Преди точно четири години страх, алчност, презадоволеност, национализъм, колониална фантазия, невежество и ксенофобия се сляха в перфектната манипулация – референдума за #Brexit.
Откровено лъжовната и пълна с омраза пропаганда успя. Тя бе погълната еуфорично от различни хора, мечтаещи някому за нещо да си отмъстят, пък да става, каквото ще. Излизането от Европейския съюз бе представено на хора, които не могат да намерят Полша на картата, независимо от годишните си приходи, като сребърен куршум за всички тежки социални проблеми, измъчващи Кралството. Тези хора доброволно и нарочно оглупяха. Насладата от популисткия жест на превъзходство помъти напълно съзнанието им.
Онези от нас, които бяха дошли отдалеч, водени от възхищение към британската култура на феърплей и здрав разум, наблюдавахме като ударени от гръм.
Бяхме предадени от свои близки и приятели, колеги, съседи, роднини, които хем знаеха, че с гласа си ще провалят нашите животи (собствените си животи – също, но на хора, пропити от илюзии за изключителност, това не бе възможно да се изтъкне), хем просто не можаха да се стърпят.
Изкушението да покажат среден пръст към Континента и да изкрещят Rule, Britannia! още поне веднъж в ехо-камерата на жалката си провинциална делюзия за величие се оказа непреодолимо. Ако ще светът на изгори! Защото в света няма равни на тях и техните недомислени приумици струват много повече от реалността и общото благо. Нали така?
Днес вече знаем, че референдумът, чрез който тънко мнозинство бленуваше да скъса пъпната връв на британската нация с Европа, всъщност доведе до саморазкъсването на тази нация. С #BrexitВеликобритания се разцепи на две – от болка, омраза, непримиримост, взаимни обвинения. За четири години парализираната държава изгуби повече пари, отколкото бе внесла на цялото си 40-годишно членство в бюджета на ЕС.
Изгуби хиляди лекари и медицински сестри, хиляди професионалисти, хиляди деца, непознаващи друг дом в краткия си живот. Прогони ги с унижения и презрение, неблагодарност, експлоатация и предателство.
Предателство.
Предателство.
На 23 юни 2016 пече слънце, а после преваля дъжд. По улиците на Лондон се разхождаха хора с изумени изражения, говорещи бързо по телефона, задавени от сълзи, на родните си езици – гръцки, испански, полски, италиански, румънски.
Тези хора преживяваха най-жестокото разочарование – крахът на своята вяра в доброто. Осъзнаваха, че никога не са били желани. Че са били заобиколени от лицемерие, докато наивно са вярвали, че са приети и уважавани. Че страната, в която бяха вградили сянката си и почтения си труд, младостта и силите си – страната, която обичат като свой втори дом – ги отхвърля. Отхвърля ги лекомислено, повърхностно, заради купчина лъжи, в които грамотен човек не би могъл да вярва нито за миг. Ей така, от провинциална злоба и неразрешени комплекси. Хвърля ги в морето и се отдалечава с подсвиркване.
В промеждутъците между включванията ми в кои ли не медии, с малкото кутре Мечо ходихме по улиците на Оксфорд и Лондон и раздавахме листовки. До здрач. Знаехме, че всичко е изгубено. Просто не можехме да се признаем за победени.
Никога няма да забравя този ден.
Никога няма да простя.
*Претендираме да сме медията, която е отразявала най-пълно и детайлно цялата драма около излизането на Великобритания от ЕС. Можете да я проследите и вие през търсачката на сайта. Просто напишете Брекзит и ако не намерите всичко, то тогава повторете търсенето с Brexit.
