Вчера премиерът Бойко Борисов участва на среща на върха на ЕС – Лига на арабските държави в египетския град Шарм ел Шейх. Една от темите, която той е обсъдил на различни нива там, е неговата любима – „Газовият хъб Балкан“, който той вече обяви, че ще се нарича „Балкански поток“. По този повод той коментира следното: „Юнкер лично каза, че го благославя. Той ще гарантира същите количества газ, които имаме, да продължаваме да ги имаме“. Ето и коментара на Илиян Василев по темата:
Първо, лъжа е, че Европейската комисия одобрява проекта. Юнкер бил му казал на ухо. Има официален режим на одобрение и той се вижда на страницата с утвърдени като проекти от общ интерес. Балканският хъб е съвпукност от отделни проекти – основно интерконектори, но НЕ ВКЛЮЧВА газопровода от Кирево до Зайчар, още повече ангажирането на изхода на 90 процента, което на практика не позволява конкурент на „Газпром“ да транзитира своя газ до Сърбия и след това.
По признание на самите „Булгартрансгаз“ проектът е бил във втория, но вече не е третият списък с проекти от взаимен интерес на ЕС… ЕК разбира и не одобрява тоталната обвързаност на дегизирания като Балкански хъб проект с преноса само и единствено на руски газ.
Второ, ангажираните капацитети от „Газпром“ и свързани с него фирми на практика блокират равната възможност на друг газ от Южния газов коридор да достигне до Украйна. Приказките, че ние трябва да си гледаме своя интерес, са валидни само в смисъл, че това трябва да ни пази от рискове и ние съзираме в пренос през Украйна заплаха за националната си сигурност. Тоест че неутрализираме проблем, макар че явно действаме в отбора на „Газпром“, който иска да „удуши“ Украйна. Но не, ние не сме неутрални, ние сме съучастници, част от активен план за блокиране и на алтернативни, и на конкурентни на „Газпром“ потоци през България към Украйна. Забележете, това са потенциални приходи от алтернативен транзит, които са напълно в състояние да компенсират руския транзит. Това е разликата между Германия и „Северен поток-2“, която е голям консуматор, но тя позволява транзит на газ обратно към Украйна, докато ние блокираме конкуренцията в целия регион и доставките за Украйна, за Сърбия.
Трето, лишаваме се от правото да претендираме за 1 милиард долара неустойки?! Уж за да спечелим големите пари след десет години, се лишаваме от огромни средства, които могат да послужат за развитието на газопреносната ни мрежа, за да обслужва всички потоци от всички страни.
Четвърто, подписваме договор, с който се задължаваме да осигурим транзит още на 1 януари 2020 година, което е НЕИЗПЪЛНИМО, т.е. съгласяваме се априори да плащаме огромни неустойки. За целта препускаме през тръжни процедури, избираме предварително определени печеливши, надуваме сметки за строителство.
Пето, влизаме в опасни схеми, само и само за да финансираме този небанкируем проект, включително като се ангажираме с автократични режими.
Няма никаква разлика между „Големият шлем“ на Първанов и Овчаров и Борисовия поток.
Това за начало – пълният текст в следобедния коментар за „България Аналитика“.
* Коментарът е публикуван първоначално във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.
