Големият апетит на Китай за европейска енергетика

Стратегията на Kитай да инвестира в европейската енергетика разкрива най-вече слабостите и разделенията на Стария континент, пише Пар Уаким за френското издание Le Monde. 

На път ли е Китай да преобрази европейската енергетика? Този провокативен въпрос относно инвестициите на империята в сектора излиза на преден план през последните месеци.

Готовността на китайската CTG да участва в приватизирането на португалската EDP изведнъж доведе до осъзнаването, че китайска компания може да сложи ръка на важен играч в европейската енергетика. Прехвърлянето на собствеността на компанията все още не е сигурно и продължава да има множество сериозни препятствия. Но тази сделка за 9 милиарда евро среща положителното отношение от Лисабон.

Няколко седмици по-късно, през юли, друга китайска група – State Grid, обяви намерение да навлезе с капитал в една от мрежите с високо напрежение в Германия, 50Hertz. Правителството на Ангела Меркел се възпротиви светкавично и мобилизира публичната инвестиционна банка да блокира проекта.

Тези два примера илюстрират огромния апетит на Китай за европейска енергетика. От 2011 насам приблизително 34.5 милиарда долара, или 29.4 милиарда евро, са инвестирани в компании от сектора според данни на агенция Bloomberg. Толкова много, че енергетиката е втората индустрия, в която най-вече се налива китайски капитал в Европа, пред нея е само химията.

Ръст на участието

Начело е  State Grid Corporation of China (SGCC), втората най-голяма компания в света с 1 милион служители и 348 милиарда долара приходи през 2017 г. Увеличавайки участието си в предприятия, SGCC изгражда мрежа за пренасяне на електроенергия около Средиземно море. От 2012 насам групата взима значителни позиции в португалските, италианските и гръцките мрежи, което позволява най-вече място в административните съвети на тези компании.

Инвестициите, които всеки път достигат до стотици милиони евро, идват в момент, когато държавите в Южна Европа са изправени пред значителни икономически затруднения.

„Когато инвестираме в чужбина, не правим благотворителност“, обяснява прямо управителят на компанията през 2014 г. И именно: става дума за стратегически активи, често изгодни.

„Китайците са разбрали, че мрежите носят печалба, става въпрос за постоянни приходи, и то изключително устойчиви“, разгадава стратегията икономистът Жак Персбоа, директор на Центъра за проучвания в областта на икономиката и правото на енергията в Монпейе.

SGCC не се интересува единствено от Южна Европа. Освен в Германия през 2016 г. те опитват да вземат миноритарен дял в електроразпределителна мрежа в Белгия за сума, оценена на 830 милиона евро. Операцията се проваля.

В рамките на десет години китайски групи са инвестирали 8.6 милиарда долара във възобновяема енергия на Стария континент. „Китай иска да стане световен лидер на новата енергетика и вече доминира в сектори като слънчевите панели и батериите“, обяснява Саймън Никълъс, автор на проучване, публикувано в средата на август месец от американския Институт за икономика на енергията (IEEFA).

Г-н Никълъс анализира важните инвестиции в девет европейски държави. Групата CTG е поела почти изцяло гигантски парк с вятърни турбини в Германия през 2016 г. за сумата от 1.55 милиарда евро. Друга китайска компания  China Energy Investment Corp придобива 75% от три големи парка с вятърни турбини в Гърция в края на 2017 г., сделка за повече от 3 милиарда евро.

Особено ценени фондове

Северът на Европа също не е пренебрегнат, с придобивания от страна на PME или активи, специализиращи в областта на вятърната енергия – например датската фирма за комунални услуги Vestas, обречена на затваряне и купена от  Titan Wind Energy през 2012 г. „Този регион е лидер в областта на вятърната и водната енергетика. Тези инвестиции ще разрешат на китайските фирми да придобият опит“, казва г-н Никълъс.

Друг сектор, който интересува особено Пекин, е ядрената енергетика. Благодарение на инвестициите, направени от China General Nuclear Power Corporation (CGN), EDF успява да придобие реактор EPR в Хинкли Пойнт, Великобритания. Навлизането на CGN в проекта през 2016 г. с цели 33% дял бе отчасти забавено от премиера Тереза Мей. Финансирайки Хинкли Пойнт, CGN не крие амбициите си да се установи трайно на британския пазар за ядрена енергия и най-вече да построи 100% китайски реактор. Според британската преса групата ще трябва да се бори, за да придобие миноритарен дял в някои централи.

Във Франция в момента на реструктурирането на „Арева“ през 2017 г. китайската Национална ядрена корпорация National Nuclear Corporation се надява да навлезе на френския пазар. Но те изискват място в управленския съвет – молба, която проваля операцията.

Трябва ли да се тревожим от този активизъм? „Визията за „жълтата заплаха“, „китайската заплаха“ е прекалено опростена, не бива да бъдем параноици“, казва Давид Беназераф, начело на проекта Китай на Международната енергийна агенция. „Факторите, които мотивират Пекин, са много“, отбелязва специалистът, който припомня, че групите в страната инвестират със съгласието на компаниите и правителствата.

Всъщност в Гърция и Португалия тези средства са особено оценени в контекста на криза, в която европейската солидарност невинаги е насреща. Те често позволяват да се спасят европейски предприятия, изпаднали в затруднение… и да се запазят работни места. „Вратата винаги е отворена за State Grid„, казва гръцкият премиер Алексис Ципрас през 2017 г. В Португалия неговият колега социалист Антонио Коста не изразява никакви възражения срещу OPA на CTG що се отнася до португалската компания за електроенергия EDP. „Португалия няма нищо против. Да оставим пазара да работи“, обяснява той през май.

Тотална липса на реципрочност 

В Централна и Източна Европа китайският подход е също толкова добре приеман: Пекин поставя перманентна група за координация на инвестициите с шестнайсет държави в региона, от които единадесет са членки на ЕС. Начело е Унгария на Виктор Орбан, който прави всичко възможно да привлече китайски капитал.

Амбициите на Китай провокират все повече и повече въпроси в сърцето на ЕС. „Има противоречие: когато китайските групи инвестират, те носят капитал, което е по-скоро позитив, това е сигнал, че сме привлекателни. Но тази благосклонност, изразявана от китайците, прави темата чувствителна“, казва Сара Гийу, икономист във френската Обсерватория за икономически тенденции.

На първо място всички тези компании са държавни или парадържавни. И следователно подозирани за носители на политическите цели на Пекин. „Целите на тези групи вероятно не са водени единствено от пазара, по-скоро отразяват националния интерес на Китай“, казва експертът Гения Костка в списание Energy Policy. 

Във всички случаи тоталното отсъствие на реципрочност отчайва европейците: Китай силно ограничава достъпа до цели отрасли в своята икономика, най-вече инфраструктурите, определяни като стратегически. В Европа енергийните мрежи често са считани за стратегически обекти, но не са достатъчно защитавани, притеснява се експерт от сектора.

„Трябва да разберем добре, че опериращият транспортните мрежи определя правилата на играта, това е ключово“, обяснява той. „И именно там се концентрират най-мащабните проекти. Освен това китайците купуват единствено китайски материали, тоест влиянието над местната икономика може да бъде унищожително.“

Европейски слабости 

„Пасивността на държавите отваря вратите за китайския капитал“, отбелязва г-н Персбоа.

Китайската стратегия изважда на бял свят европейските слабости: неспособност да изградят обща енергийна политика, финансови трудности на традиционните компании, установяването на конкуренция без предпазни мерки…

„Ако искаме да установим правила, за да предотвратим тези участия – обяснява Сара Гийу, – то трябва да имаме суверенен европейски фонд, който да може да реализира тези инвестиции, които често са нужни.“ С оглед на разделенията в Европа по този въпрос отговорът ще се забави.