SHARE

Вече минаха повече от пет години, откакто завърших училище. Точно толкова време си бях дала, преди официално да потвърдя, че нищичко, преподадено по математика след таблицата за умножение, не ми е потрябвало в живота. Излъчвам математиката като враг номер едно, но зад нея се вие дълга опашка от убийствено отегчителни часове, прекарани в слушане на излишна информация.

Най-неприятната заблуда обаче не е, че някой ден наученото (или по-скоро забравеното) ще ти потрябва, а че гимназиалните години са най-върховните в цялото ти съществуване. Когато попаднах на нея сред изброените  „първи десет лъжи“ в анотацията на „Говори“ (изд. Ciela), реших, че трябва да прочета тази книга.

Ако се поразровите в интернет, ще са ви нужни не повече от трийсет секунди, за да откриете какво се е случило на главната героиня Мелинда. Все пак отчитам вероятността да искате да рзберете сами, така че поне тук ще ви спестя тази част. Достатъчно е да кажа, че е изстрадала едно от възможно най-ужасните и гнусни деяния на света. Сега живее със спомена за преживяното, напълно сама и неспособна да намери опора и смисъл в средата си.

Отначало не бях в особен възторг от прекараното с „Говори“ време. Осъзнавах, че проблемът, с който се опитва да се пребори, е важен, но нещо в изпълнението не ме удовлетворяваше чисто като читател. През първите страници начинът, по който е написана, отблъсква, защото Мелинда започва като крайно лаконичен и едва ли не телеграфен разказвач. Не те потапя в случващото се, а те държи настрана, поставя те в хладната роля на наблюдател. Момичето споделя съвсем малко, маркира хората около себе си с няколко празни думи и се носи през собствената си история като сив облак, чиято същност не разбираш.

С напредването на сюжета обаче Мелинда постепенно става по-остра, цинична и болезнено откровена. Без разбиране и подкрепа от страна на никого, дори и на родители си, тя функционира на кислород и горчив сарказъм. Тогава вече разбираш колко дълбоко е наранена и от наблюдател се превръщаш в неин съюзник. Опознаваш я чрез отровните й коментари за средата й и най-вече за собствената й личност. Изтръпваш от отвращение заедно нея всеки път, щом насилникът й се появи на сцената, и виждаш през примата й колко смешна и изуствена е фасадата на гимназиалния кошер, колко абсурдна изглежда важността, която хората се опитват да му придадат. В това отношение силно ми напомни на любимата ми „Спасяването на Франческа“, или по-скоро на по-мрачна, лишена от хумор и надежда нейна версия.

„Говори“ излезе преди няколко месеца в странен синхрон с избухването на скандалите в развлекателната индустрия и подемането на движениeто #MeToo, предизвикало сътресения и в книгоиздателската общност. Отговорната редакторка на изданието Рия Найденова разнищва изчерпателно казуса за сексуалното посегателство и отговорността на обществото в текста си за книгата, така че не искам да преповтарям думите й. Ще изтъкна само, че вътрешният глас на Мелинда дава няколко отговора на щекотливия въпрос защо пострадалите мълчат и понякога чакат по десет и повече години да разобличат предполагаемия си насилник, като привидно следват „модата“. Тъжната истина е, че дори и вината да е неоспорима, съществува реална опасност последствията от признанието да бъдат за сметка на жертвата, а не на насилника.

В същността си обаче не виждам тази история да е предназначена само и единствено за хората, преживели насилие. Тя се бори най-вече с лицемерието, фалша и безразличието, на които ставаме свидетели всекидневно. „Говори“ показва как мълчанието те дави вътрешно, как е способно буквално да те убие, а призоваването на собствения ти глас и силата да го използваш те спасява физически, психически и емоционално. Това я поставя в съвсем различна категория от лекия тийнейджърски роман. Нищо смешно и разтоварващо няма да откриете тук. Книгите с мисия не могат да си позволят да смекчават ударите или да замазват очите с някоя и друга шега за разведряване на настроението. Трезвата искреност е тяхната сила.

Ако се интересувате изцяло от художествените качества на „Говори“, няма да ви лъжа, че е съвършеното четиво и че ме е зашеметила с писателско майсторство. В моите очи започва стерилно и завършва някак безлично. Понякога обаче стойността на една книга се измерва в друго. Абсолютно съм убедена, че Лори Халсен Андерсен е помогнала на стотици читатели да съберат смелост, да преодолеят травмите си и да продължат напред с живота си, а този резултат не може да се оцени със звезди в Goodreads.

За кигата са писали още „Под моста“, „Книжни Криле“, „Bloody Rose Red’s World“, „Books are Magic“, „Reader Sense“ и „Stormy Garden“. Не пропускайте и видеоревюто на Райс от book tube канала „Четат ли двама“.

По романа е заснет и филм с Кристен Стюарт в ролята на Мелинда:

Автор: Габриела Кожухарова

Текстът е препубликуван от най-голямата българска онлайн медия за книги и четене – Аз чета

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.