SHARE

Някога ходили ли сте в Киноцентър „Бояна“? Там има улици, сгради, коли, заведения и дори полицейски участък. Досущ като истински, но всъщност са кух декор, който има само стени, подпрени с греди.

Нещо подобно е и демокрацията ни, в която няколко групи ченгета ни варят като жаби на бавен огън.

Очевидно ние имаме разделение на властите, имаме честни и свободни избори, работещи институции и сме пълноправен член на ЕС. И очевидно всичко това е кухо и подпряно отзад с греди.

В началото ни накараха да повярваме, че ще ни подарят демокрацията даром, а ние поради вродената си наивност и мързел им повярвахме. След като приватизираха всеки държавен актив, който не беше декор, събориха всички банки, за да не връщат това, което бяха ограбили.

Понякога актьори от миманса, повярвали си, че могат да играят главни роли, биваха разстрелвани съвсем с истински откоси от куршуми в централни градски части, точно както се случва във филмите, с тази разлика, че там убийците и техните поръчители понякога ги разкриват и съдят, докато при нас това никога не се случи. После на мястото на убитите назначаваха други, по-послушни и знаещи какво ги очаква, ако поискат главна роля.

А помните ли, че навремето ни докараха декор от Мадрид и ни казаха, че след 800 дни ни чака царски живот. Когато и той се срути, го прибираха в нафталина. Напоследък го изкарват пак, защото ние имаме къса памет, а и харесваме магазините „втора ръка“.

Също харесваме и генералски декор. Може да нямаме почти никаква армия, но имаме неизброима войска от напети генерали, накичени с медали и лампази като коледни елхи, които винаги са готови за ролята на Спасителя.

В ролята на продуцент на цялата тази бутафория е етническа партия, която винаги е била представена в парламента ни след избухването на демокрацията, чиято абревиатура много тълкуватели разчитат като Държавна Парламентарна Сигурност. Тази сигурност се пази от сараи в Бояна, а според една легенда всички кандидати за власт първо трябва да покажат завидни способности в храненето на пауни в двора на почетния падишах, който в случая играе ролята на политически продуцент и разпределя порциите в така наречената демократична държава.

Понякога, макар и рядко, ние успяваме да бутнем някоя изгнила греда и част от декора рухва. Но режисьорите и продуцентите на демокрацията ни вече са поръчали на сценографите нов и по-здрав декор, който да приемем и харесаме набързо, защото имаме да се възмущаваме от далеч по-важни теми като „Има ли яйца в майонезата?“ и „Точно па този ли трябваше да иде на „Евровизия“?.

Ние сваляме правителства, но на изборите избираме същите.

Като аборигена, който много искал нов бумеранг, но старият винаги се връщал при него.

Ние искаме да сме европейци, но зад фалшивия декор хвърляме гьобеци и бием жените си.

Ние харесваме националните си носии най-много, когато под тях ври и кипи от силикон и хиалурон.

Ние харесваме природата си, но скоро от нея ще е останал само мил спомен от ученическите ни снимки.
Ние харесваме морето си, но изливаме директно в него мръсотиите си.

Ние харесваме плажовете си, но ги заливаме с бетон, защото там настаняваме хора, които не харесваме, но те ни носят пари, с които ние ще залеем още плажове с бетон.
Ние не се страхуваме да дишаме въздух, който средно на ден убива по 22-ма от нас, но много се страхуваме от ислямски терористи, въпреки че името Мустафа Кьосов не ни говори нищо, а това е единственият българин, загинал от ислямски терористичен акт някога в България.

В заключение искам да ви попитам дали си спомняте биячите от околовръстното? Или онези от магистрала „Тракия“? Точно така, никой от тях не е осъден и всички те са на свобода. И когато другия път ви бият някъде, не правете опит да снимате с телефона си, защото в демокрацията е забранено да се снимат хора без тяхното разрешение. Същата тази наша демокрация, която е продуцирана от хората, които се охраняват от онези, които ни бият.

Сега ви пожелавам приятно подпиране на декора. Във финалните надписи на филма на живота ни всички ние ще бъдем споменати като греди.

По-амбициозните могат да вземат един хляб и да ходят да хранят пауни в Бояна.

Успех и доскоро!

SHARE