Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя коментира провала на комунистическия популизъм в Гърция, какво следва, след като икономическите закономерности ударят по шаманските обещания на популистите и новите лидери и надежда за южната ни съседка.
Имаше един момент по време на разгара на гръцката дългова криза през юли 2015 г., когато много атиняни си лягаха, очаквайки, че сутринта ще се събудят в различна страна. Един гръцки професор ми сподели уплаха си, че някоя нощ внезапно Гърция ще изпадне от еврозоната, на сутринта няма да има пари в банките, няма да достига храна и ще последват размирици: “Гърция е страна “среден клас”, сподели ми той. “Не вярвах, че ще се справим с шока.”
Други ми казаха, че наистина са очаквали възкачването на диктатура от венецуелски стил, навярно с танкове по улиците.
И тези страхове не бяха безпочвени. Гърция тогава – и все още – се управлява от странна коалиция на крайнолеви и крайнодесни екстремни популисти. Когато се сформира – коалицията изглеждаше също толкова неадекватна и противоестествена, колкото сегашното крайнодясно и крайноляво правителство в Италия е.
„Сириза“ – голямата партия, произлезе от фракция на Гръцката комунистическа партия. Малката партия в управлението – “Независима Гърция”, вярва че огромният дълг на Гърция е следствие на световна конспирация. И двете партии са показвали отвращението си към институциите, които Ленин пренебрежително нарича “буржоазна демокрация”.
Но диктатурата от венецуелски стил така и не дойде. В зависимост от това кого питате причината варира между това как лидерът на „Сириза“, гръцкият премиер Алексис Ципрас: се е страхувал от военен преврат; от икономическите последици при излизане от еврозоната; или никога не е мислил това, което говори.
Макар той да възпламеняваше последователите си с гневна антиевропейска реторика и обещания да обогати “народа” за сметка на елитите, банките и германците, в крайна сметка той започна да спазва правилата, заложени от международните институции, които поеха контрол над гръцките финанси.
Гърция остана част от еврото и част от международните финансови и правни системи, които лидерите им твърдяха, че ненавиждат.
Почти три години по-късно гръцкото ляво популистко движение отмина. В промеждутъка „Сириза“ направи няколко удара по демократичните институции – пробвайки да установи контрол над повече медии и да се намеси в съдебната система. Но на 22 юни страната излезе от 8-годишната спасителна програма.
Изглежда като най-лошото да отмина. И „Сириза“ плати висока цена: масова безработица, бедност, едно младо поколение, напуснало страната. Но демокрацията остана непокътната.
Сега Гърция може да предложи възможен отговор на един важен въпрос: Ако, както писах преди няколко седмици, отговорът на популизма е още по-екстремен популизъм, какво се случва, след като и по-екстремният популзъм се провали?
Част от отговора е… нищо.
Проточилата се гръцка криза доведе до апатия, умора и дълбоко убеждение, че цялата политика е корумпирана. Сега няма голям ентусиазъм за който и да е политически проект.
Но провалът на „Сириза“ също така задейства обратния ефект: малък, но нарастващ опит за възстановяване на либералната демокрация.
Преди десетилетия – всички интелектуалци на мода в Гърция бяха левичари и повечето книги за политика и икономика писани от марксисти. Сега може да седнеш в кафене и да си говориш с млади хора, които описват себе си като “икономически либерали”, а също и “неолиберали” – приемайки фраза, която се използваше като обида само преди няколко години.
Нещо повече: Книга, озаглавена “Кратък увод към либерализма” от политолога Аристидес Хажис, бе бестселър за 2017 г.
Издателите печатат нови издания на Фридрих Хайек и Джон Стюарт Мил. Малка група либерални тинк-танкове е решена да преуспее. През 2021 г. Гърция ще празнува 200-годишнина от войната си за независимост и редица институции ще отбележат деня като рождение на либералната демокрация.
Това засега са само знаци за пътя напред. Мрачните прогнози не липсват. Гръцката икономика още е слаба. Мнозина смятат, че залезът на левия популизъм ще доведе до възход на десния популизъм.
Но ако социологическите проучвания са верни, център-дясната, традиционна партия, която изглеждаше изцяло пометена преди няколко години, ще спечели следващите избори.
Нейният сравнително нов, финансово грамотен проевропейски лидер Кириакос Мицотакис – икономически и социален либерал, изненадващ избор да поведе исторически консервативната “Нова демокрация” – мисли, че води в проучванията, защото икономическата реалност победи вуду икономиката на „Сириза“.
“Сириза“ е дискредитирана”, споделя ми той. “Ние правим аргумента: “те ви излъгаха, те са лъжци” и думата “лъжец” наистина сработва.
Гърция се впусна в политическа криза преди останалата част от Запада и навярно излиза от нея първа. Но урокът за всички останали е горчив. Ако е вярно, както Мицотакис вярва, че единствениян лек за популистката реторика е суровият провал от първо лице, то тогава ни чакат още немалко години турбуленции.
Снимки: EPA/OLIVIER HOSLET
