Евтините пари са ключът към преизбирането на Тръмп, колкото и опасно да е това

SHARE

От Уилям Д. Коан, Vanity Fair

Каквото и да е огромното му невежество в други области от решаващо значение за сегашната му работа, Доналд Тръмп знае едно-друго за лихвените проценти. Прости неща. Големите кредитополучатели като Тръмп обичат евтини пари. Те вярват, че това е ракетното гориво на икономическия растеж – можете да построите казина, небостъргачи на Пето авеню, цели градове, носещи името ти. Колкото повече пари могат да заемат от други хора при ниски лихвени проценти, толкова по-добре.

Сега, когато Тръмп ръководи национален дълг от над 22 трилиона долара, той знае, че повишаването на лихвените проценти ще увеличи значително цената на заемите за страната, което от своя страна пък ще увеличи годишния бюджетен дефицит, който се очаква да нарасне с 1.1 трилиона долара до края на септември 2019 г.
 
С други думи, Тръмп е осъзнал, че запазването на ниските лихвени проценти е най-добрият му шанс да задържи изкупуването на компания с външно финансиране (на англ. ез. – leveraged buyout), известно още като „правителството на САЩ“, за да не банкрутира то по време на негова вахта, точно както е станало с много от собствените му компани назад във времето. А и това е най-добрият му шанс да запази работата си през ноември 2020 г.

Един човек можеше да попречи на мечтата на Тръмп за държава, затрупана с евтини пари: назначеният от Тръмп Джером Пауъл, председател на борда на Федералния резерв.

Ето защо Тръмп прибягна до обичайната си тактика на тормоз, не толкова различна от тази, която използваше срещу Джеб Буш и Хилъри Клинтън. От началото на годината Тръмп изпада в темпераментна истерия, когато става дума за Пауъл. Първо двамата вечеряха в Белия дом през февруари. След това според Блумбърг Тръмп отишъл толкова далеч, че да проучва дали може да уволни Пауъл. Това е точно такава безпрецедентна стъпка, която само някой като Тръмп може да разгледа сериозно. (Спомнете си Тръмп и Джеф Сесънс, неговия първи министър на правосъдието?)

В крайна сметка Тръмп реши, че не може да уволни Пауъл, освен на „някакво достатъчно основание“, нито пък е ясно дали не може просто да го понижи, както той действително мислеше да направи. Сега Тръмп просто омаловажава Пауъл в Twitter и в окастрените си, безсмислени, публични изявления. Запитан за всичко това във вторник, Тръмп каза: „Нека да видим какво прави той“ по време на срещата на Фед през юни, оставяйки дамоклевият меч да виси над председателя на Фед. Може ли дори да предвидим някакъв снизходителен прякор на Пауъл в близкото бъдеще? „Джери с ниска енергийна консумация“ (Low-Energy Jerry) – може би? Тръмп е като четиригодишен, задържащ дъха си, докато не получи това, което иска. И това, което той иска от Пауъл, са ниските лихвени проценти.

За разлика от Тръмп Пауъл изглежда като достатъчно приятен човек – спокоен, премерен, милостив, замислен, дори прекалено интелектуален. Той е доста като предишни председатели на Фед, с изключение на това, че Пауъл не е икономист. Всъщност той спечелил парите си първо като инвестиционен банкер в старата инвестиционна банка „Дилън, Рийд“ (отдавна погълната от UBS, голямата швейцарска банка) и след това като е правел именно изкупувания със значителни заемни средства (на англ. ез. – leveraged buyouts) на индустриални компании във вашингтонската грамадна компания „Карлайл Груп“ (Carlyle Group). Той има собствено богатство, което се оценява на 100 милиона щ. долара. Пауъл познава играта с дълга с много повече нюанси от Тръмп, но сегашната му работа може да изисква от него да бъде в ролята на професионален боксьор, да защитава територията си агресивно. И признаците досега са, че той може би не е подходящ за нея.

Борбата между Тръмп и Пауъл вероятно ще определи коя от двете отрови американците ще трябва да преглътнат: неприятният избор между рецесия през следващата година или напълно развихрена финансова криза през годините след това. „Няколко индикатора сочат, че рецесията може да се осъществи в рамките на една година“, сподели Джефри Гъндлак (Jeffrey Gundlach), главен изпълнителен директор на DoubleLine Capital, хедж фонд с повече от 130 милиарда щатски долара под свое управление, в един уебкаст от 13 юни. Гъндлак, един от най-уважаваните авторитети по отношение на дълга и неговите рискове и предимства, смята, че шансовете за рецесия през следващите шест месеца са нараснали до между 40% и 45% и ще се увеличат до 65% през следващата година. Потребителските показатели, каза той, посочват „предния край на рецесията“.

Тръмп, разбира се, не се интересува от финансов колапс по-късно. „Да, но няма да съм тук“, се твърди, че той е заявил по повод огромния дълг на страната от 22 трилиона долара. Той иска да избегне рецесията сега или поне такава, която се случва между днес и ноември 2020 година.

Тръмп постави Пауъл в менгеме. Ако Пауъл направи правилното нещо и повиши лихвените проценти дотам, където трябва да бъдат – за да компенсира по-добре инвеститорите за риска, който те поемат на пазара на облигации, тогава може да загуби работата си. Но ако той намали лихвените проценти – тъй като повечето наблюдатели, включително Гъндлак, смятат, че това ще се случи по-късно тази година – тогава той ще изглежда, че се е пречупил под политическия натиск на Тръмп, като по този начин още повече ще подкопае претенциите на Фед за независимост. Като се има предвид, че Федералният резерв остава една от малкото институции, радващи се на доверие във Вашингтон в днешно време, това, че шефът му ще изглежда, че е пешка в ръцете на президента на Съединените щати, няма да вдъхне увереност в способността на Фед да прави това, което е най-добро за икономиката във всеки един момент. „Твърде късно е да бъдем агресивни“, заяви пред Блумбърг Софи Хуйн , стратег в Société Générale в Лондон. „На този етап от икономическия цикъл или ще имате рецесия през следващата година, или циклично забавяне. Ако Фед намали лихвите, мислите ли, че ще видим глобално възстановяване на растежа? Не е такъв случаят.“

Но когато Гъндлак загатна в своето уеб излъчване през юни, ако Пауъл се поддаде и Федералният резерв гласува за понижаване на краткосрочните лихвени проценти, Фед вероятно ще ускори деня на следващата голяма финансова криза. Ето защо: След финансовата криза от 2008 г. Федералният резерв понижи краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти до исторически ниски нива, за да стимулира кредитирането и да помогне да се извади икономиката от най-дълбоката рецесия след Голямата депресия. Стратегията на евтините пари работеше. Федералният резерв се придържаше към нея в продължение на почти едно десетилетие и едва през 2017 г. реши да се откаже от тази своя политика. Един от начините, по който Фед поддържаше дългосрочните лихвени нива ниски, беше да се намеси на пазара и да закупува дългови ценни книжа, които малко други искаха да купуват, което повишаваше цени на тези книжа и намаляваше доходите, които те носят. По време на тази политика – известна като „количествено облекчаване“ (на англ. език – quantative easing) – балансът на Фед нарасна до 4,5 трилиона щ. долара от около 900 млрд. щ. долара преди промяната в политиката. Инвестиционният банкер Кристофър Уолън, който управлява свой собствен инвестиционен бутик на Уолстрийт, смята, че набъбналият баланс на Фед ще се запази въпреки неотдавнашните усилия на Пауъл да го намали малко. „В крайна сметка раздуването на баланса на Фед и цените на активите от времето на Бернанке-Йелън е постоянна“, каза той. „Не можем да се измъкнем. Всъщност в крайна сметка Фед трябва да увеличава баланса си, за да се справи с емитирането на държавния дълг.“

Това не е добра новина. През изминалото десетилетие инвеститорите започнаха да търсят по-високи приходи, отколкото биха могли да намерят, притежавайки държавни ценни книжа и други по-безрискови ценни книжа, започвайки нищо по-различно от Игри на глада за доходността. Където инвеститорите успееха да намерят по-високодоходни ценни книжа, те ги поглъщаха и все още ги поглъщат. Нежеланите облигации, които обикновено трябва да носят повече от 10% годишно, за да отразят риска от притежаването им, сега носят приходи от около 6,1%. Инвеститорите буквално едва сварват да смелят рискови заеми и рискови дългове от всякакъв вид. Налице е нарастващ консенсус, че рискът се оценява неправилно в целия инвестиционен спектър. И че всичко това няма да свърши добре.

Ето защо отчасти Пауъл вдигна нивата на лихвените проценти четири пъти през 2018 г. Той се опитваше да се измъкне изпод игото на ниските лихвени проценти, които в крайна сметка инжектираха толкова голям риск на пазара на облигации, тъй като инвеститорите търсеха по-високи доходи. Опитваше се да прекъсне цикъла. Правеше правилното нещо. Но след това благодарение на Тръмп Пауъл натисна бутона за пауза в усилията си за нормализиране на цената на парите, а сега си мисли отново да се върне към понижаване на лихвените проценти, което ще възобнови яростта на инвеститорите за по-високи приходи и ще ускори деня на разплата при следващата финансова криза, тъй като всичко, което се прави с погрешно оценяване на риска, ще ни се върне със страшна сила. Пауъл намекна за това в сряда след приключването на срещата на Фед през юни.

Джефри Гъндлак разбира натиска, който нараства на дълговите пазари. В своето уеб предаване той каза, че ако Федералният резерв се измъкне от пазара, не „манипулира лихвените проценти надолу“, и ако „има истинско ценообразуване на свободния пазар“, тогава доходността на 10-годишните държавни дългови книжа ще бъде 6%. В момента доходността на 10-годишните държавни дългови книжа е 2%. (Беше 2.6% преди шест месеца.) Ако Гъндлак е прав – а той обикновено е – и Министерсвото на държавното съкровище (еквивалент на Министерство на финансите в САЩ – бел. ред.) свали надолу 400 базисни пункта (на доходността на 10-годишните държавни дългови книжа – бел. ред.), тогава разбира се, доходността на други, по-рискови дългови ценни книжа, емитирани от корпорации, общини и други институции, също ще се повиши. Това е добра новина за инвеститорите, които купуват нови емисии, които най-накрая ще бъдат възнаградени за първи път от десетилетие, за да поемат рисковете, които иначе поемат без подходяща компенсация.

Но това е много лоша новина за инвеститори, които са закупили трилиони долари от дългови ценни книжа и заеми през последното десетилетие на високи цени в търсене на по-висока приходност. Това, което хората често забравят или пренебрегват относно пазара на облигации, е, че когато доходността на облигациите се повиши, цените на облигациите падат. Когато цените на облигациите паднат и милиарди долари на главници буквално изчезнат, често завинаги, инвеститорите стават много нервни, разстройват се и се отдръпват, като по този начин кредитните пазари изпаднат в застой, пречинен от липса на ликвидност и страх, задушавайки по този начин достъпа до онези форми на дългово финансиране, което изначално стимулира икономикатада върви нагоре. Замразяването на кредитирането често води до финансова паника и финансова криза. Точно това се случи през 2008 г.

Отсега до ноември 2020 г. очаквайте Тръмп да третира Пауъл като политически опонент – опитвайки се да доминира, да го притеснява, да настоява и в края на краищата да го накара да мигне пръв. И ако Пауъл загуби, може да стане така, че всички да загубят. „Рискът е, че широко разпространените ниски лихвени проценти прикриват много лоши резултати в реалния свят“, казва един висшестоящ банкер от Уолстрийт. „Има много компании зомбита, които не биха били живи днес, освен поради факта, че лихвите са толкова ниски и те могат да се рефинансират на ниски цени и с ниски размери на обслужване на дълга. Когато настъпи отливът, ще видим много осакатени, голи плувци.“

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.