След победи в предварителните избори във вторник в Ню Мексико, Ню Джързи, Южна Дакота и с преднина от над 16% след 2 милиона преброени гласа в Калифорния, тя преминава необходимата бариера от спечелени делегати. Към тях се прибавят и “суперделегатите” – официални лица, определени от ръководството на партията, които в огромното си мнозинство дават своята подкрепа на вероятно първата жена кандидат за президент от една от двете големи партии в 240-годишната история на САЩ.
Въпреки постоянно излъчваното послание от щаба на Бърни Сандърс, че той би спечелил, ако правилата на първичните избори бяха честни, електоралната математика сочи, че много повече демократи гласуват за Хилари Клинтън. Самият Сандърс черпи много от своите делегати от щати, провеждащи така наречените затворени “кокъс” гласувания, където малко на брой, но гласовити и борбени активисти (в огромната си част гласоподаватели на Сандърс) имат диспропорционално влияние върху крайния резултат от щата чрез затворени събрания.
Ако погледнем студените факти, те са доста отрезвяващи за човека, провъзгласил се за лидер на революция, привличаща с радикалните си идеи безпрецедентен брой нови гласоподаватели, които “естаблишмънта” на Демократическата партия иска да игнорира. Данните сочат друго. Преди резултатите от първичните избори в последните щати, за 4 месеца Бърни Сандърс е събрал общо 11 милиона гласа с над 200 милиона долара финансиране. Хилари има 15 милиона гласа със малко по-малко финансиране. А през 2008 при загубата на Клинтън от Барак Обама, тя получава 18 милиона гласа, почти колкото самия бъдещ президент.
Интересно е и разпределението на гласовете според етническата принадлежност на гласоподавателите – фактор, който със сигурност ще изиграе огромна роля за решаването на името на следващия президент на САЩ. Според блога fivethirtyeight.com, във всички щати освен освен крепостта на Бърни Сандърс Ню Хемпшър, Клинтън печели вота на гласоподавателите, които не се определят като бели американци. Още по интересно е, че Сандърс печели вота на белите американци основно в щати, където белите са мнозинство. В места с преобладаващ брой испаноговорящи и черни американци като Тексас, Алабама и Флорида, Клинтън печели и сред белите. Това също ще има ключово значение на общите избори през ноември, когато целият свят ще тръпне в ужас от възможността следващият президент на САЩ да се казва Тръмп.
Друг съществен въпрос остава, до каква степен разочарованите бели гласоподаватели на Бърни Сандърс ще бъдат привлечени от популистките послания на Доналд Тръмп. Ранните индикации са, че силната, етнически разнообразна коалиция избрала Барак Обама, ще успее да удържи още една важна победа над расизма и демагогията на Тръмп. Ако това се случи, може би и Европа ще приеме накрая факта, че националното етническо и културно разнообразие е източник не на слабост, а напротив – на сила и политическа мъдрост.
