Когато започнах да чета „Градът на сънуващите книги“ на Валтер Мьорс, споделих начинанието си с приятел и той реши да ме разпита по-подробно за книгата, тъй като не беше чувал за нея. Обясних му, че става въпрос за фентъзи роман, написан и изрисуван от доста популярен немски автор. Насреща си получих въпрос:
– Но, не е ли по-добре да четеш книги със смисъл?
– А, какво е книга със смисъл? – попитах го на свой ред.
– Такава, която те вълнува и поражда вътрешна дискусия. Която те кара да мислиш поне седмица за нея.
Не знам, уважаеми читателю, какво е за теб книга със смисъл, но дори да приемем това малко високомерно определение, то „Градът на сънуващите книги“ отговаря на гореупоменатите изисквания.
В днешно време, когато образният свят е завладян от поредици като Game of Thrones, а филмите на Marvel властват над киноиндустрията с десетките си образи на супергерои, книгата на Валтер Мьорс идва като великолепна, свежа глътка, която ще ви държи влага дълго време.
И сега, когато казах думата „фентъзи“, вие може би очаквате мрачни исполини с мечове в ръка, девойки-войни, кръвосмешение и кървав секс. Да си призная, и аз се надявах. Ако не друго – то поне кървав секс да има. Вместо това, се запознах с главния герой – притеснителен динозавър поет, който тръгва на пътешествие, за да открие автора на най-съвършения ръкопис, писан някога в (щях да кажа „човешката история“, но тук хора няма) в историята на този измислен свят.
Първите страници сериозно ме притесниха. Не ми се четяха детински измишльотини за динозаври, които срещат гноми, които враждуват с джуджета. Подобен жанр ме отегчава и си представих как прекарвам следващите два дни, бродейки из територии с втръснали до смърт наименования от типа „Средната земя“, зад дърветата изскачат депримирани елфи и накрая всички джуджета, тролове и прочие се събират, за да коронясат Краля на Едикаквоси.
Вместо това, пропаднах дълбоко, дълбоко в света на книгите. Без да бърза, с внимателна стъпка и истинско обожание, Мьорс създава свят, в който книгите са най-важното нещо в живота на всяко създание. От самото начало, с искри ирония, очарователна интертекстуалност и преклонение към четенето, авторът ни пуска в света на Книговището – град, изпълнен с антикварни книжарници, изумителни създания, бандити -търсачи на книги, смъртоносни книги, книги, които подлудяват, книги, които те убиват на място, книги, които никой никога не е виждал, а само се говори за тях и въобще – свят на безбрежната фантазия, създаден от един книгоман.
И така, вашата Елисавета щастливо попадна в мечтания си град – градът на книгите, в компанията на един динозавър. И тъкмо си мислех, че с главен герой динозавър няма как да създадеш мрачна обстановка, особено ако той продължава да среща прасета, които пляскат с копитца или създания с хоботи и шест ръце, авторът ме изненада отново и от един момент нататък книгата придоби все по-тъмни, драматични и тъжни отсенки, без да губи нито за миг очарованието на фабулата. Зад невинните и комични образи започнаха да се точат дългите сенки на злото. Нашият динозавър се забърква в много страшни проблеми, а на този етап читателят отдавна е забравил да разсъждава, че е малко нелепо главният герой да е динозавър и развълнувано и щастливо следи стъпките му, поглъщайки страниците, изпълнени със смърт, опасности и великолепен език.
Да, езикът на въображението на Мьорс е впечатляващ. Ако мога да го характеризирам с една дума, бих го нарекла „смел“. Мьорс проявява изключителна смелост, изковавайки един, на пръв поглед, инфантилен текст, който с всяка изминала страница се разгръща като великолепно постижение на фантазията, езиковата култура, познаването на литературата и едновременно с това изследва вътрешните борби, психологическите войни и битието на писателя, като въоръжава и превръща в чудовище всеки демон, който писателят среща по пътя си. Едновременно с това, Мьорс великолепно иронизира литературните жанрове, но го прави с обич, която си личи от всяка страница.
И все пак, дори да не ви интересуват интертекстуалността, писателските тревоги и литературните закачки, „Градът на сънуващите книги“ е достатъчно вълнуваща, интересна, изпълнена с приключения и нежно детинска, за да си позволите да излезете поне за седмица от англоамериканския мейнстрийм и да се забавлявате в една различна фантазия.
Вземете си я за морето или за планината, а аз искрено ще ви завиждам.
Книгата можете да намерите във виртуалната книжарница на Ozone.bg, които ще я доставят до посочен от вас адрес до един ден.
