Иван Гешев встъпи в длъжност главен прокурор. Това се случи след безпрецедентна процедура по избора му по всички параметри – за първи път в историята на България имахме една единствена кандидатура, за първи път в историята на България президент отказа да подпише Указа за избора на главен прокурор и се наложи ВСС да го прегласува и накрая, но не последно място – за първи път в историята на България действащият главен прокурор подава оставка преди изтичане на мандата му, за да може неговия наследник да заеме поста.
След оставката на Сотир Цацаров се оказахме в нова и неочаквана серия на фарса – избор на нов главен прокурор. Този ход може да отвори нов спор за законосъобразността на процедурата по избор на наследник на сегашния “Главен”.
Ще Ви разкажем за този нов епизод.
Проследихме за Вас всички детайли по позорния т.нар. “избор” на Иван Гешев за главен прокурор.
Оказаме се прави, че предложенията на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще бъдат не повече от две. Но бяхме изненадани от страха и недоверието, които царят сред задкулисните кукловоди на прокуратурата ни, след като те дори не рискуваха с две предложения, а решиха, че цялата прокурорска колегия ще застане “като един” зад кандидатурата на възпитаника на Висшата школа на МВР в Симеонова, наричана напоследък подигравателно ‘Магнаурската школа” – Иван Гешев – в момента, заместник-главен прокурор при Върховната касационна прокуратура.
Оказахме се прави и като предвидихме, че единственият кандидат няма да има никакъв проблем с осигуряване на необходимото мнозинство при гласуването в пленума на ВСС. И че събранието на най-висшият орган на съдебната власт ще гласува два пъти за Гешев, без замисляне, терзания или морални проблеми. Така, както се гласува само в авторитарна или завладяна държава.
Знаехме, че президентът Радев няма да бъде истинско препятствие за назначението на Гешев. Така и стана, въпреки надеждите на гражданското общество и някои анализатори, че президентът ще спре назначението на новия главен прокурор. А Румен Радев имаше такава правна възможност, но пък за това трябва политическа смелост и дългосрочна визия. Все качества, с които нашият президент не притежава.
Бяхме и първите, които предвидихме още през това лято, че отиващият си главен прокурор, чийто мандат приключва на 10 януари 2020 г., ще стане шеф на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). И че Комисията ще получи нови правомощия за разследване, така че Цацаров да продължи да играе изключително важна роля в българската правоохранителна система.
Гешев и Цацаров в бъдеще ще бъдат лицата, които ще доминират репресивните органи на държавата, така както преди повече от 30 години го правеха БКП и Държавна сигурност. Хватката им ще бъде много по-здрава и ефективна, отколкото тази на изпълнителната власт – МВР, ДАНС и Министерството на правосъдието. Ще бъдат извън обсега на политическите партии. Няма да има значение дори кой управлява – ГЕРБ, ДПС или БСП. Ще разполагат с всички информационни и репресивни ресурси на държавното обвинение и на такъв специализиран орган за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество като КПКОНПИ. Забравете за онзи професор-бюрократ от “Старата гвардия” на “царското” НДСВ – Стоян Кушлев. Тази оперетъчна личност ползваше новоучредената комисия за това да си определи космическа заплата и да назначи роднините си в нея. Мандатът на Цацаров ще бъде забележителен по съвсем друг начин. А заедно с доскорошния му подчинен, Гешев, затегнете си коланите, защото ни очаква много турболентен полет…
Мислехме, че след избора на Гешев историята е приключила и просто трябва да приемем новия главен прокурор като fait accompli (свършен факт). Когато, изведнъж Цацаров реши да подаде оставка…
Отново напомняме, че мандатът на действащия “Главен” изтича след по-малко от месец – на 10 януари 2020 г. Нетърпението на Цацаров и Гешев всеки да влезе окончателно в ролята си, може да им изиграе много лоша шега. Проблемът е в следното.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 5 на Закона за съдебната власт (ЗСВ) постановява, че основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на ВСС с решение, прието по реда на чл. 173 (пак от ЗСВ), след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
Проблемът в оставката на Цацаров е именно в начина, по който се приема решението на ВСС за освобождаването му. Това става по утежнената процедура, по която се избира главен прокурор – чл. 173 ЗСВ.
След тази оставка възникват следните въпроси, въру които специалистите по конституционно право трябва да се произнесат, както и самият ВСС.
- Защо това се налага в следващия период от по-малко от месец до 10 януари 2020 г., с много малко работни дни заради коледните и новогодишни празници? Напомняме, че ВСС трябва да проведе процедурата по освобождаване на Цацаров по изричната разпоредба на ЗСВ, чл. 173, ал. 1 в 7-дневен срок от подаване на оставката.
- Много по-важно е, обаче, кой ще замести Цацаров на поста “главен прокурор” до 10 януари 2020 г.? Може ли това да бъде Гешев? Може. Но тогава “мандатът му започва да тече от датата на встъпването на Цацаров в длъжност” (чл. 175, ал. 4 ЗСВ). Това, логично, означава, че мандатът на Гешев би бил прекратен с изтичане на мандата на Цацаров, а по Конституция, главният прокурор има право само на един мандат (чл. 129, ал. 2 Конституцията).
- По каква процедура ще избере ВСС главен прокурор, различен от Гешев, който да довърпи мандата на Цацаров?
Кашата около оставката на Цацаров става изключително гъста. Защо беше това бързане и нетърпение, за да заемат Цацаров и Гешев новите си позиции, можем само да предполагаме.
За съжаление, и този неочакван рязък завой в сагата по избора на нов главен прокурор и необяснимата оставка на сегашния – Сотир Цацаров – напомня за брутално сваленото ниво на компетентност в прокуратурата и законодателната власт в клетата територия. Изключително важни решения се вземат “на пожар”, без обмисляне и консултация с истински експерти.
Още веднъж, скъпи сънародници, добре дошли във времената на “диктатурата на поркуратурата”!
