„Музика ще свири, фойерверки ще гърмят и ще светят и тогава, когато удари полунощ на 1 януари, България, която е най-бедната и „най-корумпирана“ страна в Европейския съюз, ще поеме ротационното председателство на ЕС.“
Така започва статията си Дженифър Ранкин, кореспондент на британското издание Guardian от Брюксел. В нея се казва, че „повече от десетилетие след като България се присъедини към ЕС, стоят въпросите за това как тя се справя с корупцията. Причина за притестнение е и присъствието на крайнодесни партии в правителството. Според индекса за възприятие на корупцията на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС“, пише изданието.
В материала е цитиран доклад на Центъра за изследване на демокрацията, според който повече от една пета от българите участват в корупционни практики, или говорим за 1,3 милиона българи. „Достигнахме момент на държавна корупция, който може да бъде описан като пленена държава“, споделя Огнян Шентов, председател на организацията.
„Антикорупционни активисти сочат като причина българския клон на „Лукойл“, кремълска енергийна компания, която доставя 100% от петрола в страната. „Лукойл“ (България) е най-голямата компания в страната и изглежда има решаващо влияние над няколко последователни правителства, които създават законодателство, потискащо конкуренцията“, пише изданието.
„Друга червена точка е забавянето на разследването по сенчестия казус около фалита на Корпоративна търговска банка – четвъртият най-голям заемодател до 2014 г., която, изглежда, е участвала в сблъсък с богат собственик и политик.“
В статията също така се напомня, че евромониторингът над съдебната ни система е трябвало да продължи само няколко години. Единадесет години по-късно, Европейската комисия продължава да публикува годишни доклади, но анктикорупционнните експерти се притесняват, че натискът е отслабнал.
„Очевидно механизмът доведе до резултати. България успя да озапти организираната си престъпност“, казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. „Но по отношение на корупцията и на правосъдната реформа тя не произведе резултатите, които ЕС и Брюксел очакваха.“
Високопоставен служител на Европейската комисия, пожелал да остане анонимен, споделя пред Guardian, че ЕК не смята да отменя или да смекчава евромониторинга по политически причини. Докладите няма да приключат, докато „не видим изпълнени всички критерии и препоръки от доклада“, заявява той.
В материала също така се казва, че България, за разлика от Унгария и Полша, не е „проблемна държава“, която е изправена пред санкции, нито пък има сериозни финансови проблеми като Гърция. Това навярно също е причина ЕС да не желае да става твърде строг към София.
„Солидното финансово състояние и предвидимост на София, под център-дясното правителство на Бойко Борисов, може би обясняват защо Жан-Клод Юнкер, председателят на ЕК, призовава България и Румъния да се присъединят „незабавно“ към Шенген. Франция, Германия и други западни страни години наред блокират влизането на двете страни в Шенген заради притеснения около корупцията.“
„Навремето малките страни се страхуваха от Брюксел, тъй като го смятаха за много силен. Сега ако имаш фискална стабилност и сътрудничиш по големите въпроси, няма да имаш проблеми“, обяснява Хедър Грабе, директор на Open Society European Policy Institute.
Най-големия проблем за България по време на нейното председателство най-вероятно ще бъдат министрите, излъчени от ксенофобския коалицонен партньор „Обединени патриоти“, смята Guardian. „През октомври вицепремиерът Валери Симеонов бе признат за виновен за употреба на реч на омразата през 2014 г., в която нарича ромите „нагли самонадеяни и озверели човекоподобни“ и окачествява ромските жени като „помиярки“.
„Източник, който познава Борисов, твърди, че тези министри не са влиятелни, но техните възгледи тревожат Брюксел. Европейският комисар Вера Юрова заяви пред Politico, че е „притеснена“ и наблюдава правителствените политики към ромите.“
