хималаите? Надали. Затова и много избират да ги изживеят – усещане, което не може да бъде обяснено, а трябва да бъде почувствано.
Снимка: OhFact
