SHARE

В научната общност съществува 97-98% консенсус, че климатичните промени са факт. И че те засягат всички ни – това е битката на новото време и отпечатъкът, който индустриалната и технологичната революции оставят върху планетата, вече е факт.

В ерата на социалните мрежи и неспирния поток от информация, в които трибуна може да има буквално всеки, независимо от квалификациите си, селективното аргументиране – тоест съзнателното премълчаване на факти или подбирането на удобни твърдения – е много полезно както за „големите играчи“, които имат най-различни обикновено финансови интереси (лобиране за петролни компании, загуба на работни места във въгледобивната индустрия, ако щете, дори религиозни лидери, отричащи еволюцията и т.н.), така и за любителите на откровено странни конспиративни теории (някои от които финансирани от първите с цел дезинформация).

За да осъзнаем случващото се обаче, е нужно да погледнем фактите, а изводите трябва да направите сами.

Аргумент: Но… климатът се е променял и преди.

Да, така е. Но подобен аргумент non sequitur отрича напълно човешкото влияние през последните двеста години, без да вземе предвид масивното научно тяло, което отдавна е представило безбройни доказателства по въпроса. Всеки химик, геолог или биолог би могъл да потвърди, че парниковите газове, основен сред които е въглеродният двуокис, а на второ място – метанът, влияят на климата от най-древни времена. Доказателства за това могат да бъдат намерени в частност с помощта на анализите в областта на геологията. Когато нивото на тези газове в атмосферата е било по-ниско, глобалният климат е преминавал през период на застудяване. Когато нивото им е нараствало – глобалната температура се е покачвала.

Ледените епохи и периодите на затопляне се регулират според цикъла на Миланкович, който обяснява затоплянията и застудяванията чрез физиката и математиката с лекия наклон на самата планета и орбитата, по която Земята се движи около Слънцето: когато орбиталните изменения, естествени за планетата, влияят на климатичните промени. Тук идва и интересната част – според циклите на Миланкович, които често се използват като аргумент от отричащите климатичните промени, в момента Земята би трябвало да се намира в период на охлаждане, а не на затопляне. Въпреки всичко доказателствата са категорични, че ледовете се топят, океаните се затоплят, а глобалната температура се покачва. Земята се охлажда в последните 6000 години, като в нормални обстоятелства следващата ледена епоха трябва да достигне своя апогей през 3500 г. Всичко това обаче се променя с идването на индустриалната епоха.

Обяснение на циклите на Миланкович, предоставено от онлайн портала за образование Khan Academy

Аргумент: Въглеродните емисии, произведени от човека, са незначителна част от глобалното съдържание на парникови газове в атмосферата.

Да, така е. Само че натурално произведеният въглероден двуокис се компенсира с натурални цикли (ако не си спомняте уроците по биология по темата, вероятно не трябва изобщо да водите този спор), които са естествени за екосистемите на планетата. И така при въглеродния двуокис човешките емисии са много по-малки, отколкото натуралните. Естествените биологични процеси при растенията изхвърлят около 220 гигатона въглероден диоксид, океанът изпуска внушителните 332 гигатона, а животните и различните микроорганизми отговарят за около 220 гигатона CO2.  Така човешките 29 гигатона годишно не само изглеждат жалки, но и са основна доктрина в отрицанието, която, неподкрепена с аргументи, звучи като страхотна оборка и потвърждение на всяка една конспирация. Но ако не пропускаме важния момент, ще отбележим, че натуралното изхвърляне на въглероден двуокис е двустранен процес – тоест съществува и натурално абсорбиране на CO2. Растенията абсорбират 450 гигатона, океанът поема около 338 гигатона. Така в природата атмосферният COсе държи в относителен баланс. Така човешката дейност добавя към нивата на CO2 като около 40% от човешките емисии се абсорбират от растенията и Световния океан, а останалите остават в атмосферата. В резултат нивата се повишават, като естествената промяна на нивата на въглероден двуокис от 100ppm отнема от 5 до 20 хил. години, а последни проучвания показват, че същото увеличение се е случило едва в последните сто години.

Цикли на отделяне и абсорбиране, графики, извадени от доклад на University College London, Великобритания

 

Аргумент: И Галилей е отричал, че Земята е център на Вселената – накрая се е оказал прав! 

Да, така е. Отричащите климатичните промени обичат да се сравняват с Галилей, който възстава срещу доктрините на католическата църква, когато чрез изчисления стига до извода, че Земята се върти около Слънцето. Именно тук се крие нашият отговор: чрез изчисления. Галилей не е чел средновековни книги на безименни автори за Вселената, нито е гледал пантомими в театъра или е слушал приказки и легенди. Той е правил изчисления, изследвания, обосновавал е откритията си стъпка по стъпка, докато най-накрая може да каже „И все пак тя се върти!“ (всъщност тези думи също са част от легенда – какво нещо е fact check-ът!). Днес приетите от научната общност доклади, документални становища, изчисления и изводи са достъпни за всеки с познания по английски и малко желание да се запознае с фактите. Разбира се, необходими са добри основни познания по физика, химия, биология, геология и математика (ако не разполагате с такива – отново може би не трябва да водите този спор). Вместо да вярвате на „документален филм“ в мрежата – задавайте въпросите си на експерти, които организират стотици конференции годишно, за да обяснят на широката публика какво всъщност означават климатичните промени за нас като общество и вид.

Концентрация на въглероден двуокис в атмосферата. 

Аргумент: И все пак моделите са ненадеждни! 

Да, така е. Моделите стават ненадеждни тогава, когато в тях не се вземе предвид антропогенният фактор. Климатичното моделиране е сложна наука, към която скептиците се отнасят с пренебрежение – как е възможно някой да направи климатичен модел на миналото и да твърди, че е възможно успешно да се предскаже бъдещето? По този повод ви предлагам сами да проучите представените от Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН (IPCC) данни, според които модели не е възможно да се прогнозира настоящото затопляне… освен ако в данните не се въведе човешкият фактор и емисии на въглероден диоксид. До момента не съществува климатичен модел, който да дава резултат за настоящата ситуация с естествени данни, тоест без да взема предвид антропогенния фактор.

Аргумент: Не съществува връзка между ураганите и глобалното затопляне. 

Да, така е. Ураганите са естествено природно явление, както и засушаването, дъждовете, наводненията, снежните бури и тъй нататък. Въпросът не е, че глобалното затопляне ще причини появата на нови природни явления, невиждани досега, а ще доведе вече съществуващите до екстремни размери, в които човешкото оцеляване е трудно, а флората и фауната ще бъдат заплашени от масови изчезвания. Повече по тази тема може да прочетете тук.

Аргумент: Междуправителственият панел за климатичните промени към ООН е съставен от „алармисти“. 

Да, така е. Но макар и изразът „алармисти“ да се използва почти враждебно от стръвно отричащите климата, алармистите очевидно не алармират достатъчно. Последни проучвания показват, че прогнозите IPCC всъщност са изключително деликатни към проблема: eмисиите на въглероден двуокис са близо до най-лошите прогнози на панела, въпреки че те предлагат цяла гама от сценарии. Нивата на морето и Световния океан също се покачват много по-бързо, отколкото алармистите изчисляват – за да сме точни с 80% повече от медиана в прогнозите на панела. С всяко едно арктическо лято ледовете се топят по-бързо, отколкото средните стойности в последните доклади. Многогодишният лед също се топи с по-голяма от предвидената бързина.

Реални наблюдения за покачването на нивото на моретата, сравнени с прогнозите на IPCC.

Поглед от сателит над ледовете в Антарктика

Повече за консенсуса на научната общност може да прочетете тук, тук може да видите съвместните изчисления на НАСА, Националния център за информация за околната среда и японските метеорологични агенции,  тук предлагам списък на  научни съсловия, академии и представителства от цял свят, които застават зад справянето с климатичните промени.

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )